Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Държавата затиска с тежък крак. Разходите се натрупват без никой да се зачете в забележката отдолу*

Автор: Ричард Ран** / 17.07.2009
Оцени тази статия:
 

Лас Вегас

На колко години бяхте, когато разбрахте, че действията ви могат да имат нежелани последствия? Хората създават демократични държави, за да защитят живота, свободата и собствеността. Въпреки това много от това, което модерната държава прави ежедневно има основно нежеланите последствия да застрашава и/или да ограничава живота, свободата и собствеността.

Данъците намаляват свободата и често подкопават стойността на собствеността. Повечето регулации намаляват свободата, някои подкопават стойностите на собствеността и даже застрашават живота. Днес ние прекарваме голяма част от живота си опитвайки се да разберем как да намалим данъчните си тежести и да се придържаме към безспирните държавни регулации и шаблони.

В средата на месец юли всяка година няколко хиляди икономически либертарианци се срещат в свободомислещия Лас Вегас като част от ежегодния Фестивал на свободата.

Те идват за да обсъждат как могат да облекчат държавния натиск като премахнат постоянно растящите държавни ограничения над тяхната свобода и как те могат лично да защитават собствеността си (спестявания и инвестиции). Говорителите варират от главни изпълнителни директори като Стив Форбс от списание Форбс и Джон Макий от Хол Фуудс, медийни икономически светила като Лари Кудлоу от CNBC и Стив Мур и Джон Фънд от Wall Street Journal, до лидери на мозъчни тръстове, известни икономисти, данъчни адвокати и инвестиционни съветници.

Повечето от хората, които навлизат във властта или като избрани политици, или като бюрократи, не започват с идеята нарочно да рушат основните свободи и права на собственост, но прекалено много от политическата класа се държат като деца - безотговорно и без да се замислят.

Беше широко разгласявано, че нито един от няколкостотинте члена на Конгреса, които гласуваха „пакета за стимулиране" или „закона за търговия с емисии" (всеки един от който съдържа повече от 1000 страници) всъщност не е чел, камо ли разбрал какво е записано в тези закони. Законът за стимулиране на икономиката обективно не работи по начина, по който обещаваха неговите защитници, защото както много хора правилно предупреждаваха, не е възможно нито хората, нито правителствата, да стигнат до просперитет като се охарчват, нито пък политическите сили ще позволят данъчните приходи да бъдат изхарчени мъдро и ефективно.

Законът за околната среда - за търговия с емисии, който мина през Конгреса, но не и през Сената, ще увеличи много разходите за енергия на всеки американец, но ще има такъв нищожен ефект върху климата, че не е възможно да мине какъвто и да било анализ на разходи и ползи. Нежеланото последствие е да направи всеки американец по-беден и с по-малко възможности за работа - и както знаем, по-бедните страни безспорно нанасят повече щети на околната среда отколкото богатите (например Швейцария и Индия).

Последната проява на глупост е новият опит „да се стабилизират цените на петрола". Премиерът на Великобритания Гордън Браун и френският президент Никола Саркози искат правителствата да „надзирават" цените на петрола.

Новият председател на Комисията по фючърсна търговия със суровини Гари Генслър, назначен от президента Обама, казва, че комисията ще работи, за да намали „спекулациите с цените на петрола". Тези действия бяха приветствани от некомпетентните хора в медиите.

Всеки начинаещ студент по икономика трябва да знае, че цените разпределят оскъдните ресурси и обуславят бъдещото производство. Ако правителствата опитват да контролират цените, петролните компании и инвеститори ще инвестират по-малко в нови производства, като по този начин намаляват бъдещото предлагане, което ще доведе до по-високи цени в бъдеще. Спекулантите са необходими, за да позволят на производителите да изместят част от риска на техните инвестиции.

В отговор на критиците на спекулантите с петрол, Доналд Будро, председател на факултета по икономика в университета Джордж Мейсън, отбеляза, че критиците предполагат, „че всички спекуланти спекулират дълго, и че като правят това те са сигурни. Нито едно предположение не е валидно. Еднакво лесно е да се спекулира за кратко, както да се спекулира за дълго време. И ако спекулациите бяха толкова безрисково печеливши както се предполага (от критиците), високите цени на горивата нямаше да представляват проблем, защото всички хора щяха да са забогатяли от спекулации на петролния пазар." Освен това, администрацията на Обама е заета да отменя концесии в райони отворени за търсене на петрол от администрацията на Буш. Нежеланите последствия са, че Америка ще бъде по-зависима от чужд петрол и цените за американския потребител ще бъдат по-високи.

Демократичните сенатори Карл Левин от Мичиган, Байрън Дорган от Северна Дакота и Макс Бокъс от Монтана направиха поредица от законодателни предложения да ограничат и да направят по-скъпо за американците да придвижват бизнесите си и финансовите си активи извън САЩ, и да оскъпят инвестирането на чужди институции.

Тези предложения ще имат явното последствие да прогонят така необходимите инвестиции и нежеланото последствие да подтикне американските компании да преместят производствата (и работните места) на друго място, и да стане по-трудно за американците извън САЩ да отварят необходимите им сметки в чужди банки.

Ако тези сенатори всъщност бяха държавните служители, за които се представят, те би трябвало да направят сериозни анализи на разходите и ползите преди да предлагат глупави идеи, които ще бъдат много скъпи за техните сънародници по отношение на икономически ръст, работни места и свобода.

Събития като Фестивала на свободата са важни, защото те помагат на гражданите да разберат, че свободите им са подкопавани, и че е необходима постоянна бдителност (и действие), за да запасят това, което имаме, и да направят реалистични програми да избутат обратно силите на умишлено и неумишлено правителствено потисничество.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 15 юли 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.