Ефекти от облагането с ДДС в ЕС

В началото на тази седмица Институтът за фискални изследвания, в ролята си на външен консултант, публикува изследване, направено по поръчка на Европейската комисия, което прави цялостен преглед на ефектите от реда и процедурите, чрез които се администрира системата за облагане с ДДС в ЕС. В него се разглеждат ефектите, които облагането с ДДС има върху функционирането на общия пазар, върху ефективността на отделните пазари в страните членки, както и върху осигуряването на конкуренция между отделните стопански субекти.

Според авторите ДДС има редица предимства като инстумент за данъчно облагане – не изкривява решенията на стопанските субекти относно това каква част от дохода си да инвестират или да спестяват, няма негативен ефект върху конкурентноспособността на прилагащите го държави, както и намалява възможностите за избягване на  облагането спрямо други видове данъци. Трябва обаче да бъдат отчетени и редица проблеми, които възникват пред системата на облагане с ДДС в ЕС през последните години. Тези проблеми произтичат най-вече от увеличаването на обема на междудържавната търговия, премахването на вътрешните граници в рамките на Общия пазар през 1993 г., както и от технологичните иновации, променящи организацията на облагането и самите стоки и услуги, подлежащи на облагане.

Теоретично не би трябвало облагането с ДДС да влияе на търговията в рамките на ЕС, тъй като стоките и услугите на един национален пазар винаги са облагани с една и съща ставка, без значение от това какъв е произходът им (тоест дали са вносни или са произведени от местни предприятия). Въпреки това се наблюдават определени ефекти от облагането с ДДС върху междудържавната търговия. За да бъдат описани достатъчно ясно, авторите правят разграничение между търговия между фирми (B2B) и търговия на фирми с крайни потребители (B2C). Основният проблем при В2В международната търговия е, че се прекъсва веригата на данъчното облагане (при която ДДС се събира от всички търговци по веригата до крайния клиент), като по този начин се създават рискове за избягване на облагане и данъчни измами.

При В2С търговията също могат да се разграничат определени проблеми. При междудържавни пътувания на потребители с цел пазаруване, закупените стоки и услуги се облагат със ставката, наложена в държавата на продавача. Така, при избора си на доставчик на дадена стока и услуга, потребителите се ръководят и от размера на налагания данък, което води до икономическа неефективност, тъй като при вземането на решение се отчитат не само фундаменталните фактори, определящи продажната цена на стоката или услугата, но и различията в данъчните ставки между страните, които са резултат от чисто бюрократични решения, а не от пазарна логика. Тъй като обемът на този тип търговия не е голям, причинената загуба на благосъстояние е относително малка.

Според изследването освобождаването на определени сектори от ДДС е изключително неефективно: при него B2C търговията бива облагана с относително по-ниски ставки, а В2В търговията – с по-високи. Освен това се създават предпоставки фирмите да провеждат икономически необоснована вертикална интеграция (тоест, сами да произвеждат суровини и компоненти, вместо да ги закупуват от доставчици), което води до намаляване на специализацията на отделните бизнеси и до намаляване на производителността. Също така се нарушава и принципът на свободната конкуренция, тъй като е възможно фирми, които са освободени от плащане на ДДС, да се конкурират с такива, които дължат налог. В доклада е направена специална препоръка финансовият сектор, който не се облага с ДДС (и съответно не може да получи обратно платения за междинно потребление данък), да бъде включен в системата на облагане.

Разгледани са и разходите, които бизнесът прави във връзка с плащането и възстановяването на ДДС. Според различни изследвания те варират между 0,3% от събрания данък в Дания до 25% в Словения (трябва да се има предвид, че разликите може да се дължат не само на административната тежест, но и на различната методология на изследванията). Прави се изводът, че разходите са по-ниски, когато е възможно документите да бъдат подавани и плащането да се извършва по електронен път, когато е необходимо документация да се подава по-рядко и когато правилата, свързани с данъка, не се променят често.

По отношение на данъчните измами и укриването на дължимо ДДС прегледът на вече направените изследвания, направен от авторите, води до извода, че измамите намаляват, когато е налице по-високо доверие в институциите, корупцията е ниска, а съдебната система е ефективна. Освен това са отчетени и доказателства, показващи, че укриването на данъци е по-рядко срещано, когато размерът на ставката е по-нисък и когато не са налице по-ниски ставки за определни групи стоки и услуги.

В изследването е направена препоръка за намаляване на процедурните различия в администрирането на ДДС в отделните страни. Средният брой различия между двойка страни от ЕС-15 към 2011 година е единадесет. Проучването на авторите сочи, че този брой е по-нисък в новите страни членки поради факта, че те са усвоили само добрите практики в администрирането на ДДС от държавите в ЕС-15. Реорганизация на системата на този принцип би довела до намаляване на разходите при междудържавна търговия и би засилила търговския обмен в рамките на ЕС.

Разгледан в детайли е и ефектът на облагането с ДДС върху търговията в рамките на ЕС. Според авторите:

• премахването на всички процедури и задължения над минимума, задължителен за членовете на ЕС, ще увеличи търговския обмен в ЕС с 2,6% и БВП с 0,2%
• 10% намаление на различията в непреференциалните ставки по ДДС между страните членки и възприемане на най-ниската непреференциална ставка ще увеличи търговския обмен с 3,7% и БВП с 0,4%
• 50% намаление на различията в преференциалните ставки (отново към възприемане на най-ниската налична преференциална ставка) ще доведе до увеличение на търговския обмен с 9,8% и на БВП с 1,1%.

На базата на тези данни може да се направи изводът, че опростяването на процедурите и намаляването на броя преференциални ставки в страните от ЕС е най-належащата реформа в сферата на облагането с ДДС.

Авторите обсъждат и ефекта от намалените ДДС ставки  на определени групи стоки и услуги. Според тях, дори и да приемем, че е необходимо да се стимулира потреблението на определени продукти (или пък те да бъдат направени достъпни за хора с по-ниски доходи), намаляването на ставката по ДДС е неефективен начин за постигане на тези цели. Освен това различните нива на данъка водят до усложняване администрирането на процеса, до увеличаване на разходите на фирмите за уреждането на данъчните им задължения и до последваща от това загуба на благосъстояние.

*Текстът представлява резюме на изследване на Института за фискални изследвания по поръчка на ЕК  „Ретроспективна оценка на елементи от системата на облагане с ДДС в ЕС”, което е достъпно тук. Резюмето е на Петър Пенев, стажант в ИПИ.