Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Европейската директива за Минималния корпоративен данък и предизвикателствата от нея*

Автор: ИПИ / 25.03.2022
Оцени тази статия:

* Резюмето е изготвено от Теодор Недев, стажант в ИПИ

На 23 март 2022 Литовския институт за свободен пазар публикува доклад за очакваните последствия от приемането на директивата на ЕК от края на миналата година за въвеждането на минимален 15-процентен ефективен корпоративен данък за големите компании, опериращи в ЕС. Идеята за документа идва от инициативата на ОИСР за ограничаването на данъчната конкуренция между държавите чрез въвеждане на глобален данъчен минимум. В доклада си Литовския институт за свободен пазар поддържа тезата, че директивата би донесла редица негативи – забавяне на конвергенцията на по-малките и недоразвити икономики в Съюза, ограничаване на свободното движение на капитали, значително увеличаване на административната тежест както върху бизнеса, така и върху местните органи, които ще трябва да въведат новите правила в своите юрисдикции. Институтът също така отбелязва, че липсва подробна оценка за въздействието от въвеждането на директивата, в която са заложени по-строги регулации спрямо тези, инициирани от ОИСР.

Представяме резюме с най-важните акценти в анализа:

Контекст зад директивата

Идеята за единна минимална ефективна ставка на корпоративния данък е продиктувана от задълбочаващата се дигитализация на икономиката – все повече стоки и услуги биват потребявани през интернет и много хора работят дистанционно за чуждестранни компании. Това на практика означава, че не е нужно фирмата да присъства физически в дадена страна, за да оперира на територията ѝ. В следствие се наблюдава разминаване между това къде печалбите на фирмите трябва да бъдат облагани според законодателите и мястото, където това се случва в действителност.

Друг фактор зад предложението за общ минимален размер на корпоративния данък са технологичните компании, които принципно притежават повече нематериални активи като патенти, авторски права и различни видове софтуер. Тези активи не са обект на амортизация и могат да бъдат пренасяни много по-лесно, за разлика от материалните активи. Заради това често се твърди, че технологичните компании ефективно плащат по-малко данъци (въпреки че това твърдение не е подкрепено от емпирични данни, както отбелязва институтът). Идеята е, че с обща ставка това неравенство между технологичните и останалите компании ще бъде коригирано.

Новите правила

Първото правило, заложено в директивата, е т.нар. Правило за включване на доходите (Income Inclusion Rule или IIR). То налага данък за компанията майка върху доходите на нейните дъщерни компании, облагани с по-малко от 15% ефективен данък юрисдикцията, където извършват стопанска дейност. Това означава, че групата трябва да докладва реалното си ниво на облагане във всяка държава, в която оперира.

Второто правило е т.нар. Правило за нискообложените плащания (Undertaxed Payments rule - UTPR) и се използва, когато IIR е неприложимо (пример: компанията майка е регистрирана в държава извън ЕС, където правилото не важи). UTPR прехвърля част от данъка, дължим от плащащите недостатъчно дружества, към други юрисдикции, където оперира групата.

Проблемът на тези правила е, че въвеждането им в националните данъчни системи, би ги усложнило значително, тъй като във всяка страна действат множество регулации и специфични изисквания за определяне на данъчната основа. Много по-ефективен начин за хармонизиране на данъчните бази и повишаването на постъпления към държавните бюджети например би било облагането не на печалби, а на потребление и замърсяване – алтернативи, щадящи повече икономическия растеж.  

Ефектите от корпоративния данък

Според изследване на ОИСР за въздействието на различните форми на данъчно облагане корпоративният данък е този, с най-силно влияние върху икономическия растеж. Нещо повече, тъй като лихвените плащания са признат разход при определяне на облагаемата основа, корпоративният данък на практика насърчава финансиране с дълг. Данните сочат, че 1 процентен пункт повишение в ефективната ставка води до 0.27 пр.п. увеличение на съотношението „дълг/активи“ при нефинансовите дружества, което от своя страна увеличава риска при икономически шокове.

 Друг недостатък на корпоративния данък е неговата непрозрачност. Данъчната тежест не се разпределя равномерно между собствениците, работниците и потребителите – например данните сочат, че вторите поемат около половината от данъка през по-ниски заплати. Ако данъкът е твърде висок, цената за местната икономика може да е дори по-голяма заради изтичането на капитали при релокацията на фирми. Според изследване в САЩ, повишение с 1 пр. п. на ставката в конкретен щат, където се намира централата на дадена компания, води до 16,8 пр.п. увеличение на вероятността компанията да се премести. Същевременно тази възможност намалява с 9,1% за всеки процент с понижение в данъка.

Въпреки недостатъците си, вдигането на корпоративния данък изглежда като удобен инструмент за вдигането на постъпленията в държавните бюджети, тъй като засяга по-малък брой данъкоплатци и съответно не е толкова непопулярно сред широката маса избиратели.

Недостатъци на директивата

  • Отнемане на суверенитет

Директивата би ограничила държавите членки на ЕС във възможността им да провеждат независима данъчна политика, чрез която да привличат инвестиции. Нещо повече, без данъчна конкуренция натискът върху публичните финанси на всяка страна би намалял, което може да доведе до по-неефективно харчене на публични средства.

  • Намаляване на конкурентоспособността на малките страни

Традиционно по-малките икономики целят да догонят по-големите чрез по-щадяща данъчна политика, тъй като не могат да предложат големи пазари или щедри държавни стимули. С новите правила този инструмент за конвергенция би бил отнет много страни членки, опитващи се да догонят по-развитите икономики в Съюза.

  • Увеличена тежест върху бизнеса и данъчните администрации

Въвеждането на новите правила ще бъде сложна задача за законодателите и администрациите в страните членки, най-вече при по-малките, които имат по-ограничени административни ресурси. Бизнесът също ще понесе допълнителни разходи за изчисляване на приложимата данъчна ставка във всяка юрисдикция, в която оперират, което ще изисква паралелни счетоводни дейности според новите правила.

  • Несигурност за инвестициите в държавите членки

В някои страни членки инвестиции, изпълняващи дадени изисквания, не се облагат с корпоративен данък. Подобни инвестиции се случват след специални споразумения между правителството и инвеститора, които биха противоречили с данъчното законодателство след приемането на новите правила.

  • Липса на оценка на въздействието

Идеята за новите правила е подета без никакъв подробен анализ за евентуалните им последствия. Аргументът на ЕК за това е, че ОИСР вече е изготвила подобна оценка за въвеждането на глобален минимум на размера на ставката на корпоративния данък. Между директивата и предложенията на ОИСР има обаче съществени различия. Първо, ЕС предлага минимум от 15% ефективна ставка, докато анализът на ОИСР разглежда предложение за 12,5%.  Второ, има различия в това какви данъчни облекчения ще може да се прилагат. Трето, директивата на ЕС включва и местни компании, а споразумението на ОИСР не. По-широкият обхват на новите европейски правила биха могли да имат голям ефект върху икономиката на съюза, но този казус остава без анализ.

Изводи

В заключение, Литовският институт за свободен пазар предлага по-задълбочено преразглеждане на европейската директива за общ данъчен минимум, както и на самия подход за увеличаване именно на корпоративния данък, предвид засиленото му въздействие върху икономическия растеж. Институтът поддържа тезата, че по-неразвитите страни членки трябва да запазят възможността си да догонят големите икономики в съюза, прилагайки благоприятна за привличане на инвестиции данъчна политика. Също така е нужно преди прилагането на директивата е нужно да се направи оценка за въздействието ѝ, предвид разликите между нея и споразумението на ОИСР да глобален данъчен минимум.