Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Една напред за е-правителството и две назад за здравните фондове

Автор: Зорница Славова / 01.04.2011
Оцени тази статия:

На заседанията на правната комисия тази седмица се обсъждаха две интересни промени – превръщането на здравните фондове в застрахователни дружества и въвеждането на електронен регистър за гражданската регистрация.

 

Какво ще се случва със здравните фондове?

През януари 2011 Министерският съвет внесе предложения за промени в Закона за здравното осигуряване, с които частните здравни фондове се превръщат в застрахователни. Вносителите оправдават промените с привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското. Става въпрос за няколко директиви, които налагат разграничаването на здравното осигуряване от застраховането, но в момента е приета друга директива, която ще започне да действа през 2012 година и ще отмени въпросните изисквания. На практика, ако статутът на здравните фондове не се промени сега, догодина няма да се налага, т.е. в момента българските законотворци неофициално имат право на избор.

Ако депутатите изберат да променят формата на дружествата, те ще трябва да приведат работата си в съответствие с новите изисквания в следващата една година. Основната промяна идва от изискването за увеличаване на минималния капитал от 2 млн. на 4,6 млн. лв. Това вероятно ще доведе до отпадане на по-малките дружества и намаляване на стимулите на фондовете да продължават дейността си при положение, че се борят за малък пазарен дял. Разбира се, това означава и по-малко конкуренция, евентуално по-ниско качество на услугите на оставащите на пазара и по-скъпо доброволно осигуряване. Цената за осигурените ще се вдигне и още веднъж заради задължението, което се въведе от началото на тази година, потребителите да плащат 2% данък върху застраховките. Фундаменталната промяна е, че Националната здравната каса вече съвсем официално се превръща в монополист при здравното осигуряване.

Всичко това явно не се хареса на мнозинството от депутатите. Миналата седмица предложението беше отхвърлено единодушно от народните представители в здравната комисия, която е водеща по този законопроект. В четвъртък (30 март) дойде ред и на правната комисия. Депутатите там отказаха да гласуват по законопроекта, тъй като сметнаха за неуместно подобни промени да се правят без широко обществено и политическо обсъждане, а документът на практика представлява реформа на политика по отношение на доброволното здравеопазване.

Явно предложенията няма да минат и в Парламента, но от цялата случка е показателно как могат да се правят необмислени промени без никакъв анализ на ефектите и изобщо цялостна стратегия в толкова важна сфера на икономическия и социален живот. Всъщност, реформата на здравеопазването изисква действия в точно обратната посока – разбиване на монопола на НЗОК, равнопоставено допускане на здравните фондове на пазара, въвеждане на лични здравни вноски и приватизиране на болниците.

 

Може ли администрацията да въведе електронната регистрация?

Инициативата за промяна идва от Министерския съвет, а целта е регистърът на населението да стане изцяло електронен. Сега гражданските регистрации се съхраняват на хартия, което изисква място за съхранение, много ръчен труд и предпоставки за грешки. Освен това гражданите, нуждаещи се от някакво удостоверение или справка, задължително трябва да го вземат от общината, в която е постоянният им адрес.

С новите предложения администрацията вече ще поддържа актовете за гражданско състояние (акт за раждане, акт за сключен гражданки брак и акт за смърт) само в електронен вид и ще може да може да издава удостоверителни документи въз основа на тях във всяка община и кметство. В момента актовете за раждане се въвеждат електронно от 2008 г., за брак – от 2009 г., а тези за смърт – от 2010 година. Така, с поправките трябва да се въведат всички по-стари документи.

Депутатите в правната комисия единодушно приветстваха промените, но се притесниха от два възможни проблема. Първо, в закона не е записано в какъв срок трябва да се прехвърлят данните от хартиения носител в електронния регистър, а това, както ни е научила практиката, може да означава безкрайно бавене. Второ, може ли електронният регистър да последва съдбата на търговския – затлачване, блокиране и в крайна сметка невъзможност за работа (виж сагата тук)? По този въпрос вносителите успокоиха народните представители, че няма шансове за подобен проблем, тъй като в регистъра на населението няма да има сканирани документи, а единствено електронни бланки, които ще носят информацията без да натоварват системата.

България все още не използва възможностите на електронното правителство и затова имаме по-скъпи, по-бавни и по-неефективни услуги за бизнеса и гражданите. Липсата на напредък, въпреки множеството приети стратегии и документи, е осезаема – в индекса „Готовност за е-правителство” 2010, разработван от ООН, развитието на електронното правителство в България се оценява като малко над 50-те процента, което подрежда страната в дъното на европейската класация. И въпреки, че предложените промени в Закона за гражданската регистрация са една малка крачка към въвеждането и развитието на електронно правителство в България, най-после се вижда политическа воля за това. Дано само и администрацията, която трябва да го приложи, има желание и стимул да заработи в крак с модерните технологии.