Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Европейски пари, ефективност и изпълнение

Автор: Красимир Петкашев / 14.01.2011
Оцени тази статия:

Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове - заседание на 12.01.2011

 

Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-107/8.12.2010 г. за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба - внесен от Министерския съвет.

Въпросният законопроект въвежда правила и процедури по отношение на продукти, свързани с отбраната, които транспонират съответните разпоредби на Директива 2009/43/ЕО. Има задължение страните - членки на ЕС до 31 юни 2011 г. да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби за въвеждането на въпросната директива. Законопроектът предвижда облекчаване и оптимизирането на по-голямата част от сега действащите административни процедури чрез премахването на лицензионния режим при трансфер на продукти, свързани с отбраната, като на негово място се въвежда процедура за регистрация. Освен това се въвеждат индивидуални, глобални и генерални разрешения за трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България за други държави членки. Прецизира се и реда на извършване на транзит, преминаване и превоз на продукти, свързани с отбраната, през територията на страната ни и контрола на държавата върху тези дейности.

 

Оценка от председателя на Сметната палата и изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция Одит на средствата от Европейския съюз за цялостната ефективност на функциониращите системи за управление и контрол на европейските средства в Република България.

Последователно бяха изслушани председателят на Сметната палата Валери Димитров и изпълнителният директор на ИА “Одит на средствата от Европейския съюз” Добринка Михайлова. От доклада на г-н Димитров стана ясно, че най-сериозни нарушения и лоши управленски практики при управлението и контрола на европейските средства са констатирани в ДФ “Земеделие” и ИА по рибарство и аквакултури. Пропуски са открити и по отношение на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на средствата от структурните инструменти на ЕС в България. Въпреки че основните модули на системата са въведени, все още няма изградена връзка между счетоводната система за отчетност на фондовете SAP и ИСУН. Изводът на Сметната палата е, че в одитираните органи има недостиг на достатъчно ефективни контролни механизми и дейности, както и допуснати нарушения на вътрешните правила и оперативния контрол. Това заключение обаче не се споделя от г-жа Михайлова, според която СУК в одитираните органи не са толкова зле. Налице са пропуски, но те не са съществени, а вътрешните правила като цяло се спазват.

 

Обобщен анализ от министъра по управление на средствата от Европейския съюз за степента на изпълнение на Индикативните годишни работни програми за 2010 г. и по седемте Оперативни програми; Прогнози по Инструмента LOTHAR за 2011 г.

Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев представи отчет за работата си през миналата година и напредъка при усвояването на средствата от ЕС през 2010 г. Стана ясно, че през 2010 г. по седемте оперативни програми са договорени над 2 млрд. лв., а реално изплатени са 1,18 млрд. лв. През годината е работено за оптимизиране и опростяване на процесите по усвояване на средствата от оперативните програми - промяна в ПМС № 121/2007 г., прието Решение на МС № 592 за увеличаване на авансовите плащания, съкратени са сроковете за верификация и плащане, изготвени са ясни правила за финансови корекции и т.н. Спомената бе и системата ИСУН и това, че 2/3 от информацията в нея е публична, т.е. всеки може да получи детайлна информация за стартираните проекти – стойност, срокове за изпълнение, изпълнител.

Дончев коментира и полученото в края на декември 2010 писмо на Барозу, в което се обръща внимание на забавянето на България в усвояването на средствата по оперативните програми. От писмото става ясно, че до момента реално сме усвоили едва 6% от общия бюджет на Кохезионния и Структурните фондове, алокиран за периода 2007-2013. Най-сериозните проблеми са свързани с подготовката и изпълнението на големи инфраструктурни проекти в секторите пътища, жп транспорт и води, в които финансовото усвояване е под 1%. Министърът увери, че съответните ресорни министри вече са подготвили или предстои да финализират в близките дни плановете си за действие с мерки за преодоляване на проблемите в споменатите сектори. Основен проблем продължава да бъде липсата на достатъчен капацитет за подготовка на качествени проекти особено в общините. Поради това, в краткосрочен план, ще се търси външна експертна помощ от международни финансови институции (ЕБВР, ЕИБ, СБ), за да се задвижат проектите. България ще настоява техните заплати да бъдат изцяло за сметка на оперативните програми. По-важно е обаче да продължат усилията за повишаване капацитета на българските експерти, подчерта Дончев. До средата на годината ще стартира и инициативата “българския JASPERS”. Идеята е да бъде сформиран силен екип от български експерти, които да подпомагат бенефициентите при подготовката на проектите. При необходимост, експертите ще се командироват директно в общините за съдействие на място. За 2011 г. целта е да бъдат отворени нови 43 процедури по оперативните програми на стойност минимум 4,8 млрд. лв., а реалните плащания през годината да бъдат не по-малко от 1,5 млрд. лв. Ако това се постигне, процентът на усвояване ще достигне 20%. Приоритет за министъра е и промяната на Закона за обществените поръчки, която трябва да е факт най-късно до средата на годината.

Министърът сподели информация и за насоките на развитие на кохезионната политика в бъдеще. Европейската комисия ще предложи от следващия програмен период 2014-2020 да се въведат допълнителни стимули за страните за провеждане на предписаните им реформи. Стимулът ще се изразява в получаването на допълнителни средства от еврофондовете за отличниците в реформите, докато тези които не се справят или превишават разрешения дефицит ще бъдат санкционирани чрез спиране на финансирането. България по принцип подкрепя това предложение, но следва да се прецизират някои технически страни свързани с това кой ще определя от какви реформи имат нужда страните, как ще се измерва успеха на реформите и т.н.

 

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на Foundation Open Society Institute (OSI-ZUG). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на OSI-ZUG. 

Настоящият коментар е част от проект “Better Governance in Bulgaria”.