Естония – малката страна, която успя*

Повечето източноевропейски страни, които бяха под комунистически контрол, проведоха успешен политически и икономически преход и просперират много по-бързо отколкото преди две десетилетия, но нито една от тях не стигна толкова далеч, колкото Естония. Естонците са тясно свързани с финландците, техните езици също са близки. Талин, столицата на Естония, е само на 50 мили от Хелзинки, столицата на Финландия, и много граждани на двете страни пътуват ежедневно до и от работа през Финландския залив с моторни корабчета с т.нар. хидрокрило.

Преди Съветският съюз да покори Естония през 1939 г., естонците и финландците имаха сходен стандарт на живот. Но финландците успяха да запазят свободата си след като храбро устояха на съветското настъпление през 1939 г. Финландската икономика просперира след Втората световна война, докато естонската беше унищожена от руснаците. През 1987 г.  финландците бяха 7 пъти по-богати на глава от населението спрямо естонците. Но в резултат на провеждането на най-радикалната реформа към свободен пазар от всички държави в преход, естонците постепенно настигат своите финландски съседи, които също продължиха да се развиват добре. Доходът на глава от населението на естонците вече е две трети от този на финландците.

Първото ми пътуване до Естония се състоя, когато страната все още беше под съветска окупация. Основни стоки, включително много хранителни продукти, се намираха трудно. Нощем Талин беше опасен град, тъй като банди от пияни руски войници обикаляха улиците, позволявайки си всякакви своеволия. Старият град в Талин е едно от най-живописните средновековни селища на планетата, но комунистите го оставиха да западне – като всичко друго, до което се докоснаха. Спомням си как си мислех колко величествено би било ако можеше да бъде реставриран. След като правата върху собствеността бяха възстановени след „пеещата революция“ и освобождението преди повече от 20 години, старият град беше бързо възстановен и е действително величествен.

През 1992 г. един 32-годишен историк на име Март Лаар стана министър-председател. Както г-н Лаар често споменава, по онова време той е бил прочел само една икономическа книга и това е било „Свободата на избора“ на Милтън Фридман. Лаар казва: „Звучеше ми добре, така че го направихме“. Под ръководството на г-н Лаар те не си губят времето с реформи, а форсират промените на всички фронтове – „шокова терапия“. Естонците възстановиха върховенството на закона и правата върху собствеността и положиха сериозни усилия, за да се отърват от корупцията. Те станаха отворени за търговия и приватизираха по-голяма част от икономиката си. Също така въведоха плосък данък, който бързо беше възприет от много други страни, включително Русия.

През 2004 г. Естония се присъедини към ЕС и НАТО и прие еврото през януари 2011, което в ретроспекция може да се окаже грешка, като се вземат предвид проблемите с дълга на много европейски икономики.

Както се вижда от приложената таблица, естонците успяха да направят правилно много неща, но все още имат някои проблеми. От икономическа гледна точка Естония е една от най-свободните страни и там лесно се прави бизнес. Съотношението между дълга им и БВП е най-ниското в Европа и за разлика от повечето страни, включително САЩ, Естония успява да поддържа една  фискално отговорна политика. Между 2003 г. и 2008 г. имаше икономически бум, но по подобие на много други държави се формира строителен балон и сривът от 2009 г. довде до рязък спад в БВП и огромен ръст на безработицата. Добрата новина е, че Естония отново е по пътя към растежа и, за разлика от САЩ, Естония продължава да следва принципите на свободния пазар и се очаква скоро да навакса изгубеното. Трябва да отдадем заслуженото на Март Лаар, затова че по време на двата си мандата като министър-председател (1992 до 1994 и 1999 до 2002) и в годините след това, основните икономически принципи и политики, в чието избаротване и налагане той изигра водеща роля, са все още налице, въпреки че правителството беше под контрола на различни партии.

Естония служи за пример – дори за САЩ – за това какво може да бъде постигнато, ако дефицитите и дългът биват поддържани на ниски нива и се въведе плосък данък вместо прогресивен подоходен данък. Естонците заемат водещо място и в налагането на „електронно правителство“, при което по-голямата част от взаимодействието между правителството и гражданите се осъществява чрез Интернет, което намалява както разходите, така и бюрокрацията. Всяка една страна може да спечели от естонската иновация.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 20 юни 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Явор Алексиев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.