(Word Format)
Утре, 19 октомври, Ирландия ще гласува дали да приеме договора от Ница или не, т.е. дали да приеме разширяването на ЕС или не. Дори ако решението на ирландците е "не" (което е слабо вероятно), разсъжденията по-долу ще са особено валидни за страни, които може би ще се присъединяват към съюза в по-далечно бъдеще.
Формалната страна
От формално гледище, присъединяването е прилагане на законодателството на съюза. Това е в крайна сметка проблем на присъединяващите се. Колкото по-незначителни са кандидатите като пазар и стопански потенциал, толкова по-безразлично е за страните членки колко трудно те ще приложат законодателството. Съюзът заделя 1% от общия си БВП за подпомагане на присъединяването. Колкото повече са кандидатите, толкова по-малко са средствата за подпомагането им.
Друг подход е практически невъзможен. Прилагането на законодателството е важно по следните политически и стопански причини:
" Като политическо условие за присъединяване;
" Като влияние върху разпределението и преразпределението на ресурси и влияние в страната кандидат;
" Като ограничения и възможности за гражданите и бизнеса от тези страни;
" Като разходи по съобразяването с тези ограничения и за използването на тези възможности.
Става дума за нещо като членство в клуб, чиито правила желаещият трябва да приеме. Въпросът е дали има друг клуб, за да има избор между няколко възможни членства. В страните кандидатки този въпрос обикновено не се обсъжда. По-скоро се приема, че ЕС няма алтернатива и обикновено се приема, че ползите от членството са повече от разходите.
Кой печели и кой плаща сметката?
Непосредствено (днес) печелившите от присъединяването към ЕС са държавната администрация и политическото водачество в страната кандидат и техните "приятели". Те стават част от една по-голяма административно-политическа структура, която изпълнява задачи само доста смътно произтичащи от мандата, даден от избирателите у дома. Намерението за членство, както и фактът на съществуване на клуба позволява на политическото водачество да не разсъждава по повод нуждите на страната, а да взема наготово уредбата на съюза.
Правителството обаче нищо не произвежда, то само разпределя онова, което е събрало от гражданството. Една съществена разлика между правителствата и политическите партии, от една страна, и гражданството - от друга, е, че когато първите се провалят, това става за сметка на вторите. Гражданите и предприемачите се провалят за собствена сметка и това естествено не им харесва. Както и правителството, и политиците, гражданите и предприемачите често са опортунисти - искат все пак някой друг да плати. Критичната маса на подобни очаквания влияе върху процеса на присъединяването по много интерес начин.
Оказва се, че господстваща и обща за много хора причина за присъединяване на България към ЕС е илюзията, че някои от данъкоплатците на съюза ще плаща за несвършената работа у дома. Тази илюзия се насажда предимно от реториката на правителството.
Колко струва тортата?
Присъединяването към е ЕС е по-сложна работа от това да прекараш ближния. Правилата на съюза (т. нар. "аки") предполагат разходи за съобразяването с тях и по прилагането им.
Според някои оценки, разходите на фирмите от страните членки на ЕС по съобразяването с "аки" възлизат годишно на около 540 милиарда евро на година. Това число е равно на 3-4% от БВП на съюза. [Source: SIGMA (OECD), Improving Policy Instruments Through Impact Assessment, Sigma paper No. 31, 17 May 2001, p. 40.]
Сумата изглежда огромна, но като дял брутния национален продукт тя е по-малка поне 2,5 от онова, което харчат фирмите в България за съобразяване на с тукашното законодателство и бюрокрация.
Особено важно обаче, че транспортирането на "аки" в България не намалява, а увеличава тези разходи. Те не винаги се забелязват, защото често става дума за разходи в натура (работно време, политическо влияние и пр.)
Що се отнася до страните членки, тенденцията е към усложняване и разширяване на регламентите и към свръх-регулиране. Няма ясен възглед как трябва да се развива този процес и от какво трябва да зависи избора дали нещо да се регулира или не.
Какви са правата на кандидатите?
Според процедурите за преговори, възможностите се следните:
" Да се търсят преходни периоди по прилагането на малко на брой части на "аки";
" Да се използват прецеденти на съществуващи такива периоди;
" Да се използва минималното възможно регулиране, а не максималното - какъвто е случаят с България;
" Да се използва, когато е възможно, взаимното признаване на стандарти и правила (практика, използвана от страните членки изключително рядко);
" Да се намаляват разходите чрез подобряване на условията по правила, където задължителният елемент е малък (например рязко намаляване на преките данъци и данъците върху недвижимост, бързото отваряне на пазарите на земя и недвижимост);
" Да се предава контролът в частни ръце, при осигуряване на пазар и конкуренция (достъп до пазара) и на възможности за саморегулиране.
Казаното по-горе е по-лесно за изброяване, отколкото за правене. Но поне не трябва да се прави обратното.
