Едва 15 общини се справят по-добре с математиката, отколкото българския след седми клас
Статията е част от поредицата на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”
Анализът на резултатите от външното оценяване след 10 клас на ниво община очерта някои притеснителни тенденции, и най-вече голямото разминаване между постиженията на учениците по български език и математика. Прегледът на данните от тазгодишното външно оценяване също потвърждава, че разликата между двете дисциплини съществува не само в гимназиалната, а и в прогимназиалната фаза, а водещите математически училища в големите центрове и тук имат значителна преднина пред останалите.
Общинските данни са агрегирани въз основа на публикуваните в портала за отворени данни средни стойности на ниво училище. Средният брой точки на ниво община съответно е равен на средния резултат на училищата в нея, претеглен с броя на явилите се ученици на двата изпита. При прегледа на данните трябва да се има предвид, че колкото по-малък е броят явили се ученици, толкова е по-голяма вероятността средният резултат в конкретната община да варира значително от година на година, и е възможно сред водещите да се нареди малка община, където са се явили няколко добре подготвени ученици. Обратно – големите общини, където ежегодно се явяват голям брой ученици в общия случай запазват относително постоянни резултати.
|Интерактивна версия на картата|
На ниво община резултатите на външното оценяване след седми клас по БЕЛ са относително равностойни. Първото място заема община Неделино (72 точки от възможни 100 с 33-ма ученици), която през 2021 г. оглави и класацията на оценяването след 10 клас. Традиционно високи резултати постигат и Златоград и Златица (съответно 67 и 66 точки). В челната десетка влизат още две общини от Смолянска област – Рудозем и самият областен център. В нея се нареждат също така Варна и Банско (по 67 точки), Столична община (65 точки) и Велико Търново (64 точки). Средната за страната стойност тази година достига 54 точки, а с под 30 са едва 40 общини, с под 10 – единствено Трекляно и Ковачевци, но в тях се явяват общо 4 ученика.
|Интерактивна версия на картата|
Челното място по математика заема друга смолянска община – Баните, с 57 точки; Варна е втора с 52, а Неделино, Златоград и Рудозем са с по 51. Средна оценка в Столична община пък е 51 точки. Прави впечатление, че средната за страната стойност се е подобрила с две точки спрямо 2020 г., достигайки 38 точки, което затвърждава възходящия тренд (с необходимата уговорка че сравнимостта на резултатите между годините не е гарантирана) от последните няколко години. Броят на общините с ниски резултати по математика обаче е значително по-висок, отколкото при българския език – със средно под 20 точки са 48 общини, с под 30 – 149.
Въпреки подобренията в резултатите по математика през 2021 г., броят на общините, където седмокласниците се представят по-добре на този изпит отколкото на този по български език и литература е едва 15, а при цели 58 разликата в полза на българския език е с повече от 20 точки. Прегледът на данните на ниво училище до голяма степен обяснява голямата разлика. Водещите математически училища постигат много високи резултати – СМГ има 95,4/100 точки със 176 явили се ученика, ПЧМГ – 95,8 от 68 ученика, Математическата гимназия във Варна – 95,6 от 79 ученика. След водещите няколко десетки обаче резултатите падат доста рязко, като с под 50 точки са 1537 от общо 1720 училища с под 30 – цели 938.
По-слабите резултати по математика – които се затвърждават и от зрелостните изпити, където много малък брой избират изобщо да се явят на този изпит – имат и практически последствия за българската икономика. Все по-широкото застъпване на високите технологии в много сфери на икономиката означава, че на пазара на труда ще има все по-голямо търсене на кадри с поне базисни знания в областта на математиката и природните науки, но на този етап още в училище качеството и интересът на учениците към тях намаляват. Именно към подобряване на качеството и повишаване на интереса към STEM специалностите следва да бъдат насочени усилията на образователните власти в близко бъдеще, за да може да продължи модернизацията и специализацията на икономиката.
