Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ЕС - какво да правят кандидатите?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Утре, 19 октомври, Ирландия ще гласува дали да приеме договора от Ница или не, т.е. дали да приеме разширяването на ЕС или не. Дори ако решението на ирландците е "не" (което е слабо вероятно), разсъжденията по-долу ще са особено валидни за страни, които може би ще се присъединяват към съюза в по-далечно бъдеще.

Формалната страна

От формално гледище, присъединяването е прилагане на законодателството на съюза. Това е в крайна сметка проблем на присъединяващите се. Колкото по-незначителни са кандидатите като пазар и стопански потенциал, толкова по-безразлично е за страните членки колко трудно те ще приложат законодателството. Съюзът заделя 1% от общия си БВП за подпомагане на присъединяването. Колкото повече са кандидатите, толкова по-малко са средствата за подпомагането им.

Друг подход е практически невъзможен. Прилагането на законодателството е важно по следните политически и стопански причини:

" Като политическо условие за присъединяване;

" Като влияние върху разпределението и преразпределението на ресурси и влияние в страната кандидат;

" Като ограничения и възможности за гражданите и бизнеса от тези страни;

" Като разходи по съобразяването с тези ограничения и за използването на тези възможности.

Става дума за нещо като членство в клуб, чиито правила желаещият трябва да приеме. Въпросът е дали има друг клуб, за да има избор между няколко възможни членства. В страните кандидатки този въпрос обикновено не се обсъжда. По-скоро се приема, че ЕС няма алтернатива и обикновено се приема, че ползите от членството са повече от разходите.

Кой печели и кой плаща сметката?

Непосредствено (днес) печелившите от присъединяването към ЕС са държавната администрация и политическото водачество в страната кандидат и техните "приятели". Те стават част от една по-голяма административно-политическа структура, която изпълнява задачи само доста смътно произтичащи от мандата, даден от избирателите у дома. Намерението за членство, както и фактът на съществуване на клуба позволява на политическото водачество да не разсъждава по повод нуждите на страната, а да взема наготово уредбата на съюза.

Правителството обаче нищо не произвежда, то само разпределя онова, което е събрало от гражданството. Една съществена разлика между правителствата и политическите партии, от една страна, и гражданството - от друга, е, че когато първите се провалят, това става за сметка на вторите. Гражданите и предприемачите се провалят за собствена сметка и това естествено не им харесва. Както и правителството, и политиците, гражданите и предприемачите често са опортунисти - искат все пак някой друг да плати. Критичната маса на подобни очаквания влияе върху процеса на присъединяването по много интерес начин.

Оказва се, че господстваща и обща за много хора причина за присъединяване на България към ЕС е илюзията, че някои от данъкоплатците на съюза ще плаща за несвършената работа у дома. Тази илюзия се насажда предимно от реториката на правителството.

Колко струва тортата?

Присъединяването към е ЕС е по-сложна работа от това да прекараш ближния. Правилата на съюза (т. нар. "аки") предполагат разходи за съобразяването с тях и по прилагането им.

Според някои оценки, разходите на фирмите от страните членки на ЕС по съобразяването с "аки" възлизат годишно на около 540 милиарда евро на година. Това число е равно на 3-4% от БВП на съюза. [Source: SIGMA (OECD), Improving Policy Instruments Through Impact Assessment, Sigma paper No. 31, 17 May 2001, p. 40.]

Сумата изглежда огромна, но като дял брутния национален продукт тя е по-малка поне 2,5 от онова, което харчат фирмите в България за съобразяване на с тукашното законодателство и бюрокрация.

Особено важно обаче, че транспортирането на "аки" в България не намалява, а увеличава тези разходи. Те не винаги се забелязват, защото често става дума за разходи в натура (работно време, политическо влияние и пр.)

Що се отнася до страните членки, тенденцията е към усложняване и разширяване на регламентите и към свръх-регулиране. Няма ясен възглед как трябва да се развива този процес и от какво трябва да зависи избора дали нещо да се регулира или не.

Какви са правата на кандидатите?

Според процедурите за преговори, възможностите се следните:

" Да се търсят преходни периоди по прилагането на малко на брой части на "аки";

" Да се използват прецеденти на съществуващи такива периоди;

" Да се използва минималното възможно регулиране, а не максималното - какъвто е случаят с България;

" Да се използва, когато е възможно, взаимното признаване на стандарти и правила (практика, използвана от страните членки изключително рядко);

" Да се намаляват разходите чрез подобряване на условията по правила, където задължителният елемент е малък (например рязко намаляване на преките данъци и данъците върху недвижимост, бързото отваряне на пазарите на земя и недвижимост);

" Да се предава контролът в частни ръце, при осигуряване на пазар и конкуренция (достъп до пазара) и на възможности за саморегулиране.

Казаното по-горе е по-лесно за изброяване, отколкото за правене. Но поне не трябва да се прави обратното.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!