Държавните финанси през януари 2006

Министерството на финансите обяви данните за изпълнението на държавния бюджет през първия месец на /вероятно/ последната година, през която България няма да е член на Европейския съюз. Иронията е, че в момента, в който българското членство в ЕС стане сигурно /вероятно към средата или втората половина на годината/, европейската тема ще започне да губи значение и постепенно ще се засилва вниманието към вътрешните икономически проблеми.

Във всички тези проблеми, бюджетът на правителството е много силно намесен – директно или индиректно; това е причината неговото изпълнение през 2006 година да е от голямо значение. В допълнение, бюджетната ситуация в първите месеци на 2006 година ще окаже влияние върху бюджетния процес за следващата 2007 година и по този начин върху развитието на икономиката на България в началото на членството в ЕС.

Разходи

За първия месец на 2006 година държавната машина /правителството, всички министерства и агенции, общините, съдебната система/ е успяла да похарчи над 1.3 милиарда лева. В сравнение със същия месец на предходната година, ръстът на разходите е 6.5 процента, което е около 81 милиона лева. Нарастването е малко по-бавно в сравнение с преди една година, но е около 3 пъти по-високо отколкото преди 2 години.

Според статистиката най-бързо нарастват разходите за заплати и осигуровки на бюджетните служители, както и социалните разходи, докато субсидиите и разходите за издръжка намаляват. Трудно е, обаче, да се каже какъв точно е действителната промяна на тези разходи заради промени в начина на отчитането им, който размества някои разходи между различни пера на бюджета. Бихме могли да посочим, че подобни промени в статистиката, които понижават нивата на сравнимост с предходни години, не са полезни и според международните правила се считат за слабост на бюджетната система. В такива случаи обикновено се правят промени и в статистиката, които да дават възможност за сравнимост.

Капиталовите разходи намаляват малко, но тези разходи по принцип са доста променливи според сроковете на съответните проекти и това не е учудващо ; това намаление със сигурност ще бъде наваксано през следващите периоди. Намаляват с около 7% разходите за лихви, което е може да е следствие както от сравнително ниските нива на лихвите в международен план, така и от скорошното изплащане на част от дълговете на българското правителство към международни кредитори.

Таблица 1: Разходи в консолидирания бюджет през януари

Източник: изчисления на автора въз основа на данни от Министерството на финансите

Възможни подобрения в ефективността на разходите

От една страна, държавните разходи в България са по-високи от всички нови членки на ЕС, както и от всички страни-кандидатки за членство в ЕС. От друга страна, качеството на получаваните публични услуги не е достатъчно добро. Очевидна е необходимостта от повишаване ефективността на разходваните средства. Ето няколко възможни промени:

• Оптимизиране на броя на бюджетните служители и съответно, на разходите за издръжка

• Намаление на субсидиите за губещи предприятия и дейности чрез повишаване на тяхното управление

• Прехвърляне на част от разходите към частния сектор – чрез концесии и приватизация и повишаване конкурентността на обществените поръчки

• Подобряване ефикасността на програмите за намеса на пазара на труда

• Намаление на държавните дългове, което да намали плащаните от бюджета лихви

Подобни промени могат да осигурят спестявания на разходи в размер на около 1 .5-2 милиарда лева годишно.

Приватизация

Докато през януари 2005 година приходите от приватизация са били около 430 милиона лева, през първия месец на 2006 година те са едва 3 милиона лева. Приватизацията не е процес, който осигурява равномерни приходи, но въпреки това имаме основания да смятаме, че в момента процесът не е достатъчно активен. Един по-бърз и конкурентен приватизационен процес може да осигури значителни приходи – не по-малко от 400-500 милиона лева годишно през следващите 3-5 години.

Бюджетни приходи

През януари 2006 година приходите в консолидирания държавен бюджет достигат 1.4 милиарда лева, което показва растеж от 6.5% спрямо предходната година. Приходите от всички данъци отчитат сравнително бързо нарастване, единственото изключение са акцизите, който намаляват с 5.6%. Най-вероятно намалението на приходите от акцизи се дължи на шока, предизвикан от увеличението им, особено що се отнася за цигарите и свързаните с него презапасявания през миналата година и повишаване дела на сивия сектор. Вероятно спадът в приходите от акцизи ще бъде преодолян, но това ще можем да разберем след няколко месеца.

