Едмунд Фелпс – нобеловият лауреат по икономика за 2006 г

Тази година Нобеловата награда по икономика е присъдена на американския икономист Едмунд Фелпс. През 1959 г. той защитава докторска дисертация в университета Йеил, от 1982 г. е професор по политическа икономика в Колумбийския университет в Ню Йорк и по настоящем е и директор на Колумбийския център по капитализъм и общество.

Фелпс печели наградата най-вече поради приноса си при изясняване на връзката между инфлация и безработица. Действително Фелпс има постижения в тази област и допринася за по-доброто разбиране на икономическите феномени. Той се противопоставя решително на утвърдения модел в края на 60-те години на миналия век за наличие на отрицателна корелация между инфлация и безработица, но не изоставя икономическата методология, чрез която е изведена теорията, а прави само няколко промени и допълнения в теоретичната постановка. В крайна сметка не успява да направи точно това, за което получава световно признание: да идентифицира истинските причини за появата на феномена стагфлация.

В икономическата литература стагфлацията е феномен, при който едновременно се забелязва ръст в цените и спад на реалната икономическата активност. В САЩ периодите, които се характеризират със стагфлация, са 1973-74 г. и 1979-80 г. Според широко разпространената теория спад в икономическата активност и увеличаване на безработицата трябва да бъде съпътствано от намаление на темпа на инфлация, а не от неговото увеличение. По-голямата част от икономистите единодушно приемат твърдението, че съществува отрицателна корелация между инфлация и безработица (което се изобразява чрез така наречената крива на Филипс). Това означава, че колкото по-ниска е безработицата, толкова по-висока е инфлацията и обратното. Ето защо наблюдаваните макроикономически индикатори през 70-те години озадачават голяма част от икономистите, последователи на традиционните икономически теории. Теорията на Едмунд Фелпс (заедно с Милтън Фридман) от края на 60-те години добива все по-голяма популярност и идва на дневен ред сред икономическите кръгове. Професор Фелпс поставя под съмнение популярното виждане, че съществува дългосрочен избор между инфлация и безработица. Според теорията на Фелпс провежданата активна парична политика от централната банка създава предпоставките и условията за намалена икономическа активност и появата на висок темп на инфлация.

Как Фелпс обяснява наличието на стагфлация?

Тук ще дадем опростена рамка на теорията на Фелпс относно зависимостта инфлация-безработица, която развива в научните си разработки.

Нека стартираме от ситуация, при която има равенство между настоящия и очаквания темп на инфлация и централната банка решава да засили икономическия растеж, като увеличи паричното предлагане в икономиката. В резултат на това, новата парична маса влиза в икономиката и всеки човек вече разполага с по-голямо количество пари и се възприема като по-богат. Това от своя страна увеличава търсенето на стоки и услуги, което прераства в по-голям обем на производството и засилено търсене на работна ръка. Резултатът е намаление на безработицата под равновесното ниво, което се нарича естествено ниво на безработица.

Според Фелпс обаче, ускореното търсене и последващото увеличаване на произведения съвкупен продукт в икономиката имат временен характер. Безработицата пада под естественото си ниво, което създава натиск за увеличение на заплатите, а от там и върху общото ниво на инфлация. Tогава индивидите започват да осъзнават, че паричната политика е била проинфлационна и по-голямото количество пари не им носи увеличение на покупателната способност. Очакванията им се насочват към нарастване на цените. В резултат на това общото търсене на стоки и услуги отслабва, производството намалява, а безработицата се увеличава – налице е икономически спад и рецесия.

Така, според настоящата теория, централната банка може да дирижира увеличение на икономическата активност само, когато увеличението в предлагането на пари е неочаквано. В момента, в който хората разберат, че има инжекция на пари в икономиката и оценят последиците от това, те нагаждат поведението си според тези обстоятелства и икономическият подем изчезва.

Следователно, за да преодолее това “препятствие” и за да увеличи икономическия растеж, централната банка трябва да изненада икономическите агенти чрез дори по-висок темп на растеж на паричната маса. Но след известен период от време хората ще разберат за изкуственото увеличение и инфлацията ще нарастне дори повече. От това можем да заключим, че чрез неристриктивна парична политика централната банка не може да създаде устойчив и дългосрочен икономически растеж, а положителните макроикономически ефекти се забелязват само в краткосрочен план.

