Ефекти от регулирането на избрани свободни професии в България: ОДИТОРИ, АРХИТЕКТИ, ИНЖЕНЕРИ, ФАРМАЦЕВТИ

Анализът на степента на регулиране на четири избрани свободни професии в България показва тревожни тенденции. С времето налаганите ограничения върху упражняващите дейността или желаещите да започнат се увеличават, противно на икономическата логика, но логично за тези, които искат да се предпазят от конкуренция.

Прегледът установи, че съществуват различни ограничения, които противоречат на необходимите условия за наличие на свободна конкуренция:

  1. Одитори – изключителни права, допълнителни изисквания за стаж, регулирани цени на услугите, ограничения за реклама, ограничения за формата на бизнеса
  2. Фармацевти – изключителни права, допълнителни изисквания за стаж, регулирани цени, ограничения за реклама, ограничения при собствеността
  3. Архитекти – изключителни права, допълнителни изисквания за стаж, регулирани цени на услугите
  4. Инженери – изключителни права, допълнителни изисквания за стаж, регулирани цени на услугите

Ефектите от високото ниво на контрол и регулиране са намаляване броя на участниците на пазара, по-малко конкуренция, по-ниска продуктивност, по-високи цени, възможности за „координация" между упражняващите професията, картелизиране на гилдията, ограничаване на въвеждането на нови технологии, допълнителната квалификация и предприемчивостта.

Изключително тревожни са и тенденциите от последните години тези правомощия да са в резултат на лобиране на браншовите организации (камарите), които чрез фиксиране на равнището на цената могат да влияят директно върху пазара. Това, от своя страна, води до влошаване на съотношението цена/качество (по-високи цени – по-ниско качество), наличие на бариери пред новонавлизащите лица и ограничаване на разширяването на бизнес дейността.

Сравнителният анализ на България с други страни-членки показва, че за четирите изследвани професии регулациите в България са по-строги от средното в ЕС. И за четирите професии България попада в графата „строги регулации", което е най-високата степен в скала от 3 нива. Най-либерални са регулаторните режими в Холандия, Ирландия, Великобритания, Дания. Всички те попадат в категорията на високо развити икономики, в които свободните професии функционират успешно и ефективно както за потребителите, така и за доставчиците на услуги.

През 80-те години Великобритания отменя фиксираните цени за архитектурните услуги и сделките с недвижими имоти. Във Франция са отменени фиксираните цени за някои правни услуги. В повечето страни-членки в момента няма фиксирани цени за счетоводители, инженери и архитекти. Данните показват, че отменянето на тези ограничения не е довело до негативни последици за потребителите или практикуващите тези професии.

През 90-те години ограничителните правила за реклама за правните, счетоводни и архитектурни професии са били премахнати в Дания. През последните години в Германия също са облекчени строгите забрани за реклама на свободните професии.

На базата на икономическия анализ на ефектите от регулациите в страните и прегледа на практиките в ЕС можем да направим следните препоръки за България:

  • Незабавно премахване на монопола на браншовите организации, т.е. отпадане на задължението за членство като необходимост за упражняване на професията;
  • Незабавно премахване на минималните, фиксирани и максимални цени и тарифи за услугите, които се осъществяват от разгледаните свободни професии;
  • Премахване на всички ограничения за реклама на свободните професии;
  • Облекчаване на регулациите, свързани с ограничаване на бизнес структурите;
  • Облекчаване на бариерите за навлизане в професиите – създаване на допълнителни начини за придобиване на правоспособност освен наличието на определено образование и стаж – напр. признаване на международни сертификати.

Крайно време е привилегиите да отпаднат и упражняващите свободни професии да се конкурират помежду си на равни начала като всички останали професии, без минимални цени и протекции.

Единствено чрез конкуренцията и реализиране на практика на принципа на свободната стопанска инициатива се гарантира, че цените следват покупателната способност на населението и в същото време качеството на продуктите отговаря на изискванията на потребителите.

 

Целият анализ можете да прочете на страницата на Института за пазарна икономика, в рубриката Изследвания и публикации.

За повече информация:

Зорница Манолова, [email protected]

Велин Пеев, [email protected]

Тел.: 02/ 952 62 66, 952 35 03

http://www.ime.bg/

Този анализ е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на американския народ чрез United States Agency for International Development (USAID). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на USAID или на правителството на САЩ.

Анализът е осъществен и благодарение на German Marshall Fund на САЩ (GMF), но съдържанието не ангажира позицията на GMF или на Balkan Trust for Democracy.


Свързани публикации.