Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Емигрантски пари

Автор: Велико Димитров / 08.01.2010
Оцени тази статия:

 

Част от разполагаемия доход във всяка страна се формира от средства заработени в друга държава и изпратени или донесени у дома. Разликата между получените от чужбина и изплатените на чужденци доходи определя дали една страна е нетен износител или вносител на фактора труд. Както може да се очаква, тези потоци имат най-големи положителни стойности (като % от БВП) за по-слабо развитите държави, от които и емиграцията и сезонната заетост към друг страни са най-значими*.

Ситуацията в България

С известни условности, свързани с трудности в отчитането и изчисляването на емигрантските пари, може да се приеме, че подстатията "Компенсации на наети" от текущата сметка на платежния баланс отразява значителна част от тези средства. Това на практика са надниците, заплатите и други плащания, свързани с официален труд към българи от нерезиденти. Тук е включен и предполагаемия размер на средствата, получени в резултат на неофициална заетост**.

Парите на емигрантите за България

 

Емигрантски пари *, млн.лв.

БВП, млн.лв.

% от БВП

Реален растеж на БВП в ЕС15

2006

2 015

49 361

4,1

3,0

2007

2 470

56 520

4,4

2,7

2008

2 850

66 728

4,3

0,6

2009 (до ноември)

2 011

65 482**

3,1

-4,0

Източник: БНБ, собствени изчисления

* Категория "Компенсации на наети" от платежния баланс

** Прогноза на БНБ

Това, което е очевидно от таблицата е, че през последната година емигрантските пари намаляват значително. Дори и през последните два месеца на 2009 г. да са трансферирани средномесечни обеми от средства (динамиката през предходните години не показва ръст през ноември и декември), общият размер, както номинално, така и като процент от БВП е намалява спрямо 2008 г.

Причините за това намаляване могат да бъдат основно две:

  • България се е превърнала в привлекателна държава с достатъчно и добре платени работни места за квалифициран и неквалифициран труд, или
  • външни фактори, като финансовата и икономическа криза са намалили възможностите и / или заплащането в чужбина като цяло, в това число и за българи***.

Без допълнително проучване, категорично може да се твърди, че вторият фактор е по-значим за отслабващия поток емигрантски пари. Едно от доказателствата за това е и пряката връзка на трансферираните средства към България и реалния растеж на 15-те стари членки на ЕС, които са и основна емиграционна дестинация за българите.

Негативните ефекти за икономиката като цяло от спада на изпратените средства през 2009, както и очакванията за спад и през тази година, ще са предимно по линия на по-ниския разполагаем доход на получаващите ги / носещите ги, съответно свиване на основни битови и социални разходи и инвестициите в имоти****.

Настрана от макроикономическия ефект на емигрантските пари, има един по важен аспект, който си заслужава да бъде споменат: кога България от страна нетен износител на труд ще се превърне в страна нетен вносител (и то не само на най-неквалифициран) и възможно ли е това да се случи по-бързо.

 

 

* В някои държави, например Хаити и Тонга, средствата изпратени обратно от емигранти през различни години достигат 30 и дори 40% от БВП

** Изчислява се индиректно по следната методология: http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/st_m_instr_bop_705_bg.pdf

*** За изчерпателна информация по темата и данни от 1998 до 2003 г., вж. изследване на ИПИ: "Българската миграция: стимули и състояние" - http://ime.bg/en/articles/bulgarian-migration-incentives-and-constellations/

****  За повече информация относно макроикономическите ефекти от емигрантските пари вж.: "Do Workers' Remittances Promote Economic Growth" - http://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2009/wp09153.pdf