Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ЕЦБ повиши основната лихва

16.12.2006
Оцени тази статия:
През тази седмица в Европа се случи нещо, което вероятно ще окаже, в по-голяма или по-малка степен, влияние и върху българската икономика. В това, разбира се, няма нищо странно, тъй като страната все повече се интегрира в Европейския съюз и съответно процесите, които протичат в него, ще въздействат върху развитието на стопанството на България.

Събитието е повишаването на основните лихви на Европейската централна банка (ЕЦБ) с 0.25 процентни пункта и достигането на лихвата по рефинасирането на търговските банки до 2.25%. По този начин се пречупва настоящата тенденция, като очакванията са за последващи действия от подобен характер.

Повишаването на основните лихви се случва за пръв път от около пет години насам ( на 6 октомври 2000 г. лихвата при рефинансирането на търговските банки е повишена на 4.75%), като се надвишават исторически най-ниските равнища от началото на функционирането на ЕЦБ от 2%, които се поддържаха от юни 2003 г. Ниските лихви се възприемат от централните банкери като насърчаващи стопанското развитие, тъй като според тях допринасят за повече инвестиции и потребление, за повишаване на заетостта и в крайна сметка на произведените стоки и услуги. Като логично последствие от ниските лихви е нарастването на паричното предлагане, което от своя страна води в по-дълъг период до повишаване на ценовото равнище.

Тези резултати не се ограничават само в рамките на Еврозоната, където циркулира валутата, емитирана и контролирана от ЕЦБ. Тъй като българският лев е фиксиран към еврото, Българската народна банка до голяма степен следва политиката на ЕЦБ, което се подсилва от задълбочаващата се интеграция на българската банкова система с европейската. Свидетелство за това е например лихвеният процент по необезпечените еднодневни депозити на междубанковия пазар, който се различава твърде слабо от съответната му стойност в Еврозоната. Причината за това е, че българските банки могат да използват като източник на ликвидност своите банки-майки и на практика заемат при същия процент като тях.

Ниските лихви и паричната експанзия в Еврозоната водят до излишък на свободни средства в европейските инвеститори и ги стимулират да търсят алтернативни цели за своите капитали. В такава ситуация капиталовите потоци към страните от Нова Европа се увеличават, като част от тях логично се насочват и към България. В България, от друга страна, се наблюдава недостиг на капитали и по тази причина възвръщаемостта от инвестициите тук е по-висока. Това се случва при приемливо равнище на риска, което е второто важно условие при влагането на парични средства.

Притокът на капитали обаче, беше съпроводен с кредитна експанзия в страната, тъй като българските банки използват сравнително евтиния привлечен ресурс за кредитиране в страната. Другото последствие е повишаването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.

Това първо повишение е сигнал, че ЕЦБ вероятно вижда възможност за покачване на инфлацията в Еврозоната над определената цел през следващите 12 до 18 месеца (дори 24 месеца), тъй като се счита, че това е обичайният лаг на промяната в паричната политика върху икономиката. Политиката на ЕЦБ, която може да бъде обяснена като определяне на цел за инфлацията, се основава на сравнение между очакваната инфлация и предварително зададената цел, като в случай че очакваната инфлация е по-висока, се повишава лихвеният процент за да се ограничи инфлацията. Целта за инфлацията е основна за всяка модерна централна банка по света, но обикновено заедно с нея се поставят и други цели като изглаждане на колебанията на съвкупното производство около дългосрочните му устойчиви стойности, за да се избягват сътресенията в реалните променливи.

Ако моделите на ЕЦБ показват, че тенденцията е към ускоряване на темпа на инфлацията, може да се очаква продължително повишаване на лихвените проценти и следователно това е само първата стъпка в тази посока. Такова развитие се получи например в Съединените щати, където паричната политика е сходна като модел и основната лихва беше повишена от 1% до 4% с няколко последователни действия.

Повишаването на лихвата по рефинансиращите операции на ЕЦБ с 0.25 процентни пункта няма да промени съществено ситуацията в Еврозоната и България. Инвестициите в България ще продължат да осигуряват относително добра доходност и не може да се очаква значително намаление на входящите капиталови потоци към страната. Все пак цената на рефинансирането за банките ще нарасне, а оттам ще се понижи в известна степен ликвидността в банковата система. Следователно цената на привлечения ресурс ще бъде по-висока, а това може да окаже натиск нагоре върху лихвите по кредитите. Гражданите и фирмите, които са получили кредит с плаваща лихва, която се определя спрямо Софибор например, ще трябва да плащат повече. Плаващата лихва според вътрешен банков процент е възможно да не се промени в зависимост на политиката на конкретната банка. Фиксираните лихви също е възможно да се повишат, но предимството им е, че те по принцип осигуряват по-добра защита срещу лихвения риск.

Като цяло това действие на ЕЦБ не се очаква да промени съществено ситуацията в страната. В случай, че то е последвано от други такива, тогава вероятно ще се намали притокът на капитали към България, както и разполагаемите средства на фирмите и гражданите и ще понижи темпа на нарастване на кредита и заедно с това - дефицита по текущата сметка.