Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Държавна администрация

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:

През последните няколко дни електронни и печатни издания публикуваха нови данни относно непрекъснато покачващия се размер на държавния апарат. За периода от 2000 г. до момента той е нараснал с 50000 души. В момента централната власт се поддържа от над 136 хил. служители, а половин милион са на бюджетна издръжка. Само за първото шестмесечие на 2006 г. държавният апарат нараства, както следва:

Януари '06

Февруари '06

Март '06

Април '06

Май '06

Юни '06

132 166

133 633

135 263

136 098

136 169

136 803

От 2000 година насам централният апарат на държавата се е раздувал непрекъснато, според данните на статистиката. В края на 2000 г. той е бил 91 660 души, година по-късно – 96 364, в края на 2002 г. – 98 059, през декември 2003 г. – 111 840, точно след година – 118 843, миналата година през декември – 133 571 души и само 6 месеца по-късно – през юни 2006 г. – 136 803 заети по щат.
· През 2005 г. нараства на броя на служителите. Министър Н. Василев непрекъснато говори за “оптимизация” на администрацията поне с 10%. На практика, като резултат излиза, че докато през 2005 година администрацията се е увеличила с 10%, то през 2006 година министерството ще се бори за намаляване със същия процент. При това положение всички усилия на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) ще доведат до нулев ефект. За сравнение, толкова приблизително е населението на два града като Чирпан към юни 2006 година.
· През 2005 година са създадени 35 нови структури – веднага си задаваме въпроса с какво ще се занимават тези структури и в по-общ смисъл, с какво ще допринесат за подобрение на ефективността и ефикасността в сферата на държавната администрация?
· През 2005 година са усвоени половината от средствата за обучение, 248 структури или 36% не са усвоили нищо за обучение и квалификация на своите служители (от тях 54% са от централната администрация). Един от основните аргументи за трудностите пред реформата на администрацията е, че заплащането е ниско и не привлича квалифицирани кадри. Затова политиката, възприета от правителството, е да се обучават сегашните служители, за което има заделени средства. Очевидно и тези мерки не дават желания резултат.
· По данни от изминалите една-две години се наблюдава повишаване дела на администрациите, които предлагат услуги чрез използване на електронен подпис. В началото на 2006 година ИПИ се опита да подаде по електронен път заявление достъп до информация до всички министерства. Едва една пета от министерствата можем да определим като справящи се с една проста административна услуга, каквато е получаването на писмо по електронна поща и издаването на входящ номер. При всички останали използването на електронен подпис се оказва по-трудния начин за достъп до администрацията, вместо да е по-лесен и да подобрява обслужването. Нито едно министерство не предлага заплащане на такси по интернет; когато се заплаща на място, се разхождате заедно с един служител, отговарящ за достъпа до информация, до счетоводителя, който описва какво ще се плаща, после до касиера, който приема парите (средно по 1 лв. в нашия случай), след това се връщате при счетоводителя за издаване на фактура и това в случай, че съвпадне работното време на всички споменати (за повече информация виж Интернет страницата на ИПИ).
Въпреки критичния тон, който преобладаваше досега, все пак редно е да отбележим, че има някакво макар и спорно в някой аспекти положително развитие, като например:
· През 2005 г. 92% от предвидените 192 лицензионни, регистрационни и разрешителни режими са премахнати или опростени. Това винаги е добро доколкото значителна част от тези режими затрудняват работата на бизнеса и водят до излишни разходи, които могат да се насочат в по-производителни насоки. От друга страна, намаляването на част от режимите ще е основание за намаляване и на част от държавната администрация, а това не се е случило, както вече отбелязахме през 2005, а и през първото полугодие на 2006 година.
· Със 7% нараства броят на назначените с конкурс служители. Конкурсите за заемане на длъжности по трудово правоотношение през 2005 г. са се увеличили, но все още прилагането на конкурсна процедура за назначаване по трудово правоотношение не е масова практика.
· Въпреки появилите се проблемите при работата с електронния подпис, се наблюдава значително нарастване на използването му. Общо за администрацията са въведени в употреба 5 408 електронни подписа. Броят на документите, подписани с електронен подпис през 2005 година, е 333 500. За сравнение - през 2004 година това число е 18 059. Цифрите са красноречиви – има многократно нарастване на използването на електронен подпис, което не би могло да стане без самата администрация да започне да предоставя определени услуги по електронен път, а от друга намаляването на цената на самия подпис допринася за по-широкото му използване. Доколкото все повече ще нараства използването на електронен подпис при взаимодействието на гражданите с администрацията, особено важно е да се спомене, че процесът не може да бъде завършен без да бъде въведено на практика и заплащане на ползваните услуги по Интернет. Отлагането на този процес ще означава, че дори гражданите да подават през Интернет заявления, молби и декларации, то в повечето случаи се налага символично плащане, което обаче се извършва на място. В продължение на темата и конкретния пример, взет от личната ни практика, можем да отбележим като факт, че дори Комисията за регулиране на съобщенията, която е институцията издаваща лицензите за електронните подписи, не приема електронните подадени искове или заявления посредством помощта на електронния подпис. Тези, най-меко казано недомислици, практически в значителна степен обезсмислят съществуващите процеси на реформиране и модернизиране.
· Направление, в което усилията на правителството на България все пак имат някакъв положителен резултат спрямо европейските страни, са харчовете му по отношение на издръжката на т.н Общи държавни служби. Най-големите разходи по това перо се правят в Кипър (7.4%), Словения (6.2%) и Швеция (5.7%). Най-ниски разходи за администрацията са отчетени в Ирландия (2.4%), Естония (2.9%), а средното ниво за ЕС за 2004 година е 3.7%. За България разходите са 2.9% от БВП, като за следващите години се предвижда те дори да намалеят до 2.7% през 2008 година. За да се случи това обаче трябва да са налице няколко основни факта: реално съкращаване на държавните служители и подобряване на ефективността, ефикасността и прозрачността на работата на администрацията.
Логичните изводи се свеждат до няколко прости истини:
· Първо - администрацията нараства като брой и съответно издръжката й става все по-голяма (въпреки по-горе споменатите няколко положителни данни по отношение на харчовете за издръжка на публичния сектор спрямо други европейски страни) и не позволява намаляване на други държавни разходи.
· Второ - въпреки раздуването на щата, от всички министерства се оплакват, че не достигат квалифицирани кадри, които действително могат да вършат работата, за която са назначени. В отговор бихме посочили, че има съществена разлика между образователен ценз и функционална грамотност и че функционалната грамотност са практически усвоените и приложими знания и умения. В този ред на мисли бихме си позволили да уточним, че производителността нараства първо от квалификацията на заетите, а след това от всички останали фактори. Ефективността на държавния апарат е преди всичко функция от производителността му, а не от заетостта.
· Трето - въпреки откъслечните проблясъци за разумни действия, все още светлината в тунела е само имагинерна. Предстои много работа през следващите месеци и години, за да се достигне някакъв задоволителен баланс между обещано и практически реализирано.

