Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Държавата каза, че ще си плати задълженията... ама друг път

Автор: Велин Пеев / 26.02.2010
Оцени тази статия:

Колко точно пари държавата дължи на частния сектор не е ясно, а и трудно би могло да се изчисли. Затова и измерванията се правят „на око". Според премиера сумата е 500 млн. лева, според зам. министъра на финансите Горанов цифрата е около 600 млн. лв., а според Асоциацията на индустриалния капитал в България тя надхвърля 1 милиард лева. Естествено е в този спор всяка страна да казва колкото й е удобно: държавата да подценява дължимото, бизнесът пък да надценява. На базата на тази логика бих предположил една усреднена сума от около  800 млн. лв., или приблизително 1,2% от БВП за 2009 г. по предварителните данни на НСИ. Тази цифра, добавена към 0,8% официален дефицит за 2009 г., прави дефицита по европейската методология (която се изчислява на базата на сключените договори за харчене от държавата, а не на базата кога държавата всъщност се е разплатила) около 2% от БВП. С нетърпение чакаме Евростат да публикува официалните данни вероятно през март, за да проверим дали тези предположения са верни.

Това, че държавата бави плащането на сметките си навреме и прикрива реалния бюджетен дефицит, е едно на ръка. От това произлиза още един сериозен проблем, който е по-скоро принципен - държавата не изпълнява условията по договорите, които нейни представители са подписали. За какво върховенство на закона и спазване на задълженията на всеки можем да говорим, ако държавата като източник и гарант на законите сама не ги изпълнява? Да, бизнесът може да повдигне дела срещу неспазването на договорите. Но на всички е известно как протичат съдебните процеси у нас, особено срещу държавата. Воденето на съдебно дело само по себе си представлява сериозен разход на пари, време и усилия за много фирми, които и без това са в затруднено положение.

Какво предлага държавата? Фирмите да опростят част от задълженията на държавата, като размерът на „намалението" по непотвърдена информация варира от 10% до 50%. Има и трети вариант - за да получат пълния размер на договорените задължения, фирмите да изчакат „когато има пари"...

Всяка една от възможностите пред фирмите предполага сериозни разходи. Свободният им избор, образно казано, се свежда до това дали да ги обесят, удушат или удавят. Така работи ли се? Що за условия за правене на бизнес? Как се инвестира, как се създават работни места и пр.? Щом представлява такъв сериозен проблем на държавата да се разплаща, просто да харчи по-малко! Но гледайки бюджет 2010, правителството е далеч от тази идея. [1]


 

 


[1] Предвидените публични разходи са рекордни, като надвишават 26 млрд. лв. Виж тук.

Виж и изследване за оптималния размер на държавата тук.