Държавно управление

Като факт е неприятно, но правителството запазва традицията за непрозрачност на управлението.

Първоначално то донякъде отхвърли достигнатото от предшествениците. Това бе видно от факта, че за около седмица след встъпването в длъжност то анулира цялата информация, качена в Интернет от предишни правителства. Сравненията станаха почти невъзможни. Вследствие на обществената реакция, в частност коментарите на ИПИ по повод информацията от страницата на министерския съвет, агенциите за приватизация и следприватизационен контрол, отчитането в ресурсите, използвани от второстепенните разпределители на средства на данъкоплатците и др. под. предишното ниво на отчетност бе възстановено. Донякъде. И при оставащи многобройни възможности за подобрения.

Междувременно армията от държавни чиновници се увеличи. Общото равнище на ефективност се влоши. Между органите на изпълнителната власт, включително между организациите в рамките на едно и също министерство, възникна желание за надмощие. В резултат се появяват и инициативи за промяна на законодателство, което в крайна сметка води до увеличаване на държавната намеса в частните области на обществения живот, в работата на фирмите и функционирането на домакинствата.

Държавна администрация

През последните няколко дни електронни и печатни издания публикуваха нови данни относно непрекъснато покачващия се размер на държавния апарат. За периода от 2000 г. до момента той е нараснал с 50000 души. В момента централната власт се поддържа от над 136 хил. служители, а половин милион са на бюджетна издръжка. Само за първото шестмесечие на 2006 г. държавният апарат нараства, както следва:

Януари’06

132 166

Февруари’06

133 633

Март’06

135 263

Април’06

136 098

Май’06

136 169

Юни’06

136 803

Източник: НСИ

От 2000 година насам централният апарат на държавата се е раздувал непрекъснато, според данните на статистиката. В края на 2000 г. той е бил 91 660 души, година по-късно – 96 364, в края на 2002 г. – 98 059, през декември 2003 г. – 111 840, точно след година – 118 843, миналата година през декември – 133 571 души и само 6 месеца по-късно – през юни 2006 г. – 136 803 заети по щат.

  • През 2005 г. нараства на броя на служителите. Министър Н. Василев непрекъснато говори за “оптимизация” на администрацията поне с 10%. На практика, като резултат излиза, че докато през 2005 година администрацията се е увеличила с 10%, то през 2006 година министерството ще се бори за намаляване със същия процент. При това положение всички усилия на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) ще доведат до нулев ефект. За сравнение, толкова приблизително е населението на два града като Чирпан към юни 2006 година.

  • През 2005 година са създадени 35 нови структури – веднага си задаваме въпроса с какво ще се занимават тези структури и в по-общ смисъл, с какво ще допринесат за подобрение на ефективността и ефикасността в сферата на държавната администрация?

  • През 2005 година са усвоени половината от средствата за обучение, 248 структури или 36% не са усвоили нищо за обучение и квалификация на своите служители (от тях 54% са от централната администрация). Един от основните аргументи за трудностите пред реформата на администрацията е, че заплащането е ниско и не привлича квалифицирани кадри. Затова политиката, възприета от правителството, е да се обучават сегашните служители, за което има заделени средства. Очевидно и тези мерки не дават желания резултат.

  • По данни от изминалите една-две години се наблюдава повишаване дела на администрациите, които предлагат услуги чрез използване на електронен подпис. В началото на 2006 година ИПИ се опита да подаде по електронен път заявление достъп до информация до всички министерства. Едва една пета от министерствата можем да определим като справящи се с една проста административна услуга, каквато е получаването на писмо по електронна поща и издаването на входящ номер. При всички останали използването на електронен подпис се оказва по-трудния начин за достъп до администрацията, вместо да е по-лесен и да подобрява обслужването. Нито едно министерство не предлага заплащане на такси по интернет; когато се заплаща на място, се разхождате заедно с един служител, отговарящ за достъпа до информация, до счетоводителя, който описва какво ще се плаща, после до касиера, който приема парите (средно по 1 лв. в нашия случай), след това се връщате при счетоводителя за издаване на фактура и това в случай, че съвпадне работното време на всички споменати (за повече информация виж Интернет страницата на ИПИ).

Въпреки критичния тон, който преобладаваше досега, все пак редно е да отбележим, че има някакво макар и спорно в някой аспекти положително развитие, като например:

  • През 2005 г. 92% от предвидените 192 лицензионни, регистрационни и разрешителни режими са премахнати или опростени. Това винаги е добро доколкото значителна част от тези режими затрудняват работата на бизнеса и водят до излишни разходи, които могат да се насочат в по-производителни насоки. От друга страна, намаляването на част от режимите ще е основание за намаляване и на част от държавната администрация, а това не се е случило, както вече отбелязахме през 2005, а и през първото полугодие на 2006 година.

  • Със 7% нараства броят на назначените с конкурс служители. Конкурсите за заемане на длъжности по трудово правоотношение през 2005 г. са се увеличили, но все още прилагането на конкурсна процедура за назначаване по трудово правоотношение не е масова практика.

