Ефективността на кризисните средства по време на пандемия – опитът на местните власти

През юни Националното бюро за икономически изследвания на САЩ (NBER) публикува анализ на ефективността на средствата, раздадени на местните власти в страната с цел справяне с последствията от пандемията. Става въпрос за 900 млрд. долара под формата на трансфери към администрациите на отделните щати и окръзи или почти една шеста от всички помощи отпуснати от американското правителство за справяне с последствията от пандемията. Авторите Джефри Клемънс, Филип Хокси и Стан Войгър разглеждат доколко тези средства са спомогнали за запазване на работните места в публичния сектор, както и за цялостното икономическо представяне на отделните щати на фона на Ковид-19.

Основният извод от анализа е, че тези помощи са имали малък ефект върху заетостта в публичния сектор – според изчисленията на авторите местните власти в САЩ са похарчили средно по 855 хиляди долара за да запазят едно работно място в рамките на една година. Това е много голяма сума, предвид че се равнява на дванадесет пъти медианния доход на домакинство в САЩ и 14 пъти средната годишна заплата на заетите в публичния сектор. Резултатите от изследването също показват, че средствата не са се отразили по значителен начин на местните икономики според индикатори като заетост в частния сектор, заплати, реален брутен вътрешен продукт на човек от населението във всеки щат и реален среден доход на човек.

В основата на методологията е установяването на връзка чрез линейна регресия между промяната в заетостта в публичния сектор на човек от населението по време на пандемията (зависима променлива) и общите средства, раздадени в даден щат на човек от населението (основната независима променлива, върху която авторите се фокусират). Тук съществува рискът изчисленията да са неточни, заради обратна зависимост – например, ако повече пари са били заделяни за щати, при които заболеваемостта и смъртността от Ковид-19 е била по-сериозна и потенциално е довела до повече съкращения, то уравнението би могло да покаже, че изхарчените средства са имали отрицателен ефект върху заетостта в публичния сектор. Подобен резултат би имало и в случай, че помощите се раздавали според това колко сериозни са съкращенията в сектора.

За да се избегне подобна ситуация и за да се отсее чистият ефект от въпросните помощи върху запазването на работните места в публичния сектор, авторите използват стандартния иконометричен подход на т.нар. инструментални променливи. Ключовата независима променлива – раздадени средства на човек от населението в даден щат – се изчислява в отделно уравнение, като за инструмент е използвано съотношението на броя на конгресмените за всеки щат към населението на щата. Инструментът е удобен, защото политическото представителство на даден щат в Конгреса е с висока корелация спрямо антикризисните средства на човек, усвоени в същия щат. Освен това броят конгресмени спрямо населението няма много общо с нивото на публичната заетост в щатите, т.е. инструментът не е свързан със зависимата променлива, която се разглежда. 

След тези уточнения се изгражда уравнение, което изразява промяната в публичната заетост спрямо антикризисните средства за човек във всеки щат. Коефициентът пред независимата променлива показва колко работни места са спасени с един милион долара от въпросните средства. При опити с различни спецификации (включване и изключване на различни променливи, отразяващи политически, икономически и здравни фактори в щатите), авторите стигат до вариант на уравнението, при който стойността на коефициента е 0.78, т.е. с един милион долара се запазват 0.78 работни места за година. Тази спецификация е и предпочитана от авторите, заради високата статистическа значимост на резултатите, съответно и 0.78 е стойността на коефициента, с която те работят. Тъй като изследването покрива период от година и половина (март 2020 до септември 2021), те правят изчислението, че за запазването на едно работно място в публичния сектор на местно ниво за една година са били нужни 855 хиляди долара ( 1 млн. долара /(0,78 работни места * 1,5 години) ≈ 855 хиляди долара).

Естествено, различните спецификации на уравненията дават различни резултати, но дори при най-оптимистичния вариант сумата, похарчена за запазване на работно място за година, е 433 хиляди долара. Този резултат не изглежда добре в сравнение с ефективността на други антикризисни програми в страната. Авторите на анализа правят паралел с т.нар. Програма за защита на заплатите (Paycheck Protection Program), която има за цел да помогне на бизнеси да продължат за изплащат възнаграждения на служителите си по време на локдауните. Авторите цитират различни изследвания, които сочат, че ефективността на тази програма е много по-висока, като според някои източници тя възлиза на изхарчени 169 до 258 хиляди долара за запазено работно място за година. Други автори даже дават по-смелата оценка от 50 до 75 хиляди долара. Може да се направи и сравнение с Акта за възстановяване и реинвестиции (American Recovery and Reinvestment Act), одобрен през 2009г. като мярка срещу ефектите от Голямата рецесия, при която според различни изчисления са били нужни между 50 и 112 хиляди долара за запазването на работно място в рамките на година.

Трябва обаче да се има предвид, че въпреки неефективността, въпросните средства са били от ключово значение за работещите в публичния сектор на местно ниво. Приемайки оценката за 855 хиляди долара, авторите изчисляват, че финансовата подкрепа за местните власти е спасила 980 хиляди работни места за година. За сравнение, в началото на пандемията 1,9 млн. работници в местните администрации из цялата страна са загубили работата си, т.е. без трансферите от федералното правителство към отделните щати и окръзи, съкращенията в публичния сектор биха били значително по-масови.

След установяването на скромния, но все пак видим, ефект от средствата за местните правителства върху заетостта в публичния сектор, авторите обръщат поглед към други макроикономически индикатори – заетост в частния сектор, заплати, реален брутен вътрешен продукт на човек от населението във всеки щат и реален среден доход на човек. Те се разглеждат като зависими променливи и се оценява какъв ефект имат средните антикризисни плащания на човек в щат. След различни спецификации на уравненията резултатите показват, че въпросните средства на практика нямат статистически значим ефект върху реалната икономика по отношение на въпросните четири индикатора. Принципното очакване е, че помощите, запазвайки работни места в публичния сектор, биха довели и до положителен ефект върху цялата икономика чрез потреблението на запазилите работата си. Този ефект обаче е в голяма степен предотвратен от мерките срещу разпространението на вируса, които също ограничават и икономическата активност, което е вероятно обяснение за липсата на статистически значим ефект от средствата в икономиката на отделните щати.

В крайна сметка докладът на Националното бюро за икономически изследвания показва, че в условията на пандемия прехвърлянето на антикризисни средства към местните власти не води до най-ефективното им изразходване. Ефектът от тази мярка за запазване на работни места в публичния сектор е скромен, а цялостното въздействие върху местните пазари на труда и икономики е на практика пренебрежимо.

*Стажант в ИПИ