Могат ли парите да създадат икономически растеж?

Видяхме как според теорията на Фелпс неристриктивната парична политика може да създаде икономически растеж само в краткосрочен план, но не и в дългосрочен. В този смисъл Фелпс приема идеите на традиционалистите икономисти, че за дадено ниво на цените, увеличение на паричната маса води до увеличение на покупателната способност на парите, което впоследствие увеличава съвкупното търсене за стоки и услуги. Търсенето създава предлагане и по този начин парите стават агент на икономическия растеж.
Има няколко проблема с цялата тази теория:

1) Винаги когато се инжектират пари в икономиката, има някой, който получава парите първи и друг, който ги получава последен. Накратко, парите се движат от един човек на друг и от един пазар в друг.

2) Най-облагодетелствани от увеличението са първите реципиенти на “новите” пари. С повече пари на разположение (ако предположим, че търсенето на пари остава непроменено) и при дадено количество стоки и услуги, те могат да заделят за себе си по-голяма част от наличните стоки отколкото без увеличение на паричното предлагане. Това означава, че по-малко стоки сега са на разположение на хората, които все още не са получили новите пари, т.е. на по-късните реципиенти на пари. При такива обстоятелства ефективното търсене на последните трябва да намалее, тъй като вече са налични по-малко стоки. На пазара търсенето намалява чрез увеличение на цените, което води до намаление на покупателната способност на последните реципиенти. От друга страна, дори ако увеличението на парите е пропорционално разпределено сред икономическите агенти, тяхната ответната реакция няма да бъде идентична. Следователно печелят най-много тези, които ще изхарчат новите пари първи за сметка на тези, които последни ще се възползват от паричните средства.

Следователно увеличение в паричното предлагане не може да доведе до ефективно увеличаване на търсенето на стоки и услуги независимо от условията и очакванията на хората. Само при увеличение на произведените стоки и услуги може да бъде увеличено ефективното търсене и да се постигне по-бърз икономически растеж.

Увеличението на паричното предлагане отслабва икономическия растеж

Противоположно на теорията на Фелпс, парите не водят до реален икономически растеж дори и в краткосрочен план. Това заключение е валидно винаги и по всяко време и не зависи от това дали ръстът на паричното предлагане е очакван или неочакван. Например, ако централната банка увеличи паричното предлагане с 10% и го направи достояние на обществото, според теорията на Фелпс това няма да се отрази по никакъв начин на икономиката, защото икономическите агенти ще реагират своевременно и ще намалят търсенето на пари, тъй като очакват по-висока инфлация в бъдеще. Така те ще увеличат реалното търсене на стоки и услуги и цените ще се повишат в съответствие с техните очаквания.

Когато парите са създадени “от въздуха” и се вливат в икономиката, това подтиква размяната на нищо за нещо. Това на практика означава, че средствата се прехвърлят от реално богатите към получателите на новите пари. В този процес реалните създатели на богатство остават с по-малко ресурси на разположение, поради намаляване на покупателната способност на парите, което впоследствие отслабва способността на предприемачите да генерират икономически растеж.

Каква е причината за наличието на стагфлация?

Увеличение на паричното предлагане, съпътствано с намаление на темпа на произвежданите стоки и услуги, предизвиква общо покачване на цените. Именно това е стагфлацията – ръст в ценовото равнище и намаление на реалната икономическа активност.

Фактът, че увеличаване на паричното предлагане не винаги води до появата на стагфлация не оборва теорията, че изкуственото вливане на пари в икономиката води до по-високо ниво на цените и по-нисък реален икономически растеж в сравнение със ситуацията, при която централната банка не увеличава изкуствено паричната маса в икономиката. Именно до тези заключения стига един от най-изтъкнатите последователи на австрийската икономическа школа Лудвиг фон Мизес в книгата си “Причините за икономическата криза” още през 1931 г.

 


Свързани публикации.