Едва 38 общини се справят по-добре с математиката, отколкото с българския език
Статията е част от поредицата на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”
Натрупването на няколко външни оценявания в различните степени на училищното образование – след четвърти, седми, десети и дванадесети клас – ни позволяват да сравняваме постиженията на учениците в хода на образователния процес. Тук се спираме върху различията в резултатите по общини при оценяването по български език и математика след 10 клас.
Общинските данни са агрегирани въз основа на публикуваните в портала за отворени данни средни стойности на ниво училище. Средният брой точки на ниво община съответно е равен на средния резултат на училищата в нея, претеглен с броя на явилите се ученици на двата изпита. При прегледа на данните трябва да се има предвид, че колкото по-малък е броят явили се ученици, толкова е по-голяма вероятността средният резултат в конкретната община да варира значително от година на година, и е възможно сред водещите да се нареди малка община, където са се явили няколко добре подготвени ученици. Обратно – големите общини, където ежегодно се явяват голям брой ученици в общия случай запазват относително постоянни резултати.
|Интерактивна версия на картата|
През 2021 г. на челните места в класацията по български език и литература се нареждат учениците от смолянската община Неделино, с 61 точки от възможни 100. Високи резултати постигат и в Челопеч и Рудозем (по 58 точки), следвани от Божурище (55) и Столична община и Смолян (по средно 54 точки). Средната за страната стойност са 45 точки, като само една община – Добричка – постига средно под 10 точки, а с под 20 са 29 общини. Сред водещите икономически центрове с високи резултати са и Варна (52 точки), Пловдив, Велико Търново и Стара Загора (51 точки).
Неделино оглавява класацията и на изпита по математика с 68 точки, следвана от Баните (61 точки) и Рудозем (56 точки). Челната петица се допълва от Борино и Елхово с по 54 точки. Интересно е да се отбележи, че на предните места в подреждането са най-вече относително малки общини, като столицата и Варна излизат чак на 35-то място с 33 точки, а Пловдив е с едва 29.
Прегледът на данните откроява две ясни тенденции. Първата е устойчиво добрите класирания на учениците в почти всички ученици в общините на област Смолян , които (както сме посочвали нееднократно) са сред най-добрите примери за реформа и подобрение на резултатите през последното десетилетие до степен, че да са сравними с водещите центрове.
Втората е голямата разлика между постиженията на учениците по БЕЛ и математика. Броят на общините, в които средният брой точки по математика е по-висок от този по БЕЛ е едва 38, и всички са в групата на малките. В другия край, при цели 32 общини разликата в резултата е над 20 точки в полза на БЕЛ, сред тях Стара Загора, Пловдив, Велико Търново, Русе, Видин. Трябва да се има предвид и че при математиката разликите между отделните училища също са по-значителни, като най-високи резултати получават специализираните училища в големите градове (Софийската математическа гимназия, да речем, има средно 91 точки, Варненската – 84, при това с голям брой явили се ученици).
Въпреки че е възможно част от обяснението на голямата разлика да е в трудността на самото оценявания по двата предмета, неизбежно затварянето на ножицата минава през поставяне на по-голям фокус върху обучението по математика (чрез повече часове, подготовка на учители, извънкласни дейности, и ако е необходимо, ремонт на програмите). Нуждата от подобряването на постиженията обаче е повече от очевидна, особено на фона на изискванията на съвременната икономика и пазар на труда, както и на заявяването нееднократно желание на България да се позиционира като високотехнологичен лидер и да привлича инвестиции в сферата на ИКТ и свързаните с тях отрасли.
