Енергетиката: резултати от държавното планиране

Word Format (Word Format)

Турската електрическа компания прекрати вноса на електроенергия от НЕК. Вероятните причини са свързани с наличие на собствени енергийни мощности в Турция и вътрешнополитическият натиск от страна на турските производители да се купува електричество от местно производство. Какво следва от това?

1. Износът на електроенергия за Турция в последните години е на стойност между 117 и 140 милиона долара. Това е около 1/4 от общия износ от България за Турция и между 58% и 79% от общия износ на електроенергия. Това може да изглежда внушително, но всъщност износът на електричество за Турция е около 2.5% от износа на страната. За сравнение, износът на България е нараснал с 6% през 2001 и с 11% през 2002 година, т.е. износът на електроенергия за Турция е по-малък от промяната в ръста на износа. С други думи, от гледна точка на промени в износа влиянието на спреният износ на електричество ще е по-ниско от обичайните колебания в растежа на износа през последните години.

Износ на електроенергия (милиони долари)

Източник: НСИ и БНБ; *оценка на автора за 2002

2. От години слушаме от различни енергетици как има нужда да се строи нова атомна електрическа централа в Белене, за да може България да задоволи вътрешното си търсене и да стане енергиен център на Балканите. Оказва се обаче, че прекратяването на една-единствена сделка ще доведе до излишък на мощности, който няма къде да се продаде. При зависимост от един клиент – в случая Турция, е абсолютно ясно на всеки бизнесмен, че този клиент няма да позволи да се правят големи печалби на негов гръб в дългосрочен план, особено ако има възможност за алтернативни доставки; за правителствените „експерти“ обаче това съвсем не е ясно. Също така се оказва, че през последните години в Турция са били построени значителни мощности за производство на електроенергия. Въпреки това никой не се е замислил какви ще са последствията от наличието на такива мощности върху българския износ.

3. В страни като България и Румъния, където социалистическият начин на мислене все още оказва голямо въздействие, продължава да е разпространено мнението, че трябва да се строят много енергийни мощности, за да може съответната страна да стане „енергиен център“. Освен това за тази цел непременно е нужно да се измамят съседните страни, т.е. вярва се, че печалбата за една страна е непременно за сметка на други. За страни като Турция и Гърция подобна грандоманщина и заблуденост е много полезна, защото тя им позволява да решат временните си енергийни проблеми на сравнително ниска цена. Държавните чиновници в България виждат това нараснало търсене на електричество и решават, че то ще продължи завинаги и веднага започват да пишат стратегии и дългосрочни планове, непременно включващи очаквания за огромни печалби от износ и огромни инвестиции, естествено с пари на данъкоплатците. В дългосрочен план обаче всеки потребител намира най-евтиния възможен начин да задоволи потребностите си, така че направените инвестиции се оказват с възвръщаемост, която е много по-ниска от очакваната.

4. След няколко години България ще стане член на европейската енергийна система. Това означава, че конкуренцията в енергопроизводството ще доведе до по-ниски цени на изнасяната електроенергия. В този смисъл сегашният случай би могъл да изиграе и положителна роля, ако успее да стресне малко министерството на енергетиката и го накара да спре да се надява на големи печалби от износ и съответно да преразгледа плановете си да строи различни енергийни мощности с обществени пари. Още по-добре би било ако чиновниците стигнат до извода, че не могат да управляват рискове от подобен характер и решат, че е добре да се либерализира енергийният пазар по-бързо. Тогава всички подобни рискове ще се поемат от съответните частни производители на електроенергия и поради това и инвестициите ще се правят по-благоразумно (защото инвеститорите ще рискуват собствените си пари, а не както досега – парите на данъкоплатците).

5. Заради планирания огромен износ за Турция НЕК инвестира 55 милиона лева във високоволтов далекопровод. Сега става ясно, че тези пари са били ненужно похарчени и представляват чиста загуба. Това би трябвало да покаже на всички поддръжници на тезата, че от енергетика се правят големи печалби, че е много лесно също така планираните печалби да се окажат загуби. Особено ако става въпрос за държавно предприятие, каквото е НЕК.

6. Самият договор за износ на електричество е абсолютно непрозрачен от гледна точка на това дали НЕК печели или губи. Договорът предвижда печалбите от износ на електричество за Турция да се инвестират в каскадата Горна Арда, която да се строи от Джейлан холдинг. Самата каскада, според много от коментаторите, е напълно неефективно начинание, което означава, че средствата за нея са пропилени (до момента са платени 21 милиона лева). Т.е. оказва се, че дори при наличие на износ на ток за Турция ефектът от този износ би бил нулев, т.е. не би имало печалба. Никой обаче не сключва рискова сделка, каквито със сигурност са енергийните, без да има печалба от нея.

7. Чуват се от някои представители на управляващите мнения, че трябва да дадем някакви неща на турската страна в замяна на износа на ток. Споменават се БТК, нефтопровод, участие в строителство на инфраструктура (без търг, разбира се) и т.н. Дори да се поднови износът на електричество, като се вземе предвид отрицателният финансов ефект от подобни „жестове“, най-вероятният резултат ще е износ без печалба, а е възможно и да се реализира сериозна загуба. Дали ще има загуба и колко голяма ще е тя или пък износът ще е без загуба (но и без печалба) не може да се каже. Това е така по простата причина, че когато се „дават“ някакви неща без търг, няма конкуренция и не може да се прецени какво биха предложили другите участници, ако евентуално беше проведен търг. Това, което може да се твърди, е че всичко, което се прави без търг, е непрозрачно и създава идеални възможности за корупция. А, както знаем, когато има възможности, винаги се намира някой да ги оползотвори. Няма причина да смятаме, че и в случая няма да стане същото.

Може да се извади важна поука от настоящия случай на провал на държавното планиране. Тя е, че в процеса на присъединяване към ЕС и в резултат на икономическите реформи, предприемани в България и в съседните страни, постепенно държавните монополи не само ще престанат да носят печалби, но и ще започнат да генерират отрицателни финансови резултати. Това се отнася както за енергетиката, включително атомната енергетика, така и до други компании като БТК, Булгаргаз, Булгартабак. Затова е важно всички тези отрасли и предприятия да се приватизират и либерализират още сега.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!