Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Черно-белият свят на единствено възможните решения

Автор: Калоян Стайков / 21.11.2014
Оцени тази статия:

Когато се говори за цесии и прихващания, изглежда първо трябва да се обясни какво представляват, защото все още има неразбиране. Цесията представлява прехвърляне на задължение от едно лице на друго/други. Например, лицето А има депозит в КТБ за 2,5 млн. лв. Ако то сключи договор за цесия с лицето Б, което също има депозит в банката, за 500 хил. лв. при определени условия, например изплащане в по-кратки срокове срещу някаква отстъпка, банката дължи на лицето А 2 млн. лв., а на лицето Б - 500 хил. лв. Подобна операция може да се извърши само и единствено, ако КТБ има правото да прехвърля средства от една сметка в друга, което е забранено в условията на специален надзор.

Тук се намесва прихващането като метод за извършване на подобни цесии. Прихващанията са уредени в чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност и предоставят възможността на кредитор на банката да покрие свое задължение към нея, ако двете са еднородни, например парични, и вземането на кредитора е изискуемо[1]. Чрез прихващането горният пример изглежда по следния начин: Лице А има депозит за 2,5 млн. лв., а лице Б има кредит за 500 хил. лв. Лице А сключва договор за цесия с лице Б за прехвърляне на вземане в размер на 500 хил. лв. срещу ангажимента от страна на лице Б да изплати сумата в определен срок с отстъпка, например 10%. По този начин вземането на лице А намалява от 2,5 млн. лв. на 2 млн. лв.; кредитът на лице Б бива погасен изцяло и то дължи 450 хил. лв. на лице А в определения срок. По този начин лице А ще получи негарантираната част от влога си при загуба от 10%, а лице Б получава отстъпка от цената на кредита си в размер на същите 10%.

Тези операции са регламентирани с нормативната уредба в България, но при определени условия, които, ако не бъдат спазени, могат да доведат до обявяването на сделките за недействителни. С други думи цесиите и прихващанията не са лоши или добри сами по себе си, а представляват възможности за сделки при определени условия. Това силно контрастира с черно-белия свят, които различни политици и експерти рисуват относно сключването на такива сделки, като едните ги защитават, а другите – осъждат. Последната щриха, за момента, дойде от министър-председателя, който гръмко обяви, че всички цесии ще бъдат отменени. Подобно генерализиране и категоричност може да създаде единствено нереалистични очаквания в обществото и частния сектор, които, като не бъдат изпълнени, лесно ще доведат до усещане за беззаконие и безнаказаност.

Част от цесиите и прихващанията несъмнено трябва да бъдат обявени за недействителни, тъй като не влизат в законовата рамка. След отнемането на лиценза на КТБ от БНБ обясниха, че са постъпили уведомления за прехвърлени вземания в размер на 1,183 млрд. лв., а уведомленията за прихващания са в размер на 780 млн. лв. Разликата от 403 млн. лв. представлява прехвърляне на вземания, което не е позволено, и би трябвало да бъде обявени за недействително, както изрично се казва в т. 3 от прессъобщението на БНБ от 15 август и допълнително беше подчертано по време на изслушването на управителния съвет на БНБ във временната парламентарна комисия по бюджет и финанси, където управителят на банката обясни, че документацията, която постъпва за всяка от цесиите и прихващанията, се съхранява и ще се преценява законността на всяка сделка поотделно. Накратко – БНБ не позволява раздробяването на един голям депозит върху няколко вложителя в банката с цел негарантираната част от влога да стане гарантирана.

Да се говори обаче, че всички цесии и прихващания ще бъдат отменени на този етап е несериозно, тъй като подобни операции са уредени в Закона за банковата несъстоятелност, ако отговарят на отделните условия. Едно по-реалистично изказване би звучало така: ще се направи подробен преглед на законността на всички цесии и прихващания и тези, които не отговарят на законовите изисквания, ще бъдат отменени.

Създаваният черно-бял свят на единствено възможни решения и крайни генерализации изглежда примамливо удобен за политиците, но в крайна сметка създава повече проблеми, отколкото нещо друго. Ако обещанията за отмяна на всички цесии не бъдат изпълнени, което е много вероятно, хората и частния сектор отново ще останат с горчив вкус в устата заради неизпълнени обещания, усещане за безнаказаност и корупция. Ако пък всички цесии бъдат отменени, то каквото и доверие да е останало в законите в страната ще бъде сринато, защото ефективно на сключилите подобни сделки ще им бъде отнето право, което им се полага по закон. Да не говорим, че последното ще доведе до нови дела.

 


[1] За изискуеми могат да се приемат разплащателните сметки в банката, срочните депозити след падежа по тях, настъпили задължения за плащане от страна на банката и др.