Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ето какво иска ЕК от страните-членки

Автор: Явор Алексиев / 01.06.2012
Оцени тази статия:

Препоръките на Европейската комисия (ЕК) относно Националните програми за реформи на страните-членки предизвикаха широк отзвук в европейската общественост. Въпреки че трудно могат да бъдат описани като изненадващи, цялостната им насока ясно отразява проблемите, пред които е изправен Съюзът. В този материал ще се опитаме да направим кратко обобщение на основните насоки и препоръки, които ЕК дава на страните-членки, включително България, в отделните области, имащи отношение към постигането на целите на стратегията Европа 2020. Разбивката на основните препоръки на ЕК към Националните програми за реформи по области и държави е дадена в Таблица 1 (Кликнете върху изображението, за да видите таблицата в цял размер).

Въпреки че така представените акценти в становищата на ЕК не дават напълно изчерпателна картина за ситуацията в отделните страни, тя е достатъчно показателна, за да позволи обособяването на най-важните според ЕК сфери, които заслужават вниманието на страните-членки.

Таблица 1: Основни препоръки на Европейската Комисия към Националните програми за реформи на страните-членки на ЕС*

Източник: ЕК

*Забележка: Таблицата е съставена на база на водещите препоръки на Европейската комисия към страните-членки на ЕС. Като релевантни са взимани предвид само становища, посочващи нужда от реформа в дадена област. В този смисъл препоръки от типа: „да продължи да провежда стабилни бюджетни политики за постигането на средносрочната бюджетна цел” не биват включени в таблицата. Препоръките на Комисията към Гърция, Португалия, Ирландия и Румъния са отразени в Меморандумите за разбирателство на съответните страни, получаващи финансова подкрепа от ЕС, поради което също не са включени в таблицата.

 

Проблемни области

Като водещи проблемни области се очертават пазарът на труда, публичните финанси, данъчните системи, защитата на уязвимите групи в обществото, образованието и пенсионните системи. (Виж Графика 1)

Графика 1: Брой на страните, получили препоръки в съответната област

Източник: ЕК

 

При цялостния преглед на препоръките на ЕК относно Националните програми за реформи на страните-членки, правят впечатление няколко основни момента:

  1. Повишаването на качеството на данъчните системи се разглежда като ключово средство за справянето с катастрофалното в много страни положение на публичните финанси. Това, което веднага прави впечатление в препоръките на ЕК, е многократно повтарящото се предложение данъчното бреме да бъде прехвърлено от данъците върху труда към имуществени и екологични данъци. Този тип данъци биват определяни от ЕК като облагодетелстващи растежа и насърчаващи иновациите и създаването на нови работни места. Според препоръките на ЕК, обаче, това трябва да стане по начин, който не свива данъчните приходи в бюджетите на страните-членки. Препоръките, обаче, не се осмеляват да засегнат истинските проблеми в редица страни от ЕС, а именно, огромните и ненефективни държави, които се финансират с огромно данъчно бреме, което от своя страна задушава местната икономика.  Препоръките за увеличаването на екологичните данъци на този етап са отправени най-вече към страните в Западна Европа. В редица страни като България, Гърция и Италия на този етап се обръща внимание на нуждата от повишаването на събираемостта на данъците и изсветляването на икономиката.
  2. Основните препоръки на ЕК за реформи на пазара на труда са насочени към синхронизирането на ръста на възнагражденията с продуктивността на труда. В повечето случаи се препоръчва индексирането на заплащанията да се прави в „сътрудничество със социалните партньори”. В някои държави като Италия акцентът е поставен върху повишаването на гъвкавостта на пазара на труда и мобилността на трудовата сила, като за целта се препоръчва въвеждането на национално признати степени на професионална квалификация. Прави впечатление, обаче, че не е обърнато достатъчно внимание на либерализирането на пазара чрез ограничаване на системите за колективни трудови договори, които спъват възстановяването на икономиките на редица държави като Испания. Именно последната страна е най-добрият контрааргумент на твърдението, че наличието на колективни трудови договори е омекотило удара на кризата върху заетостта.
  3. Проблемът с високата публична задлъжнялост на страните-членки е изведен като водещ в препоръките на ЕК. Много от проблемите в други области са обособени като следствие именно от високите нива на държавен дълг. В най-общи линии препоръките на ЕК са държавите да се придържат към поетите ангажименти за ограничаване на годишните дефицити до нива под 3%, което би следвало да им гарантира средносрочна и дългосрочна стабилност.  България, очаквано, е една от малкото държави, получили положителна оценка за своята фискална политика.
  4. Основните препоръки в сферата на пенсионните системи са насочени към изравняването на възрастта на пенсиониране на мъжете и жените, както и към повишаването на ефективната възраст на пенсиониране в унисон с повишаването на продължителността на живота. Ускоряването на пенсионните реформи с цел задържането на по-възрастното население в работната сила в условията на криза може да облекчи в известна степен натиска върху пенсионните системи на страните-членки през следващите няколко години. Основната препоръка на ЕК е това да стане чрез ревизия на възможностите за ранно пенсиониране, които са налице в държави като България и Полша. Интересен е и фактът, че единствените държави, които получават препоръки за затягането на контрола върху отпускането на пенсии за инвалидност са България и Дания.
  5. Препоръките в сферата на образованието до голяма степен са в унисон с целите, поставени от стратегията Европа 2020. Намаляването на броя на отпадналите от училище и повишаването на качеството на образование на децата в неравностойно положение са едни от най-често срещаните препоръки. Акцент се поставя и на активизирането на сътрудничеството с частния сектор с цел повишаването на качеството на подготовката на младите хора в съответствие с изискванията и нуждите на работодателите.
  6. Основните забележки на ЕК в областта на конкуренцията са свързани с бариерите пред влизането на пазара на телекомуникационните услуги, както и в енергийния и транспортния сектор, които възпрепятстват конкуренцията. Интересно е, че една от малкото конкретни препоръки към Германия е именно гарантирането на конкуренцията в областта на строителството.
  7. Освен постепенното капитализиране на изпитващите затруднения финансови институции и преструктурирането на банките, които са получили държавна помощ, в препоръките на ЕК се обръща внимание най-вече на нуждата от повишаване на кредитирането за малките и средните предприятия. В препоръките на ЕК към Кипър изрично е посочена нуждата от засилване на регулаторните предписания за ефективна рекапитализация на финансовите институции с цел ограничаването на податливостта на финансовия сектор към външни шокове.
  8. Защитата на уязвимите групи също е обособена като водещ приоритет от страна на ЕК. Освен хората в неравностойно положение, в тази група попадат мерките за намаляване на младежката безработица, както и тези за подпомагането на заетостта на жените в ЕС. 

 

Общата оценка на препоръките на ЕК към страните членки е противоречива. Проблемните области са ясно идентифицирани в отделните държави, но част от предложените решения на съществуващите проблеми създават впечатлението, че ЕК продължава да прилага прекалено универсален подход към адресирането им. Видно е, че Комисията не се е отказала да преследва целите, формулирани в Европа 2020, въпреки повторното изпадане на континента в рецесия. Един по-актуален поглед върху реалностите в Европа, обаче, поставя въпроса доколко изпълнима и дори целесъобразна е на този етап самата стратегия.