Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Европейската централна банка и цената за спасяване на еврото

Автор: Явор Алексиев / 10.06.2011
Оцени тази статия:

През тази седмица „Open Europe” публикува доклад озаглавен „Къща, построена върху пясък? ЕЦБ и прикритата цена за спасяване на еврото”. Докладът разглежда противоречивата същност на политиката на Европейската централна банка през последните години и подлага на остра критика някои от решенията на институцията.

Като повратен момент в политиката на ЕЦБ се посочва решението й от май 2010 г.  „индиректно” да започне да изкупува държавните облигации на по-слабите страни в еврозоната в опит да подпомогне финансирането им. Въпросното изкупуване става на вторичния пазар на облигации, което позволява на ЕЦБ формално да заобиколи собствения си устав, според който подобни практики са забранени. Въпреки това крайният резултат е идентичен – подпомагането на държави, които сами не биха могли да пласират дълга си.

Това решение влиза в противоречие с изказването на Жан-Клод Трише от януари 2010 г., когато президентът на ЕЦБ заявява: „Нито едно правителство или държава не бива да очаква специално отношение. Централната банка няма да промени принципите си, само защото облигациите на държава-член не отговарят на нужния критерий.” Въпреки това тези критерии бяха понижени няколко пъти през последната година, а в последствие бяха премахнати напълно. В момента ЕЦБ държи в баланса си близо 45 млрд. евро под формата на гръцки дълг.

ЕЦБ изкупува почти всички дългосрочни облигации от Гърция и Португалия през 2010 г., като по този начин изкуствено потиска лихвите им. Сама по себе си тази политика не се различава особено от политиката на количествени улеснения, която Федералният резерв на САЩ следва през последните две години. В същото време тя се явява паралелна „спасителна програма”, действаща заедно с тази на ЕС и МВФ. Потенциалната жертва и на двете е обща – данъкоплатците в съответните страни.

През последните две години се очерта и още една явна тенденция. Европейската централна банка активно подкрепя някои от изнемогващите банкови институции в Европа, отпускайки им евтини кредити срещу обезпечения от крайно рискови активи.

Позволявайки на европейските банки да използват ирландски и гръцки правителствен дълг като обезпечение (въпреки ниския кредитен рейтинг на тези книжа), ЕЦБ увеличи експозицията си към страните от групата PIIGS до цели 444 млрд. евро. В същото време общата стойност на активите на ЕЦБ достигна 1,895 трилиона евро. Като се има предвид, че записаният капитал и резервите на институцията възлизат на едва 81,187 млрд. евро, следва че ако активите на банката изгубят само 4,25% от стойността си, цялата й капиталова база ще бъде заличена и банката ще изпадне в несъстоятелност. В сравнение със силни централни банки като Норвежката централна банка и Швейцарската национална банка, чиито ливъридж е съответно 5,9 и 6,3, съотношението между стойността на активите на ЕЦБ и нейната капитализация е 23,4 към 1.

 

Нестабилността на европейския банков сектор най-ясно проличава от непрекъснатата нужда на ЕЦБ да подпомага европейските банки с допълнителна ликвидност:

 

Отпуснати заеми от ЕЦБ за европейски банки (милиарди евро)

 

Октомври 2010

Ноември 2010

Декември 2010

Януари 2011

Австрия 

7,1

6,8

9,5

7,8

Германия

103

93

103.1

82,5

Гърция

92,4

95,1

-

97,7

Ирландия

130

136,4

132

126

Италия

32

28,8

47,6

47,4

Португалия

40

37,9

40,9

41

Испания

71,3

64,4

69,7

57,1

Общо

534,1

523,2

546,7

494,8

Източник: ЕЦБ

 

Докладът на Open Europe посочва две реалистични, но в същото време крайно противоречиви  опции, които стоят пред ЕЦБ, ако банката в крайна сметка изпадне в несъстоятелност в следствие на евентуален гръцки фалит или серия от преструктурирания на публичния дълг на Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Италия.

Първата от тях е печатането на пари. Подобен ход би срещнал острата съпротива на Германия и други държави членки, които считат, че ролята на ЕЦБ трябва да се ограничи в борбата с инфлацията и поддържането на ценовата стабилност. Едно такова решение ще доведе до увеличаването на инфлационния натиск върху европейската икономика и в същото време ще затрудни още повече  изпадналите във финансови затруднения държави да финансират дълга си.

По-вероятният изход е ЕЦБ да се обърне към европейските правителства с молба да бъде рекапиталиризана или директно да разпредели загубите между централните банки на страните в еврозоната, в зависимост от тяхното участие във финансирането на ЕЦБ -  по този начин поемайки едва 8% от загубите. В крайна сметка каквато и да бъде формулировката за евентуалното „спасяване” на ЕЦБ, изглежда всички загуби отново ще бъдат прехвърлени на европейския данъкоплатец.