Европа, къде са ти реформите?

През изминалата седмица беше публикувана редовната оценка на Европейската комисия (ЕК) за социално-икономическото развитие на отделните страни-членки и изпълнението на техните национални програми за реформи. Логично, като своеобразен център на всички проблеми в Европа за пореден път беше поставена неспособността на страните-членки да се справят с високите дефицити и трупащия се дълг.  

Наред с това, комисията актуализира и статута на страните-членки по отношение на процедурата по свръхдефицит. Добрата новина е, че пет държави – Унгария, Латвия, Литва, Румъния и Италия (едва) – успяха да излязат от своеобразния черен списък. Лошата е, че Испания, Португалия, Франция, Холандия, Полша и Словения няма да успеят да спазят предварително заложения срок, в който трябваше да сложат в ред публичните си финанси. Срокът за някои от тези държави се удължава до 2016 г.

Графика 1: Дълг и дефицит на страните от ЕС през 2012 г.

Източник: Евростат

Бележка: Натиснете върху графиката, за да я разгледате в цял размер.

Приложената графика е крайно показателна в това отношение. Сините стълбове на нея показват нивото на публичната задлъжнялост като дял от БВП (лява скала), а синята пунктираната линия – възприетият „таван” от 60% на това съотношение. Червените кръгове показват размера на допуснатия през 2012 г. годишен дефицит/излишък (дясна скала), а червеният пунктир – възприетия максимален размер на годишния дефицит от 3%.

Както ясно се вижда, нито една от страните, чиито публичен дълг надхвърля 80% от БВП, не успява да спази критерия за дефицит под заложената граница от 3%. Единственото изключение е Германия. Обратно, преобладаващата част от държавите с дълг под 60% от БВП постигат стойности на дефицита, близки до или по-ниски от заложения трипроцентов таван.

Иначе казано, страните, които имат най-крещяща нужда да спазват общите фискални правила, продължават да бъдат и най-големите нарушители на тези правила. За нещастие сред тях се нареждат и някои от най-големите икономики на ЕС – Франция, Великобритания, Италия и Испания. Продължаващата неспособност на тези страни да обуздаят харчовете си заплашва да доведе до още по-сериозно задълбочаване на икономическите проблеми на съюза.

Препоръките на ЕК – противоречиви

На фона на продължаващия от години натиск на ЕК за увеличаване на данъци в „спасявани” страни като Гърция, Испания и Ирландия, дори плахо лансираните препоръки за продължаваща консолидация, базирана на намаляване на разходите, звучат изненадващо. Препоръчва се „преследване на ориентирана към растежа фискална консолидация”. Това лишено от субстанция понятие може да бъде тълкувано по най-различни начини, особено ако се вземе предвид модела „не гледайте какво правим, а какво говорим”, който редица държави често прилагат. Практичната му използваемост остава под въпрос.

Част от анализа и някои от препоръките на ЕК звучат смислено. Такива са призивите за намаляване на данъчното бреме върху труда в страни-членки с висока безработица (включително България), препоръките за облекчаване на регистрационните режими за започване на бизнес, ускоряване на административните реформи и още много други. Проблемът идва, когато за алтернативни решения в посочените сфери се обособяват предложения като повишаване на екологичните такси с цел създаване на „зелени” работни места и унифициране на стандартите за качество и съдържание на редица услуги и производства. С други думи, независимо от всички поразии, които навлече на европейските граждани, европейският федерален патос отказва да даде път на разума.

В крайна сметка остава впечатлението, че ЕК или не чете/пише собствените си препоръки, или поне не ги разбира. На фона на продължаващата криза и очевидно непостижимите (и лишени от практически смисъл) цели поставени в Европа 2020, би следвало да очакваме доста по-гъвкав подход при формулирането на европейските социално-икономически цели, поне в средносрочен план. На този етап, това просто не се случва.