Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ЕК: Стабилни финанси, но калпав пазар на труда*

Автор: Десислава Николова / 01.06.2012
Оцени тази статия:

Дори и ЕК ни каза, че минималните осигурителни прагове пречат на новите работни места

На 30 май Европейската комисия официално предложи да се прекрати процедурата по свръхдефицит за България.  Решението е добре дошло, но новина де факто няма, тъй като от няколко месеца вече разполагаме с данните за 2011 г., от които ясно се вижда, че нашият дефицит е под границата от 3%. Няма как да останем в процедура по свръхдефицит, при положение, че нямаме такъв.

По-интересна обаче е оценката на Комисията по нашата Национална програма за реформи и Конвергентна програма – два документа, които ние периодично актуализираме и представяме  в Брюксел. Първият съдържа политиките на България по европейската Стратегия 2020, а вторият е свързан с нашия ангажимент да се присъединим към еврозоната в неясно бъдеще.

Както традиционно сме свикнали да четем в тези доклади, това, което е свършено до момента е крайно недостатъчно и далеч от това, което остава да се направи. В прав текст се казва, че реформаторските усилия са били „ограничени”, най-вече по отношение на пазара на труда, образованието и енергетиката.

На пазара на труда и свързаното с него образование е отделено най-голямо внимание. И това не е случайно. Данните за заетост и безработица показват, че въпреки лекият растеж на икономиката през 2010-2011 г., пазарът на труда в България изобщо не е излизал от кризата и стабилно се влошава от 2009 насам. Още по-притеснителни са данните за младежката заетост и безработица, които са далеч по-лоши от средните. Така например, докато общият коефициент на безработица е 12,9% за първото тримесечие на 2012 г., безработицата при младежите (от 15 до 29 години) е почти двойно по-висока – 23%. ЕК обръща специално внимание на един малко известен показател в България, а именно – делът на младежите, които са както извън образование, обучение и работа. По него България е  безспорен шампион в ЕС с дял на тези младежи от 21,8% през 2010 г., спрямо 12,8% средно за целия ЕС. Дори и да допуснем, че част от тези младежи работят в сивия сектор, това е изключително притеснителна статистика, която показва, че повече от 1/5 от младите хора по никакъв начин не допринасят нито за икономиката на страната, нито за собственото си благосъстояние, сега или в  бъдеще. 

Едно от обясненията на ЕК за проблемите на нашия трудов пазар е именно практиката на административно налагане на минимални осигурителни прагове и особено - тяхното постоянно увеличаване. Както и самата Комисия отбелязва, тези прагове правят нискоквалифицираните работници прекалено скъпи и съответно намаляват шансовете им за наемане.

Това е всъщност и един от основните изводи в наскоро публикуваното изследване ИПИ за пречките през запазването и създаването  на работни места. Въпреки кризата, минималните осигурителни прагове продължиха да се увеличават от началото на всяка година. Това съответно не позволи на пазара на труда да се съживи през последните две години, въпреки известното възстановяване на икономиката. Най-малкото, което би могло да се направи, ако искаме работодателите да разкриват нови работни места, е да върнем минималните осигурителни прагове на нивата им отпреди кризата.

Постоянното вдигане на минималната заплата, макар и с други намерения, е друг изключително вреден инструмент от гледна точка на заетостта. Ясно е, че колкото по-скъпо става на работодателите да наемат  хора, толкова повече те ще се замислят, преди да открият ново работно място. Предвид това, че минималната  работна заплата се получава най-вече от младежи, възрастни и нискоквалифицирани работници, нейното увеличение прави тяхното наемане все по-трудно. Дори и те да искат да работят на по-ниска от минималната заплата – примерно с цел да натрупат опит или просто за да „вържат двата  края” – те нямат тази възможност.

Очевидно проблемите на пазара на труда не са само циклични (т.е. не зависят от това дали икономиката расте или не), а са в голяма си част структурни. Това се изтъква ясно и от ЕК, която изказва опасения, че ние трудно ще постигнем целта си за заетост от 75% през 2020 г., ако продължаваме да следваме същите (стари и неефективни) политики.

Не  е тайна за  никого, че т.нар. активни мерки на пазара на труда в най-добрия случай са доста скъпи и дават кратковременен резултат – т.е. с прекратяването на съответната програма за заетост, бившите безработни отново остават без работа. ЕК в прав текст критикува и работата на Агенцията по заетост, като казва, че обещаните мерки за подобряване на работата ѝ се отлагат с години и очевидно не са достатъчно амбициозни. Не са ни спестени и критики по отношение бавното ни усвояване на средства от Европейския социален фонд, като се цитира относително ниския процент на разплатените пари към крайните им получатели – само 11,69% от всички средства, заделени за България.    

Като цяло, повечето от критиките на Комисията по отношение на пазара на труда и образованието съвпадат и с нашите периодични препоръки за облекчаване на регулаторните тежести на пазара на труда. Крайно време е да се преосмисли политиката за постоянно вдигане на минималните осигурителни прагове и минималната заплата, ако искаме да имаме повече заетост. Ако не искаме, това вече е друг въпрос.

Това, което е ключово за разкриването на трайни работни места, е бизнес средата и регулациите по отношение наемането и освобождаването на работници.

 


* Статията е публикувана за първи път с минимална редакция под заглавие „Намалихте онзи дефицит, мислете за другите” във вестник „24 часа” на 1-ви юни, 2012 г.