Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Енергийно бедните – новото оправдание на КЕВР*

Автор: Калоян Стайков / 29.05.2015
Оцени тази статия:

Бившият председател на вече преименуваната Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Константин Шушулов, който беше начело на комисията в периода 2002-2009 г., може да послужи за пример, бил той добър или лош, на настоящите, а и на бъдещите, членове на комисията. Може би едно от най-важните неща, които той направи преди да бъде освободен от поста си, е да заяви публично, че комисията не е социална служба и да отправи молба към наследника си да не се поддава на политически натиск. Повече от пет години по-късно виждаме, че наследниците му правят точно обратното – на фона на финансовата дупка от регулирана дейност в НЕК от близо 2,5 млрд. лв., председателят на КЕВР не вижда причина за увеличаване на цените.

Заедно с това комисията е изчислила (не става ясно въз основа на какви данни), че в България енергийно бедни са 61% от всички семейства, все едно това не е работа на Министерството на труда и социалната политика или на някоя от подопечните му агенции. КЕВР дефинира енергийно бедни семейства като такива, чиито разходи за енергия надвишават 10% от доходите им. Подобна трактовка се въвежда във Великобритания със Закона за топли домове и енергийна икономия (Warm Homes and Energy Conservation Act ) през 2000 г., според който едно лице е енергийно бедно, ако то е член на домакинство с ниски доходи, което не може да се отоплява на разумна цена.

Дефиницията не е абсолютна, тъй като отделно от закона държавен орган определя какво се има предвид под „нисък доход” и „разумна цена”, и кога едно жилище се счита за отоплено. Това, естествено, води до известни различия в тълкуването от страна на администрациите в Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Единство във вижданията се среща основно по отношение на това какво се разбира под „отоплен” дом, за което се използва изследване на Световната здравна организация от 1987 г., което показва, че при температура на въздуха от 18-24оС в дома не са открити рискове за здравето на живеещите. Така държавните органи възприемат жилището за отоплено, ако е постигната температура от 21оС във всекидневната и 18оС в останалите помещения.

И тук започват въпросителните около мистичния дял от 61% от всички домакинства в България, които според КЕВР са енергийно бедни. Има ли информация какви са средните температури в стаите на едно жилище? Защото не е все едно и също едно семейство да не може да върже двата края и да живее на студено, и това парното/климатикът да работят с пълна сила и семейството да се разхожда по къси панталони. Ако подобни данни има за едно домакинство, то има ли и за представителна извадка от домакинствата в страната? Защото не е едно и също в едно домакинство да живеят хора на по 20-30 години с добро образование и перспективна работа в голям град, и в домакинството да живеят хора на 50-70 години или млади хора с ниско ниво на образованост в малък град или село. Ако едно домакинство от двама души има общ доход от 2000 лв. и сметки за ток, вода и парно от 250 лв., то енергийно бедно ли е?

В България не може дословно да препишем английското изискване разходите за енергия да надхвърлят 10% от доходите на домакинството, за да го квалифицират като енергийно бедно, поне по две причини. Първо, покупателната способност на работещите във Великобритания през 2013 г. (последната, за която Евростат има данни) е над три пъти по-висока в сравнение с тази в България. От това следва, че и делът от доходите в България, който се отделя за основни стоки и услуги като храна и горива, е по-висок. Второ, почти всички домакинства във Великобритания имат локално отопление, а делът на газифицираните е много висок, докато използваните енергийни източници в България варират от дърва и въглища, през централно отопление, отопление на ток с печки и климатици до локално отопление. За последното обаче трябва да се има предвид, че все още твърде малка част от домакинствата са газифицирани. С други думи освен че е необходимо изследване за поддържаната температура в домовете, необходимо е и второ изследване за използваните енергоизточници за отопление и съответните разходи за постигане на горепосочените температури.  

Освен тези изследвания е необходимо и още едно, но то е свързано с ефективността на използваната енергия. Загубите на първичен енергиен ресурс (например въглища и газ) за производството на единица електроенергия са значително по-високи в сравнение с производството на топлоенергия. С други думи с един и същи разход за първичен енергиен ресурс може да се произведе повече топлоенергия, отколкото електроенергия. Логично е това да е отразено и в цените, но в България отоплението с ток продължава да е по-евтино в сравнение с централното отопление. Последното е скъпо както заради лошото управление на държавните топлофикационни дружества, така и поради това, че КЕВР поддържа изкуствено ниски цени на електроенергията за бита. Вместо комисията да работи за повишаване на ефективността в сектора, тя си вменява социални функции и създава грешни стимули за потребителите, които водят до по-високо потребление на електроенергия, чието производство е нискоефективно.

Освен че дефиницията на енергийна бедност, която КЕВР използва, е неприложима за българските условия, тя е и остаряла. През 2010 г. британското правителство взима решение да възложи изготвянето на независима оценка за наличието или липсата на разлики между енергийна бедност и доходна бедност, както и изготвяне на нова дефиниция на първата. Оценката е изготвена от професор Джон Хилс през 2012 г., в резултат на което правителството на Великобритания възприема нова дефиниция за енергийна бедност. Според нея едно домакинство е енергийно бедно, ако разходът за отоплението му е над медианния разход за страната, и ако този разход бъде направен, остатъчният доход ще бъде под определената линия на бедност.

Въпреки преимуществата на новата дефиниция, тя също не трябва да се „преписва”, тъй като отоплението във Великобритания е хомогенно, докато в България се използват различни източници за отопление. Енергийната бедност наистина е проблем, на който трябва да се обърне внимание, но тази задача не е на КЕВР, а на Министерството на труда и социалната политика. Както като към всеки друг проблем, и към този трябва да се подходи систематично:

  • да се направи анализ на използваните източници на отопление в страната и причините за това;
  • да се изготви ясна методология за оценка на енергийната бедност и да се изчисли размерът на проблема;
  • въз основа на горния анализ, да се изготви социална програма за подпомагане на енергийно бедните и да започне плавно увеличаване на цената на тока и възможно най-бързо либерализиране на пазара.

 

Това са краткосрочните стъпки, които могат да помогнат както на енергийния сектор, така и на крайните потребители. Социалните помощи обаче не са решение на проблема, а по-скоро лейкопласт върху рана, което не зараства сама. За намаляване на бедността като цяло са необходими по-добро образование, по-гъвкав пазар на труда и по-добра бизнес среда, която да привлича нови инвеститори и да създава нови работни места. В противен случай бедните ще си останат бедни, КЕВР ще продължи да се оправдава със „социалната поносимост” на цената на тока, а държавата ще продължи да натиска цената надолу, най-малкото защото предпочита да дава пари за пътища и вътрешна сигурност, отколкото за социални помощи.

 

* Статията е публикувана на 28 май 2015 г. във в-к "Сега"