Четири ключови числа за взаимоотношенията между България и Обединеното кралство

Докато маратонът от обсъждания и гласувания, които целят да установят каква сделка е приемлива за мнозинството от британския парламент, продължава без изглед да приключи скоро, до крайната дата на първата отсрочка за Brexit остава само седмица. Въпреки това, все още не се знае какъв ще е точно режимът на търговия, туризъм, пребиваване и други взаимоотношения между страните членки на ЕС и Обединеното кралство. Днес ще разгледаме основните параметри на връзката между България и Обединеното кралство в опит да оценим част от рисковете за отношенията между двете страни след Brexit.

Търговия със стоки

Обединеното кралство е сред по-важните търговски партньори на България, като през 2018 г. според данните на НСИ износът ни на стоки е бил на стойност 1,36 млрд. лева, вносът – 963 милиона лева – с други думи, ролята на Обединеното кралство във външната търговия на страната е сравнима с тази на Холандия или Полша. През последните години обемите на търговията растат, като и в двете посоки те са почти два пъти по-високи в сравнение с началото на десетилетието; с други думи, на този етап данните за търговията не индикират значително влияние на несигурността и неразбориите около Brexit върху нея.

По-интересна е обаче разбивката по продуктови групи, тъй като дава по-ясна представа кои части от икономиките на двете страни са най-застрашени, в случай че ЕС и Обединеното кралство не постигнат споразумение, което да запазва безмитен режим, лесни процедури и отворени граници.

Според данните на ITC[1], най-важната продуктова група, която България изнася за Обединеното кралство, са мебелите (на стойност 85 милиона щатски долара през 2017 г.), следвани от лекарствените продукти (73 милиона долара), машините, дрехите и ядките. От своя страна, вносът на България от Обединеното кралство е доминиран от машините (75 милиона долара), лекарствата (65 милиона долара) и моторните превозни средства, в частност леките автомобили (60 милиона долара). Графика 1 по-долу представя разпределението на основните сектори на българската икономика с най-голяма изложеност към Обединеното кралство; това са секторите, които биха понесли най-голям удар, в случай че не бъде постигнато споразумение за преференциални търговски условия или липса на мита като цяло.

Източник: ITC, trademap.com. Графиката включва секторите с износ над 30 милиона долара през 2017 г.

Миграция

В дългосрочен план, статутът на европейските емигранти във Обединеното кралство и британските емигранти на територията на ЕС също е неясен. Поради липсата на задължителни режими на регистрация на емиграцията в рамките на ЕС обаче, оценката на точния брой българи, които живеят в Обединеното кралство, е доста труден; по тази причина ще сравним два алтернативни източника. Официалната статистика на Обединеното кралство[2] оценява общия брой български граждани в средата на 2018 г. на 93 хиляди души, като почти всички от тях – 83 хиляди, живеят в Англия, а от тези в Англия най-много са в Лондон – 37 хиляди. Останалите 10 хиляди са разпределени относително поравно между Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Според данните на статистическата агенция почти всички български емигранти са се преместили в периода непосредствено преди или след присъединяването на страната ни към ЕС, като през 2000 г. те са наброявали едва 3 хиляди души.

За сравнение, Департаментът по икономически и социални въпроси на ООН дава малко по-консервативна оценка[3], като според последните публикувани данни към 2017 г. българите в Обединеното Кралство са били 72.5 хиляди души (спрямо 84 хиляди за същата година според британската статистика). Сходна е обаче динамиката, като според ООН през 2000 г. българските емигранти са били малко над 5 хиляди души. Същевременно, броят на британските имигранти в България е много нисък  – 8 хиляди души през 2017 г. Графика 2 по-долу представя общият брой на мигрантите от едната в другата страна според ООН в периода между 1990 и 2017 г.

Източник: ООН

Трябва да имаме предвид, обаче, че оценките и на двата източника са подценени, тъй като често не обхващат сезонни работници, временно пребиваващи или студенти (само българските студенти в Обединеното кралство по последни данни са средно 6-7 хиляди[4]), които не са променяли постоянния си адрес. С голяма доза сигурност може да се твърди, че режимът на пребиваване на имигрантите във Великобритания ще засегне приблизително поне 100 хиляди българи, част от които, в зависимост от условията на Brexit, могат да вземат решение да се върнат или да се насочат към друга страна.

