Държавни помощи и европейски норми

Преглед на стопанската политика – Word Format * (Word Format)

Събитие: Миналата седмица в Държавен вестник (бр. 77) Министерството на външните работи обнародва Решение №2 на Съвета по асоцииране между Европейските общности и България, с което приема правилата за прилагане на разпоредбите за държавна помощ за въглища и стомана. Според процедурните правила държавната помощ, разпределяна за тези индустрии, ще подлежи на контрол от Комисия на Европейските общности и Министерството на финансите. Тези институции ще изготвят анализи при предоставянето на държавни помощи, в съгласие с приетите европейски норми. Наблюдаващите институции могат да оценяват съвместно проблемите при прилагането на европейската политика към държавните помощи до завършването на прехода към пазарна икономика. Сред държавните помощи за секторите, които се контролират от европейските институции, са селското стопанство, риболова, въглищата и стоманата или до чувствителните сектори (автомобили, изкуствени влакна или корабостроене), за които се приемат специални общностни уредби. Правилата за прилагане влизат в сила от началото на октомври.

Коментар: 1/ С решението се създават условия или критерии, при които могат да се отпускат държавни помощи в избрани (от общността) отрасли, оценени като значими. Идеята на подобни политически решения е да се избегне прибягването до мерки за защита на търговията като следствие от държавна помощ. В повечето случаи политиците приемат стопанските ефекти от свободната конкуренция като условие за (винаги успешна) държавна намеса на пазара. Приетите с решението критерии обаче целят да ограничат политическата протекция за създаване на непазарни предимства пред конкурентите. Тези цели могат да се постигнат със засилен контрол при разходването на държавни средства за подпомагане на индустрии, чиито продукти се търгуват на европейския пазар, както и с регулиране на процедурите за взимане на решения, свързани с предоставянето на държавни помощи. В момента трудно може да се пресметне размера на т.нар. държавна помощ (разбирана и като разсрочени задължения) поради множеството институции, които могат да разполагат с публични средства за частни цели. Затова и с правилата европейските институции ще наложат на националните правителства да поддържат публичен списък на предоставените от тях държавните помощи, което се очаква да създаде по-прозрачни процедури при взимането на решения в стопанската политика.

2/ Като държавна помощ се определя „…всякаква помощ, дадена от държавата или посредством държавни ресурси в каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез облагодетелстване на определени предприятия или производство на определени стоки, доколкото това може да повлияе на търговията между Европейската общност и Република България“. По приетите критерии на Европейската общност, за държавна помощ, която не може да влияе върху търговията на европейския пазар, се приемат програмите за помощ или индивидуалните помощи, които не включват помощ за износа и които са под минималния размер (100 000 евро за една фирма в течение на тригодишен период), затова и тези правила не важат за тях. На практика, не само националните правителства могат да повлияят върху конкуренцията на европейския пазар, но и различните фондове, поддържани от Европейската общност. За разлика от държавните помощи (при така създадените процедури), тези финансови средства не се разпределят в прозрачна среда, докато стопанските ефекти не се различават съществено. Така под държавните помощи трябва да се разбира не само директното субсидиране от бюджета, т.е. фискалните, но и квазифискални решения (като разсрочени задължения към държавни монополи), както и използването на финансови средства по европейски програми.

3/ Дали въпросните усилия обаче могат да постигнат целите, остава под въпрос. На практика, критериите, зададени в решението, променят не стопанската (защитна) политика, а начина на взимане на решения при държавни помощи в така наречените чувствителни сектори. До момента размерът на държавните фондове, отделяни за протекция, се определя от националните правителства. При прилагането на решението след продължителни консултации в Комитета по асоциирането и възможно проучване от Подкомитета за конкуренцията и държавните помощи с активни лобистки усилия може да се разреши държавна помощ, която надвишава 3 млн. евро. Тези държавни помощи се отпускат не от общи европейски фондове, а от националните бюджети. И след като за отделните държави, включени в общността, индустриите, които определят като значими, се различават, националните правителства ще са склонни да спазарят отпусканите помощи по държави и сектори (или компании, особено там, където те се поддържат от монополни права). Все пак може да очакваме, че по-прозрачните процедури и по-затруднените усилия за спечелване на държавна помощ, ще създадат по-високи разходи на заинтересованите от това компании и индустрии и по-ниски очаквания.