Един ден в министерството на икономиката
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На 18 септември 2002 г. в министерството на икономиката се проведе българо-японски форум по индустриална политика. Какво се случи:
1. Повечето участници защитаваха позицията, че правителството трябва да има индустриална стратегия, секторни политики, „приоритети за политически интервенции“ (Камен Колев, БСК), регионални стратегии, подпомагане на малките и средните предприятия, насърчаване на износа, експортно застраховане, правителствени кредити и субсидии и т.н. Коментар: Всички гореизброени понятия се свързват с централизираната икономика, която страда от два основни недостатъка: води до липса на свобода и до бедност. Благосъстоянието и свободата се свързват с пазарната икономика, която се състои в свободна конкуренция и ненамеса от страна на правителството.
2. Изпълнителният директор на „Насърчителна банка“ Сашо Чакалски сподели, че съществуването на тази институция е изключително важно, тъй като само 20% от кредитите в България са дългосрочни и това трябва да се промени. Освен това той съобщи, че банката получава държавни гаранции за част от кредитните линии, има 230 клиента и балансово число от 40 млн. лева и заключи, че „не винаги частната собственост е по-ефективна от държавната“. Коментар: Очевидно е, че поставената цел за увеличаване на дела на дългосрочните кредити в България не е и не може да бъде постигната от „Насърчителна банка“, така че банката трябва да се закрие заради неизпълнение на целите, които са й поставени. Също така по-голямата част от активите на банката са инвестирани в ценни книжа, вземания от банки и дълготрайни активи, което означава, че банката не може да употреби по предназначение дори малкото средства, с които разполага. По-важно е обаче, че самата идея за поддържана от правителството банка, която се намесва на кредитния пазар с цел да го изкриви, е в противоречие с нормалната икономическа логика. Едно такова изкривяване би предизвикало неефективно използване на ресурсите, което забавя икономическото развитие.
3. Заместник-министърът на икономиката Никола Янков заяви, че „Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП) от малка агенция с 20 души персонал трябва да стане голяма агенция“. Коментар: Не големината на агенцията за МСП е това, което ще помогне на фирмите, а намаляването на административните формалности и лицензионните режими, по-голямата стабилност и предвидимост на размера на патентните данъци, намаляване на осигурителните вноски и увеличаване на икономическата свобода.
4. Според Наталия Божкова от Агенцията за експортно застраховане агенцията има за основна цел подпомагането на българските износители и покритието, което им е предоставено за собствена сметка е 9.5 милиона лева, а за сметка на бюджета – 4 милиона лева. Освен това капиталът на агенцията от 10 милиона лева е 99% собственост на министерството на икономиката. Коментар: Подпомагането на износа означава българските данъкоплатци, без да е искано съгласието им, да субсидират потреблението на хора, които никога не са виждали. Ако български граждани искат да подпомагат непознати хора, те биха могли да го направят чрез някоя фондация. Единственото положително нещо е, че агенцията е с толкова малък дял на застрахователния пазар, че не успява да окаже каквото и да е влияние и не успява да прахоса прекалено много пари на данъкоплатците.
5. ИПИ защити възгледа, че в крайна сметка това, което създава благосъстояние, е свободната пазарна икономика и свободната търговия. Това становище не беше споделено от представителите на министерството, не беше напълно подкрепено и от японските представители. Коментар: Странно е, че министърът на икономиката се стреми България да стане функционираща пазарна икономика, а подчинените му не разбират смисъла от това.
Въз основа на гореизложеното съвсем естествено възниква въпросът дали българската икономика няма да се развива по-бързо ако просто закрием министерството на икономиката и всичките му агенции?
