Ефектите от войната в Ирак през погледа на министерството на финансите

Word Format (Word Format)

Преди началото на войната в Ирак министерството на финансите публикува Резюме от доклада за оценка на влиянието на конфликта в Ирак върху българската икономика и бюджета за 2003 година резюмето може да се прочете тук).

Какво прави впечатление:

1. Още след прочитане на заглавието на публикацията изниква въпросът защо не е публикуван целият доклад. Ако се съди от резюмето му, той е базиран на изследването на Американската академия на науките и изкуствата „War with Iraq: Costs, Consequences, and Alternatives“, което е достъпно в интернет ( виж тук). В този смисъл в доклада не би могло да има някаква конфиденциална информация и няма причина той да не бъде публикуван изцяло.

2. В резюмето се споменава, че икономиката на САЩ може да бъде стимулирана с нови военни поръчки. Тук трябва да се посочи, че военните поръчки не биха могли да стимулират икономиката, тъй като по същество всеки долар, изразходван за оръжие, е долар, който би бил използван за други разходи при липса на война. В този смисъл търсенето на военна продукция при война нараства, но за сметка на това намалява със същата сума търсенето на всички останали стоки, което означава, че в крайна сметка нетният резултат не би могъл да се изразява в стимулиране на икономиката.

3. Авторите на доклада твърдят, че „Федералният резерв има много ниска възможност за реагиране при настоящия нисък лихвен процент от 1.25%. Лихвените нива в еврозоната дават по-добра възможност за гъвкавост (2.5%).“ Очевидно според авторите монетарната политика не е ефективна при ниска лихва, защото няма голяма възможност за допълнителното й намаляване. Това не отговаря не действителността, защото е ясно, че дори при ниски лихви съответната централна банка винаги може да избегне дефлация като увеличи паричната маса, т.е. като напечата допълнително пари (виж например Alan Greenspan, Issues for Monetary Policy или Allan H. Meltzer, Commentary: Monetary Policy at Zero Inflation). Според доклада също така „…САЩ имат възможност да облекчат фискалната си политика чрез съкращение на данъците, [а] Япония и Европа нямат възможност за гъвкавост в тази сфера.“ Както е известно обаче в САЩ намаляват данъците не за да „облекчат фискалната политика“ (под което се разбира да се допусне по-висок бюджетен дефицит, който уж стимулира икономиката), а за да облекчат данъчното бреме, което без проблем биха могли да направят и други страни.

4. По-нататък стигаме до зашеметяващото откритие на авторите, че едни от големите проблеми на американската икономика са „презадоволяването на обществото“ и „прекомерния капацитет“. Икономиката съществува, за да задоволява потребностите на хората и ако тя е успяла не само да задоволи тези потребности, но и да ги „презадоволи“, то здравата логика показва, че тази икономика се е справила успешно със задачата си и няма как да се твърди, че има проблеми. Истината е, че „презадоволяване на обществото“ няма и не би могло да има. Същото се отнася и за „прекомерния капацитет“ – доколкото хората има безкрайни потребности, а ресурсите са ограничени не е възможно капацитетът да е прекомерен. Възможно е обаче част от инвестициите да са насочени към неефективни проекти и в някакъв момент това бива осъзнато. Тази ситуация не създава „прекомерен капацитет“, тъкмо напротив, тя е еманация на намаляване на възможния производителн капацитет.

5. В цялото резюме се набляга прекалено много на ролята на търсенето – вътрешно или външно, създадено от военни поръчки, бюджетен дефицит, монетарна експанзия или държавни средства. Винаги трябва обаче да се има едно наум, че подобни настроения са вкарали не една страна (включително България през 1997 година) в капана на хиперинфлацията и огромните държавни дългове, влошаващи перспективите за подобряване на благосъстоянието за години напред. В този смисъл бихме очаквали от министерството на финансите да си е научило урока. Да не говорим, че сегашното правителство обещаваше преди изборите да прилага т.нар. икономика на предлагането, което е начин на мислене, противоположен на този, който залага на търсенето.

6. В края на описанието на международната ситуация се споменава, че пред световната икономика стоят и други проблеми, а не само Ирак. Ако погледнем състоянието на българската икономика този извод важи с още по-голяма сила – в България може да се твърди, че пред икономиката има толкова много препятствия, че в сравнение с тях ефектът от войната в Ирак е почти незабележим. Така например правителството преразпределя около 46% от добавената стойност, данъците и осигуровките са високи, пазарът на труда е негъвкав, съществуват твърде много регулативни, разрешителни и лицензионни режими, няма достатъчна защита на собствеността.

7. При краткотраен конфликт (в рамките на 1 месец) авторите са се опитали да изчислят влиянието върху икономиката с конкретни цифри. Това, което се опитват да артикулират с тези цифри е консенсусното твърдение, че като цяло няма основания да се смята, че след краткотраен конфликт, протичащ без усложнения, икономическата ситуацията в България ще бъде повлияна по какъвто и да е осезаем начин.

8. При по-продължителен конфликт се намаляват прогнозите за икономически растеж заради очаквана по-висока цена на петрола, по-нисък износ и по-малко външни инвестиции. Тук вероятно бихме могли да припомним, че в последните години цената на петрола се движеше между под 10 и над 30 долара за барел, курсът на долара се колебаеше между 1,80 и 2,30 лева за долар и светът преживя шока след 11 септември 2001 година и всички тези неща не са причинили сериозни проблеми пред икономическия ръст през съответните години. В този смисъл може да се твърди, че икономиката е достатъчно гъвкава, за да се справи с външни шокове. Евентуален сериозен спад на икономическия растеж следователно не би трябвало да се приписва на войната в Ирак, а по-скоро на политиката на българското правителство.

9. Изводът на доклада е, че трябва да се поддържа стриктна фискална дисциплина заради високата несигурност около конфликта в Ирак. От която и страна да го погледнем обаче спазването на фискална дисциплина няма никаква връзка с войната, тъй като съобразяването с твърдите бюджетни ограничения се очаква да бъде нормалното поведение на държавните институции, а не поведение, случващо се само при наличие на проблеми.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.