Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ЕС изостава от САЩ и Япония в научните открития

Автор: Адриана Младенова / 13.04.2007
Оцени тази статия:

В средата на миналата седмица Европейската комисия публикува анализ на състоянието на Европейско изследователско пространство и представи сравнение на тенденциите за развитие в областта на науката в ЕС, САЩ и Япония.

Основни моменти от анализа

В Лисабонската стратегия, приета през 2000 година, Европейският Съюз си поставя за приоритет да стане "най-конкурентно способната и задвижвана от знанието икономика в света". Поставена е целта най-малко 3% от БВП на ЕС да представляват инвестиции в изследвания и иновации, като поне две трети от тези средства да идват от частния сектор. Последните налични данни към 2005 г. показват, че в 27-те страни-членки на ЕС инвестициите в изследвания и проучвания представляват 1,8% от БВП на Съюза.

Въпреки приоритета, заложен в различни стратегически документи, ЕС изостава значително от САЩ и Япония (без признаци да наваксва) по отношение на проучванията и изследванията в науката, които се финансират от частния сектор. Бизнесът финансира 55% от научните изследвания в ЕС, докато в САЩ - 64%, а в Япония - 75%. Ако се запазят настоящите тенденции, Китай ще настигне ЕС още през 2009 г. по отношение на разходите за научните изследвания като дял от БВП.

Университетите в ЕС наемат около 37% от европейските изследователи, докато в САЩ са 15% и в Япония - 26%. От друга страна, обаче, бизнес секторът в Европа в момента наема по-малко изследователи и учени отколкото други региони в света - близо 50% от учените работят в частния сектор, докато в САЩ са 80%, а в Япония - 70%.

Броят на изследователите на 1000 човека работна сила в ЕС расте средно с 2,8% на година за периода 1997-2003 г. Голяма част от изследователите, получили докторска степен с Европа, обаче, отиват да работят в САЩ или Азия заради по-високо заплащане или по-добри условия и стимули за научна работа.

В страните-членки на ЕС завършват повече студенти със специалности в областта на точните науки и инженерство в сравнение със САЩ и Япония. Дисбалансите на трудовия пазар в Европа и липсата на достатъчно кадри с такава квалификация показват, че относително голям процент от завършващите намират по-добри или по-високо платени възможности за реализация в други сектори на икономиката и не работят по специалността си или емигрират в трети страни. Това обобщение се прави с уговорката, че картината в отделните членки на ЕС е много различна и за по-задълбочен анализ на ниво отделни държави е необходимо да се изследват особеностите и тенденциите във всяка една страна.

Изследователски институции

Университетите са основните ключови играчи в Европейското изследователско пространство. Този роля, отредена на висшите учебни заведения, да създават и разпространяват знание, се посреща от държавните органи в Европа като основание да се намесват в работата и управлението на университетите, да въвеждат строги регулации и да се стремят към уеднаквяване на начина на обучение на национално и регионално ниво. Именно липсата на достатъчна автономност пречи да се разгърне конкуренцията между висшите учебни заведения. Това се отразява най-вече на качеството на образованието. Например, според авторитетния Шанхайски ранкинг на университетите в света, само 34 от първите 100 се намират в Европа, а в топ 500 европейски са 207. В класацията на  списание Newsweek на най-добрите университети в света през 2006 г., едва осем университета  в челните топ-50 са от страни-членки на ЕС - седем са от Великобритания и един от Франция.  

Изследователските и технологични организации са структури, чиято основна дейност е да доставят знания, изследвания, научни анализи, иновативни решения и пр. В тази група се включват както държавни изследователски центрове, така и частни организации. Университетите и изследователските институции през последните години намират все повече допирни точки и дейностите им се преплитат, което е продиктувано от пазарната необходимост и обвързването на науката с бизнеса и практическото приложение на научните изследвания и открития.  

Таблица 1: Инвестиции на компании за рисков капитал - САЩ и ЕС (2003)

 

САЩ

ЕС

Съотношение

Инвестиции от компании за рисков капитал в технология, млрд. евро

13.7

3.1

4.4 пъти

Брой компании за рисков капитал

2 208

4 354

0.5 пъти

Среден размер на инвестицията, млн. евро

6.2

0.7

8.9 пъти

Източник: European Commission, DG ECFIN, 'The profitability of venture capital investment in Europe and the US', 28 September 2004.

Таблица 2: Трансфер на знания между университетите и индустрията - сравнение между САЩ и ЕС1

 

САЩ

ЕС

Съотношение

Открития

0.407

0.305

1.3 пъти

Апликации за патенти

0.255

0.121

2.1 пъти

Получени патенти

0.089

0.057

1.6 пъти

Новосъздадени изследователски компании

0.011

0.016

0.7 пъти

1 Данните в таблицата са на единица разходи за изследвания и проучвания в размер на 1 милион щатски долара

Източник:ProTon and ASTP surveys

 

Вместо заключение

Науката и изследванията трябва да бъдат бизнес ориентирани, да имат практическо приложение, за да създават добавена стойност за икономиката. Централното планиране на науката изкривява пазара на научни кадри. В САЩ движещата сила зад изследванията са предприемачите и затова там се създават иновации. Плановете и стратегиите, с които се характеризира науката в ЕС, води до подражание и в по-малка степен до нови открития.

Редица изследвания показват, че в САЩ университетите са по-гъвкави от европейските и програмите им са обърнати към съвременните тенденции. Това се дължи на сравнително по-малката им зависимост от държавата. Голяма част от американските университети са частни и получават финансови ресурси от различни източници, включително и от студентски такси, дарения и други форми на спонсориране от бизнеса. Именно това им позволява да бъдат далече по-независими и свободни от европейските висши институти, повечето от които се ръководят от държавни чиновници. Фактите, обаче, говорят, че този подход не води до положителни резултати.