Инвестиции

Великобритания е сред важните инвеститори в българската икономика. Dанните на БНБ я поставят на пето място по нетни инвестиции в страната след Австрия, Германия и Италия (виж графика 3 по-долу). Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с натрупване от Обединеното кралство в края на 2018 г. са били 2,35 милиарда евро, като през последните години тенденцията им е към лек растеж – към края на 2014 г. размерът на британските инвестиции в страната е бил 2,29 милиарда евро. С други думи, и тук не се наблюдава някакво значително влияние на неяснотите и обсъжданията около Brexit, и изглежда малко вероятно това да се промени в близко бъдеще, предвид по-дълготрайния характер на повечето инвестиции. Възможно е обаче, в зависимост от условията на бъдещата сделка, потоците ПЧИ от Обединеното кралство към България да намалеят, ако пред британските инвеститори бъдат поставени нови ограничения и изисквания за инвестиции на територията на ЕС. Някои наблюдатели споделят точно противоположни очаквания, а именно – България да успее да привлече нови британски инвеститори, които искат да останат на Общия пазар и които биха се възползвали от ниските разходи за труд и данъци в България. Засега, обаче, данните не подкрепят  категорично нито една от двете тези.

Източник: БНБ. Графиката включва партньори с ПЧИ с натрупване над 2 млрд. евро в края на 2018 г.

Туризъм и пътувания

Сред големите притеснения на много европейски държави, в чиито икономики туристическата дейност е важен отрасъл, е и бъдещият режим за пътуванията на британски туристи към тях – необходимите документи, визовия режим, стандартите за туристически услуги и дори опашките по летищата и граничните пунктове. Що се отнася до България според данните на НСИ през 2018 г. посещенията на британци в страната са били 424 хиляди на фона на 371 хиляди десетилетие по-рано. Това поставя Обединеното кралство на 10 място по брой посещения в страната миналата година (между Полша и Франция), с дял от 3,43% от всички посещения на чужденци в страната. През годините този дял се колебае доста, но тенденцията му е към спад, като през 2008 г. е бил 4,35%. От общия обем посещения на британци в България през 2018 г. повече от половината  – 238 хиляди – са били с цел почивка и екскурзия, 80 хиляди са били служебни пътувания, а 105 хиляди НСИ класифицира като „други“. Същевременно Обединеното кралство отговаря за 179 хиляди от общо 6,7 милиона посещения на български граждани в чужбина през 2018 г. Интересно е, че повече от половината от тях – над 90 хиляди – спадат в категорията „други“, като най-вероятното обяснение на това е, че най-често българите посещават семейство и приятели, които живеят на Острова. Вероятно и част от сезонните работници или търсещите временна работа също попадат там.

Общият преглед на данните за туризма и пътуванията сочи, че докато британските туристи са далеч от най-важната и определяща група за българския туризъм, въвеждането на някаква форма на визов режим и затрудняването на посещенията им в бъдеще определено би се отразил на българския туризъм. Доколко, разбира се, зависи изцяло от бъдещата сделка и ограниченията за пътуване на британците на континента, които тя ще въведе.

В заключение

България е сред страните в ЕС, които са най-малко изложени на щетите от Brexit – икономиките на страни като Германия и Холандия са много по-свързани с тази на Обединеното кралство и съответно ще пострадат доста по-значително, особено в сценарий, в който Brexit настъпи без благоприятна и за двете страни сделка. Въпреки това, както видяхме, връзките между двете страни далеч не са незначителни, особено от гледна точка на България, и по тази причина е от значение запазването на възможно най-добрите отношения, дори и след „развода“, който днес изглежда почти неизбежен.

[1] Базирани на базите данни за външна търговия на ООН и публикувани в портала trademap.org

[2] Пълни данни на https://www.ons.gov.uk/peoplepopulationandcommunity/populationandmigration/internationalmigration/datasets/populationoftheunitedkingdombycountryofbirthandnationalityunderlyingdatasheets

[3] Пълни данни на https://www.un.org/en/development/desa/population/migration/data/index.asp

[4] Повече данни тук https://www.ukcisa.org.uk/Research–Policy/Statistics/International-student-statistics-UK-higher-education