Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Държавно здравеопазване или деградацията на една демокрация. Примерът на Канада

Автор: Яна Попкостова / 12.01.2007
Оцени тази статия:
На всеки е известно, че Канада е страна с напълно безплатна, но крайно неефективна здравна система. Тя е построена на принципа на универсалността, което ще рече че е достъпна до всеки пребиваващ в държавата, независимо от неговия социален статус и финансова обезпеченост. Последното изследване на Института Фрейзър обаче показва, че тази система е крайно неефективна и така възхваляваната социалност на здравеопазването, всъщност е едно крайно ограничение. Интересно е как се стига до този ефект. Канада предоставя безплатно здравеопазване на цената на:

 

1) Неефективно използване (по-скоро прахосничество) на огромна част от държавния бюджет за здравеопазване, което в крайна сметка не дава здраве, а повече главоболия на пребиваващите в Канада.


2) Недостатъчно лекари и недостатъчно обучени специалисти за работа с новите технологии в медицината.


3) Ограничен достъп до лекари и технологии (като следствие от 2).


4) Дълги опашки дори за най-елементарни медицински манипулации.


5) Осъществяване на феномена временна емиграция на пациенти: канадски граждани и хора, пребиваващи там, масово търсят лекарска помощ в други страни (най-често САЩ поради географската близост, достъпа до медицинска помощ, базиращ се на способност да плащаш, както и наличие на развити медицински технологии и достатъчно специалисти).


Както се знае, има и други страни с универсален модел на здравеопазване (България е сред тях), но в тези други системи, естествено, има и частни източници на здравеопазване, които се конкурират за по-бързи и по-добри медицински услуги с държавния сектор. Канада обаче е единствената страна от индустриално развитите, в която частното здравеопазване е напълно незаконно! Тук именно се крие и абсурдът в канадската здравна система и се намира едно от обясненията за неефективността й. Налице е една ситуация а ла “Параграф 22”, хората са недоволни от общественото здравеопазване, чакат с години на опашките пред болниците, готови са да платят за по-релевантна услуга, но такава не съществува, оплакванията продължават, държавата не прави нищо и кръгът се завърта отново. Държавното здравеопазване в Канада установява един монопол и като всеки монопол без конкуренция и мотивация за развитие, не се и развива. Инертността винаги е проста за обяснение.


Както вече беше споменато, средствата се прахосват за неадекватна система за здравеопазване. Ако тези средства бъдат намалени и секторът се отвори за частни инициативи и конкуренция между частни и държавни болници и медицински услуги, ще има позитивно развитие в две насоки. Първо, повишаване на качеството на здравеопазването, и второ - увеличен достъп до медицинските услуги. Ако пазарът се отвори за частно предприемачество, това ще стимулира повече млади хора да се насочат към медицинско образование и вече дипломираните лекари да отварят частни кабинети и да се конкурират с други такива за набиране на повече клиенти и увеличени доходи, а това от своя страна ще допринесе за по-качествени и по-достъпни услуги. Частното предлагане ще увеличи и достъпа до най-напредничавите медицински технологии и манипулации и ще мотивира повече медицински лица да преминат курсове и образователни програми за работа с тези технологии. И не на последно място все по-малко хора ще прескачат границата, за да влеят пари в една друга система и да намерят решение на здравословните си проблеми в една друга страна с частно здравеопазване.


Навсякъде по света, където има държавно здравеопазване, има и частно такова. Частната алтернатива дава едно по-бързо решение за хора с пари или спешни медицински нужди. Това в никакъв случай не води до ограничение на медицинските услуги за хора с нисък социален статус, а - напротив - им осигурява по-бърз достъп до безплатните държавни услуги (тъй като обемът на пациенти ще бъде намален). Статистиката на института Фрейзър показва, че след въвеждането на държавното здравеопазване и обявата на частно такова за незаконно през 1970 година, показателите за измерване на резултатите от здравеопазването са драстично влошени. Броят на лекарите намалява ежегодно, достъпът до медицински услуги и технологии става все по-труден, а смъртността се увеличава. От 28 изследвани страни Канада е на 24 място по брой лекари – общо 66 860 лекари, което прави по 2.3 лекари на 1000 човека, по достъп до медицинско оборудване, като скенер например, тя се нарежда на 18 място, а по продължителност на живот на 16-то .


Може би заключение тук не е нужно. Канада е един прекрасен пример за това до какво може да доведе всеки държавен монопол – до неефективност и ограничения. Канада трябва да последва модела на други общества, където паралелно с държавното здравеопазване съществува и частно такова. Ясно е за всеки, че канадската монополистична система за здравеопазване води единствено до дълги опашки пред болниците, увеличена смъртност от предотвратими болести и прахосничество на средства. За да се подобри тази система, единственият изход е свободна конкуренция в сферата и разцъфтяване на частна медицинска помощ. А дали има извод за България? Да, и всеки го е открил вече, монопол на държавата в която и да е сфера води до повече проблеми, а повечето проблеми влошават здравето ни.

-------------------------------------------

* Статията се базира на доклада на Института Фрейзер за системата на здравеопазване в Канада. За повече информация по въпроса виж тук

** Яна Попкостова е стажант в ИПИ