Европа все пак ще спаси Гърция

Тази седмица Европейският съвет се събра за разрешаването на належащите проблеми, свързани с финансирането на гръцкия дълг. Лидерите на ЕС се разбраха, че ще подкрепят при нужда правителството в Атина, ако то стане неспособно да набира средства за обслужването на дълга си (това практически е дефиницията за държавен фалит). Финансирането ще става посредством двустранни заеми между страни-членки на Еврозоната и Гърция, като се оставя възможност за намеса на Международния валутен фонд (МВФ) при нужда. Предложената помощ ще се предостави от останалите членки само в краен случай и то при единодушно съгласие на всички 15 страни. Целта е демонстрираната подкрепа да покаже решимостта на европейските страни за подкрепа спрямо Гърция и това да улесни достъпа й до кредитиране.

Споразумението се понрави на президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, който нееднократно е изразявал позицията Еврозоната сама да решава фискалните си проблеми без намесата на МВФ. Създаването на подобен прецедент ще подкопае стабилността на общата валута като изложи слабостите й в критични моменти.

За Гърция всяка помощ е добре дошла, още повече, че страната няма особено много перспективи пред себе си. Осъществяването на тежката задача за снижаване на огромния бюджетен дефицит от колосалните 12.7% до 8.7% става посредством съкращения на заплатите и увеличаване на данъците, което доведе до масови стачки на държавни служители в страната. В типичния си стил, премиера Папандреу благодари за предложената помощ, но подчерта, че за момента Гърция не се нуждае от нея. За да финансира 8.2 млрд. евро дълг, който падежира на 20 април, страната ще трябва да издаде облигации за около 10 млрд.

Въпросът за финансирането на фискално недисциплинирани страни, макар и прецедент, е от изключително значение за бъдещето на Еврозоната. От „гръцки сценарий“ са заплашени още Испания, Италия и Португалия. Кредитният рейтинг на последната беше понижен  наскоро до AA- с негативна перспектива, поради „значителния фискален шок и макроикономически и структурни слабости“. Взетите днес мерки до голяма степен ще определят как ще се процедира с бъдещи аналогични случаи. В този смисъл не е изненада, че страните-членки на Еврозоната изразиха различни позиции за решаването на проблема. От една страна Ангела Меркел, подкрепена от немски икономически анализатори, предложи промяна в договорите на ЕС, които да гарантират автоматични санкции за нарушилите фискалната си стабилност страни. Ограничения за фискална дисциплина са предвидени още от договора от Маастрихт, но на практика никоя страна не е била санкционирана за своята непоследователност от 1999 г. насам. Немската позиция не е изненадваща при положение, че именно Германия ще е най-големият кредитор при евентуалното спасяване на неблагонадеждни платци, а това никак не се нрави на пестеливите немци. От друга страна критиците на това предложение, сред които е и френският президент Никола Саркози, изразиха позиция, че Европа сама трябва да се справя с проблемите си.

Последните събития пряко засягат и България като страна-кандидат за Валутно-курсовия механизъм ERM II. По изрично давление на канцлера Меркел се обсъждат мерки за избягване на бъдещи бюджетни и икономически рискове и засилен контрол за фискална устойчивост. Това няма как да не засегне намеренията ни за присъединяване към Еврозоната, тъй като резервираните европейски политици и дипломати са оптимисти единствено за Естония, която ще е най-вероятният следващ член.

По-нататъшното разширяване ще се сдържа предимно от страх от втори „гръцки сценарий“, отколкото от реална опасност за появяването му. След като България покри инфлационния критерий за ERM II през февруари, остана единствено критерият за лихвите по дългосрочните кредити, но там се наблюдава положителна тенденция. Ето защо е особено важно страната ни да запази фискална дисциплина и стремеж към балансиран бюджет въпреки трудностите, с които е съпроводена подобна политика, за да се гарантира стабилността на икономиката и да се запази шансът за присъединяване към  ERM 2, доколкото зависи от нас.

[1] Bloomberg.org – EU Steers Greece to IMF, Pledges Loans as Last Resort http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=20601087&sid=anxHbg4vytyQ&pos=3

[2] в-к Дневник – Еврозоната се разбра да помогне на Гърция „в краен случай“ http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2010/03/26/879118_evrozonata_se_razbra_da_pomogne_na_gurciia_v_kraen/

[3] в-к Дневник – България покри инфлационния критерий за еврозоната http://www.dnevnik.bg/pazari/2010/03/17/874894_bulgariia_pokri_inflacionniia_kriterii_za_evrozonata/?ref=rss

*Стажант в ИПИ


Свързани публикации.