Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ефекти от преференциите за местните производители при обществените поръчки

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Правителството одобри проект за изменение на закона за обществените поръчки. Една от често дискутираните идеи - преференции за местните производители - срещна одобрението на министрите и вероятно скоро ще бъде приета и от народните представители. Тъй като критиките от гледна точка на възприятията на чуждите инвеститори и международните институции са общоизвестни, в този материал ще покажем единствено вероятни последствия точно за предполагаемите бенефициенти - "българските производители".

Както е казал Фредерик Бастиа преди повече от 150 години, "всяко действие поражда както преки и очевидни, така и не толкова непосредствени и лесни за преценка последици". (виж за повече Това, което се вижда и това, което не се вижда на страницата на И.З.И.) Затова разделяме ефектите от преференцията на "видими" и "невидими".

Видими ефекти

1/ Правителството обявява поръчка за продукт А. Офертната цена на чуждестранния доставчик е 100 000 лв. Български производител може да продава на цена поне 102 000 лв. при нулева печалба. Без преференцията печели чуждата компания, след преференцията печели българската.

2/ Цената, която би поискала българската компания при преференция до 15% очевидно не трябва да надвишава 115 000 лв., но ще е по-висока от 102 000 лв. Да приемем, че (заради конкуренция между местните фирми) цената на най-добрата "българска" оферта ще е 110 000 лв.

3/ Спечелилата фирма реализира печалба от 8 000 лв. и общи приходи от 110 000 лв. Ако приемем, че тя работи само с местни материали и суровини, то тогава произведената допълнителна добавена стойност в България е 110 000лв. Печалбата от 8 000 пък остава в българския собственик, който може би ще инвестира пак в България.

Невидими ефекти

1/ Правителството харчи с 10 000 лв. повече за един и същ продукт. Допълнителните 10 000 лв. не се появяват от нищото, с други думи, те трябва да се съберат от допълнителни данъци или от нов дълг, т.е. повече данъци в бъдеще.

2/ Тези данъци се събират пак от местните потребители и производители. По-важното в случая е, че данък може да се наложи само на успешен бизнес (и съответно - вече осъществено потребление).

3/ В такъв случай, тези 10 000 лв. намаляват разполагаемата печалба (или доход) на успешни предприемачи и потребители, които - при същото допускане за това как те ще изхарчат парите - могат да бъдат инвестирани и разходвани в България.

4/ Нека приемем, че данъкът се налага на фирма, произвеждаща продукт Б. Тя продава при цена 99 лв. без новия данък, докато конкуренцията от чужбина може да продава по 100 лв. Така производството на продукт Б е в България, т.е., пак при горните допускания, добавената стойност се създава в страната. Но допълнителният данък, който трябва да се плати, може да повиши разходите така, че фирмата да не може да предлага продукт Б на цена под 101 лв. Тогава вносният аналог става по-евтин, и съответно замества българското производство, а местният производител фалира и излиза от пазара.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!