  • Въпреки появилите се проблемите при работата с електронния подпис, се наблюдава значително нарастване на използването му. Общо за администрацията са въведени в употреба 5 408 електронни подписа. Броят на документите, подписани с електронен подпис през 2005 година, е 333 500. За сравнение – през 2004 година това число е 18 059. Цифрите са красноречиви – има многократно нарастване на използването на електронен подпис, което не би могло да стане без самата администрация да започне да предоставя определени услуги по електронен път, а от друга намаляването на цената на самия подпис допринася за по-широкото му използване. Доколкото все повече ще нараства използването на електронен подпис при взаимодействието на гражданите с администрацията, особено важно е да се спомене, че процесът не може да бъде завършен без да бъде въведено на практика и заплащане на ползваните услуги по Интернет. Отлагането на този процес ще означава, че дори гражданите да подават през Интернет заявления, молби и декларации, то в повечето случаи се налага символично плащане, което обаче се извършва на място. В продължение на темата и конкретния пример, взет от личната ни практика, можем да отбележим като факт, че дори Комисията за регулиране на съобщенията, която е институцията издаваща лицензите за електронните подписи, не приема електронните подадени искове или заявления посредством помощта на електронния подпис. Тези, най-меко казано недомислици, практически в значителна степен обезсмислят съществуващите процеси на реформиране и модернизиране.

  • Направление, в което усилията на правителството на България все пак имат някакъв положителен резултат спрямо европейските страни, са харчовете му по отношение на издръжката на т.н Общи държавни служби. Най-големите разходи по това перо се правят в Кипър (7.4%), Словения (6.2%) и Швеция (5.7%). Най-ниски разходи за администрацията са отчетени в Ирландия (2.4%), Естония (2.9%), а средното ниво за ЕС за 2004 година е 3.7%. За България разходите са 2.9% от БВП, като за следващите години се предвижда те дори да намалеят до 2.7% през 2008 година. За да се случи това обаче трябва да са налице няколко основни факта: реално съкращаване на държавните служители и подобряване на ефективността, ефикасността и прозрачността на работата на администрацията.

Логичните изводи се свеждат до няколко прости истини:

  • Първо – администрацията нараства като брой и съответно издръжката й става все по-голяма (въпреки по-горе споменатите няколко положителни данни по отношение на харчовете за издръжка на публичния сектор спрямо други европейски страни) и не позволява намаляване на други държавни разходи.

  • Второ – въпреки раздуването на щата, от всички министерства се оплакват, че не достигат квалифицирани кадри, които действително могат да вършат работата, за която са назначени. В отговор бихме посочили, че има съществена разлика между образователен ценз и функционална грамотност и че функционалната грамотност са практически усвоените и приложими знания и умения. В този ред на мисли бихме си позволили да уточним, че производителността нараства първо от квалификацията на заетите, а след това от всички останали фактори. Ефективността на държавния апарат е преди всичко функция от производителността му, а не от заетостта.

  • Трето – въпреки откъслечните проблясъци за разумни действия, все още светлината в тунела е само имагинерна. Предстои много работа през следващите месеци и години, за да се достигне някакъв задоволителен баланс между обещано и практически реализирано.

Какво предлагаме ние?

Има много посоки за постигане на държавна администрация, която да е с необходимата квалификация, да подпомага ефективно гражданите и бизнеса, използвайки малко ресурси. Тъй като не можем да изброим всички, а и знаем, че е необходима най-вече политическа воля за да се извърши реформата, тук ще посочим подход, който би имал положителен комплексен ефект върху българската администрация.

През настоящата година повече или по-малко от тези 136 803 чиновници реално са повлияли на нашия живот. Увеличението на броя им спрямо 2000 година е с 50 000 (според данните единствено министерство на икономиката е съкратило щата си). Те взимат решения как да регулират хората, как да се разпределят средствата и каква да бъде политиката. Това, разбира се, става след гласуването на законите в Парламента. Трябва обаче да сме наясно, че в народното събрание влизат проекти, изготвени от същите тези служители.

Като добавим министерски съвет общо структурите на изпълнителната власт са 624 според регистъра. Една част са органи на централната и местна власт. Друга част от тях са създадени, за да регулират, контролират или решават определен проблем или област. За тях предлагаме задължително въвеждане на изискването да се създават с определен срок и след изтичането му да доказват задължително необходимостта от продължаване на съществуването си. Доказването трябва да става чрез отчет за дейността, посочване на причините, поради които не е решен проблемът, причина за възникването им и представяне на ясен план как това се очаква да се постигне в бъдеще. По този начин най-ефективно ще се приложи принципът на отчетност пред обществото и данъкоплатците, които финансират всички тези комисии, агенции и съвети. Така ненужните, прахоснически и лошо управлявани агенции и програми ще се преразгледат внимателно, ще се приватизират или ще се прекратят. За пример ще дадем САЩ, където през февруари 2006 година Офисът по управление и бюджет представя доклад на президента с преглед на програмите и агенциите, които трябва да се прекратят или реформират. За 2007 година този доклад препоръчва прекратяването на 91 програми, което ще доведе до 7.3 млрд. долара спестяване за бюджета; 50 програми, в които да се извърши значително ограничаване на дейността, като резултатът ще е 7.4 млрд. долара по-малко разходи за бюджета; и 16 програми, които основно да се реформират и да спестят 5.7 млрд. долара. (доклада можете да видите тук).

Аргументацията на нашето предложение е много проста – по различни сметки средно на година около 3 – 4% от фирмите прекратяват дейността си в България, сливат се или се преструктурират. С други думи, частният бизнес е в постоянен процес на доказване на съществуването си и реформиране за постигане на ефективност. Противоположно на това, не съществува ясен механизъм това да се случва с агенциите, програмите и съветите, създадени от държавата. Тези структури често са изключително финансово неефективни, не постигат целите си и дори затормозяват бизнеса още повече, но няма процедура да бъдат “наказани” както това става с фирмите на свободния пазар. Въвеждане на определен срок на съществуване и изрично изискване за доказване на необходимостта от продължаване на дейността за значителна част на структурите на изпълнителната власт ще е стимул за финансово ефективна, добре работеща и оптимизирана администрация в полза на обществото.


Свързани публикации.