Какво предлагаме ние?
Има много посоки за постигане на държавна администрация, която да е с необходимата квалификация, да подпомага ефективно гражданите и бизнеса, използвайки малко ресурси. Тъй като не можем да изброим всички, а и знаем, че е необходима най-вече политическа воля за да се извърши реформата, тук ще посочим подход, който би имал положителен комплексен ефект върху българската администрация.
През настоящата година повече или по-малко от тези 136 803 чиновници реално са повлияли на нашия живот. Увеличението на броя им спрямо 2000 година е с 50 000 (според данните единствено министерство на икономиката е съкратило щата си). Те взимат решения как да регулират хората, как да се разпределят средствата и каква да бъде политиката. Това, разбира се, става след гласуването на законите в Парламента. Трябва обаче да сме наясно, че в народното събрание влизат проекти, изготвени от същите тези служители.
Като добавим министерски съвет общо структурите на изпълнителната власт са 624 според регистъра. Една част са органи на централната и местна власт. Друга част от тях са създадени, за да регулират, контролират или решават определен проблем или област. За тях предлагаме задължително въвеждане на изискването да се създават с определен срок и след изтичането му да доказват задължително необходимостта от продължаване на съществуването си. Доказването трябва да става чрез отчет за дейността, посочване на причините, поради които не е решен проблемът, причина за възникването им и представяне на ясен план как това се очаква да се постигне в бъдеще. По този начин най-ефективно ще се приложи принципът на отчетност пред обществото и данъкоплатците, които финансират всички тези комисии, агенции и съвети. Така ненужните, прахоснически и лошо управлявани агенции и програми ще се преразгледат внимателно, ще се приватизират или ще се прекратят. За пример ще дадем САЩ, където през февруари 2006 година Офисът по управление и бюджет представя доклад на президента с преглед на програмите и агенциите, които трябва да се прекратят или реформират. За 2007 година този доклад препоръчва прекратяването на 91 програми, което ще доведе до 7.3 млрд. долара спестяване за бюджета; 50 програми, в които да се извърши значително ограничаване на дейността, като резултатът ще е 7.4 млрд. долара по-малко разходи за бюджета; и 16 програми, които основно да се реформират и да спестят 5.7 млрд. долара. (доклада можете да видите тук).
Аргументацията на нашето предложение е много проста – по различни сметки средно на година около 3 – 4% от фирмите прекратяват дейността си в България, сливат се или се преструктурират. С други думи, частният бизнес е в постоянен процес на доказване на съществуването си и реформиране за постигане на ефективност. Противоположно на това, не съществува ясен механизъм това да се случва с агенциите, програмите и съветите, създадени от държавата. Тези структури често са изключително финансово неефективни, не постигат целите си и дори затормозяват бизнеса още повече, но няма процедура да бъдат “наказани” както това става с фирмите на свободния пазар. Въвеждане на определен срок на съществуване и изрично изискване за доказване на необходимостта от продължаване на дейността за значителна част на структурите на изпълнителната власт ще е стимул за финансово ефективна, добре работеща и оптимизирана администрация в полза на обществото.