Една трета от хората над 65 години са в риск от бедност

Графиката показва делът на лицата във възрастова група над 65 г., които са в риск от изпадане в бедност[1]. Видно е, че България е втората страна сред разглежданите европейски страни с най-голяма група такива лица – 32% от всички. Ясно е, че тази изключително неблагоприятна позиция се дължи на ниските пенсии на българските пенсионери, които не гарантират адекватни доходи на старини.

Ниските пенсии, които заплашват около 1/3-та от хората в страната над 65 г. да изпаднат в бедност, от своя страна са следствие от редица фактори. Сред тях са:

1/  по-бързото нарастване на продължителността на живота (и съответно периода на получаване на пенсия) от ръста на ефективната пенсионна възраст. Съответно и увеличаване на периода, в който се получава пенсия;

2/ ранното пенсиониране на категорийните работници, където периодът на внасяне на осигуровки може да бъде по-кратък от този на получаване на пенсия;

3/ източването на системата чрез инвалидни пенсии;

4/ сивата икономика и неплащането на (реалния размер) осигуровки;

5/ провалът в замисъла за Сребърния фонд, който трябваше да гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система.

Докато в страната функционира такава система, в която средствата за пенсии са общи и не са обвързани с времето на осигуряване на отделния човек и вноските, които е плащал, резултатът трудно ще се промени. Същото се отнася и за големия набор от възможности за ранно пенсиониране и пенсиониране поради инвалидност – докато не се запушат тези пробойни в системата, ще имаме недостатъчни пенсии и голям дял на хора в риск от изпадане в бедност. Няма как един осигурен да работи по-малко време, отколкото прекарва като пенсионер, да не плаща осигуровки върху реалния си доход (или никакви осигуровки), а в същото време да получава пенсия все повече години и да очаква тя да е висока.

[1] В такъв риск се приема, че са хората с доход под 60% от медианния изравнен доход след социални трансфери.