Приходите от осигуровки нарастват с над един процент, което е учудващо при положение, че осигурителните вноски бяха намалени от 42% на 36% и, в допълнение, беше продължена пенсионната реформа с увеличение дела на частните пенсионни фондове. Вероятно ръстът на приходите от осигуровки се дължи лага в плащането им.Въпреки спада на акцизите, общо данъчните приходи растат с 8.5%. Това е по-бално от миналата година, но все пак е значителен ръст, който вероятно ще се запази и дори може да се увеличи, ако акцизите покажат растеж.

Неданъчните приходи намаляват с 4.2%, докато помощите спадат с 29%. При положение, че не се очаква спад в приходите от европейски фондове, можем да предполагаме, че тази тенденция няма да е трайна.

Таблица 2: Приходи в консолидирания бюджет през януари

Източник: изчисления на автора въз основа на данни от Министерството на финансите

Бюджетният излишък през месец януари надминава 93 милиона лева, най-високият бюджетен излишък за първия месец на годината откакто се публикуват данни за бюджета. Ръстът на излишъка е над 6% спрямо предходната година.

За цялата 2006 година в бюджета са планирани приходи в размер на 18.3 милиарда лева. Това представлява нарастване само от 1.5%, което със сигурност ще бъде надхвърлено, освен ако не се случи икономическа криза, вероятността за което е малка, поне за момента. Ако приходите продължават да нарастват с темповете от януари, в края на годината преизпълнението ще достигне почти милиард лева. Много е вероятно, обаче, растежът на приходите да се ускори, което до около 10%, в който случай преизпълнението ще достигне 1.5 милиарда лева. Има малка вероятност приходите да растат още по-бързо – колкото предходните две години и тогава преизпълнението ще достигне 2 милиарда лева. Както посочихме, най-вероятният сценарий е за преизпълнение от около 1-1.5 милиарда лева.

Данъчна реформа

2007 година вероятно ще е първата година от членството на България в ЕС. В този контекст, пък и заради необходимостта от ускоряване на икономическото развитие, възможностите за данъчна реформа със следващия бюджет вече започнаха да се обсъждат.

Както посочихме, реформа в разходите на бюджета може да спести около 1.5-2 милиарда лева, докато преизпълнението на приходите вероятно ще достигне 1-1.5 милиарда лева. Допълнителни приходи могат да се реализират от по-бърза приватизация и концесиониране на държавна и общинска собственост. В резултат, правителството би могло да разполага с между 2.5 и 3.5 милиарда лева за данъчна реформа и намаление на облагането на гражданите и фирмите.

Алтернативи за реформа:

• Намаление на данъка върху печалбата – всеки процентен пункт намаление “струва” на бюджета около 50 милиона лева загуба на приходи при статично изчисление. Отчитайки динамичните ефекти, бюджетът вероятно ще загуби не повече от 25 милиона за всеки процент намаление на данъка /това се потвърждава от ефекта от данъчните намаления през 2005 година/.

• Нулев данък върху реинвестираната печалба – опитът на Естония с подобна политика показва, че през първите години от въвеждането му приходите спадат с около 50% и се възстановяват около третата – четвъртата година на предходните нива като дял от БВП. Следователно, нулевият данък би струвал около 500 милиона лева на бюджета.

• Намаление на данъка върху доходите – при него също намалението с един пункт води до статична загуба на приходи за бюджета от около 50 милиона лева. Динамичните ефекти могат да сведат тази сума до около 40 милиона лева.

• Намаление на осигурителните вноски – намалението с един процентен пункт намалява приходите с около 100 милиона лева. Отчитайки динамичните ефекти, спадът на приходите вероятно ще е по-малък, около 60-70 милиона лева.

Разполагайки с 2.5-3.5 милиарда лева, могат едновременно да се направят следните данъчни реформи – въвеждане на нулев данък върху реинвестираната печалба /или намаление на ставката по данък печалба до 7-8%/, намаление на данъка върху доходите до 10%, намаление на осигуровките до 10-14%. Дали ще станем свидетели на тази или подобна данъчна реформа предстои да видим много скоро.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Стандарт".