Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Държавна помощ: дефиниция и изключения

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

На своето заседание в сряда (30.01.2002 г.) депутатите от парламентарната комисия по икономическа политика започнаха второто четене на Закона за държавните помощи.

1/ Държавната помощ е дефинирана като "всяка помощ, предоставена от държавата или общината чрез държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава свободната конкуренция чрез поставянето в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги". От обсега на закона се изключва държавна помощ предоставяната от държавата подкрепа за земеделието и рибното стопанство и за отбранителната промишленост. Тези помощи се регламентират с отделен нормативен акт.

Определението на държавна помощ на практика означава, че като такава помощ ще се смятат не само преките финансови трансфери от държавата/общината към определена фирма, но и например средствата, получавани като кредити от частни банки, обслужващи правителствени програми, даването на данъчни или другипривилегии на определени компании, опрощаването на заеми от държавата и т.н. Депутатите не подкрепиха предложението на Атанас Папаризов в закона изчерпателно да бъдат изброени видовете държавна помощ с мотива, че изчерпателното обхващане на всички хипотези е невъзможно и съществува риск да се оставят вратички за скрити субсидии.

2/ Една от основните хипотези на нормативната уредба и правилата за предоставяне на държавна помощ в рамките на Европейския съюз (с които би трябвало да е хармонизиран българския закон) е, че чрез предоставянето на държавна помощ има реално или потенциално скрито въздействие върху конкуренцията в рамките на общия пазар и търговията между страните-членки. Подходът, който възприема българския законодател обаче явно включва въздействието върху конкуренция в рамките на вътрешния пазар на България. Според обяснението на експертите от комисията, участвали в подготовката на закона за второ четене това е така, "защото на българския пазар търгуват фирми от ЕС и в този смисъл той е част от общия пазар".

3/ Дали критериите за държавна помощ ще се разпростират спрямо конкуренцията на българския или международния пазар има съществено значение поради следната "подробност". Като изключение от режима на държавните помощи депутатите приеха помощите за отделно предприятие (без тези за експортно-ориентираните дейности, за корабостроенето и транспорта, и за въглищата и стоманата) на обща стойност под 200 000 лева за срок от 3 години. Тези помощи се смятат за съвместими с принципите на свободната конкуренция. Първообразът на тази разпоредба е нормативната уредба на ЕС, където "опитът на ЕК е показал, че помощи, които са на стойност не по-голяма от 100 000 евро за период от три години не засягат търговията между страните-членки и не нарушават конкуренцията". Ако става въпрос за конкуренцията на международните пазари, то помощ от 200 000 лв. за определено българско предприятие може и да не окаже кой знае какво отражение върху конкурентните му позиции. Не така обаче стои въпросът по отношение на вътрешния пазар, където 200 000 лева имат съвсем друго относително измерение от това, което би имала същата сума на международните пазари.

4/ Депутатите решиха да не залагат в закона пряката забрана на държавната помощ и гласуваха държавна помощ да може да се предоставя, само когато е разрешена по предвидения законов ред. Този ред на практика означава получаването на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Комисията е органът, оправомощен да контролира отпускането на държавните помощи.

Помощите, които според закона могат да бъдат приети за допустими, обаче са доста широко дефинирани. Например, като допустими могат да бъдат приети (дискрецията е предоставена на Комисията за защита на конкуренцията!!!) помощите, които се отпускат, за да се насърчава икономическото развитие на избрани райони (поради висока безработица или ниски стандарти на живот), както и за да се подпомага развитието на определени стопански дейности (!) или изпълнението на проекти със значителен икономически интерес за България. На практика под тези формулировки може да бъде включено какво ли не. Това ще го решава КЗК. На законодателите явно убягва факта, че държавните помощи обикновено ангажират парите на данъкоплатците и затова кръгът им трябва да е максимално ограничен. В случая обаче ограничаването или разширяването на този кръг е предоставено напълно на преценката на Комисията за защита на конкуренцията.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!