Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Държавният дълг трябва да продължи да се намалява, а не увеличава

Автор: Велико Димитров / 02.02.2007
Оцени тази статия:

За последните седем-осем години дълговете на държавата бяха редуцирани от около 90% от БВП през 1999г. до към 25-26% днес.

Резултатите не закъсняха – всички големи агенции повишиха кредитния рейтинг на страната до инвестиционен, доверието в икономиката нарасна и преките чуждестранни инвестиции се увеличиха значително. От друга страна, възможностите за външно финансиране на частния сектор и сключването на кредитни споразумения от държавния се подобриха предвид пряката връзка на цената на кредита с оценката за кредитния рейтинг. Т.е. ако се изключат пропуснатите възможности за по-бързо погасяване на дълга, тенденцията от последните години е много положителна.

Конкретните номинални стойности в началото и края на периода са, както следва:

Въпреки, че дългът на държавата е значително по-нисък, отколкото в края на 90-те, той все още представлява значително бреме – на всеки работещ и плащащ данъци средно се падат по около 4 000 лв. Ако темповете на редукция на външния и вътрешния дълг се запазят, може да се очаква, че към 2015 г. българите ще са изплатили всички наследени пасиви.

Освен, че съществуващият към момента държавен дълг трябва да бъде изплатен, колкото се може по скоро, много важно е да не се поема нов. Разходите по вътрешния дълг през 2006 г. (изплатени лихви и отстъпки) възлизат на над 147 млн. лв., по външния (без изплащането по главници) на над 521 млн. лв. или общо 668 милиона лева са средствата единствено за поддържане на поетите задължения. Дори и да се изкупи предсрочно дълг, то текущата му цена в някаква степен отчита и неосъществените лихвени плащания към кредитодателя. Правилото е валидно и за всеки нов заем, който бъде поет и което е още една причина това да не се случва.

Бъдещите планове на правителството обаче изглежда са малко по-различни.

Вътрешен дълг:

През 2007 и по-следващите години Министерство на финансите (МФ) ще продължи да емитира ДЦК на вътрешния пазар. По-големи обеми и по-дългосрочни. Обясненията са, че от една страна това отговаря на тенденциите в провеждането на фискална политика в ЕС, а от друга ще ребалансира отношението външен/вътрешен дълг (отношението може със същия успех да се промени и ако се изплати предсрочно външен дълг). За 2007 г. е предвидено брутната емисия на вътрешен държавен дълг да достигне 700 млн. лв.

Външен дълг:

Очаква се да нарасне през 2007 г. като следствие от усвояването на вече договорени държавни и държавно гарантирани заеми:

Почти 40 % от външния дълг е с плаващи лихви. Ако тенденцията към покачване на лихвите от последната година се запази, то над 1/3 от дълга ще се оскъпява пропорционално.

Както се вижда, много е вероятно 2007 г. да се окаже първата от много години насам, когато ще се поемат повече задължения, отколкото ще бъдат изплатени. Тъй като свободен ресурс за предсрочно изплащане или обезпечаване на държавни разходи в момента има, явно политическата воля не е достатъчна.