Държавата е срещу частния бизнес

Многократно сме слушали как през последните години политици и висши държавни чиновници се изказват в подкрепа на частния сектор и предприемачеството – че трябва да се намалят административните пречки пред бизнеса, данъците, трябва да има едно гише, електронно правителство, и т.н. Въпреки че някои политици (крайно леви или някои други, които се титулуват като крайно десни), по принцип биха подкрепили дори и национализация, всички остават с впечатлението, че болшинството народни избраници или назначени на висши постове лица са напълно наясно как работи една икономика и че основна роля в нея трябва да играе частният сектор – предприятията и фирмите, в които хората, включително и мениджърите, отиват на работа и които докато са конкурентоспособни осигуряват заетост и чрез тях се създава добавена стойност, която се заплаща на онези, които са я произвели. Очевидно обаче, все още има хора, които не могат или по-лошото – не искат да осъзнаят тези общоприети и напълно верни изводи (дали по носталгични причини по предишния социално-икономически строй, дали заради щенията за упражняване на контрол върху живота на хората, или просто поради някакъв личен интереси – не е ясно).

Преди вече повече от месец парламентът много набързо (и без възражения!) прие поправка в Кодекса за застраховане, с което обяви за застрахователен продукт  предлагането на пожизнена или срочна пенсия срещу заплащане на еднократна или периодични вноски. С това изменение договорите, които предвиждат придобиване на собственост срещу пожизнена пенсия или рента, започват да се уреждат от Кодекса за застраховане, т.е. необходим е лиценз за застраховател, съответно трябва да бъдат изпълнявани и всички останали, свързани с този статут задължения. Подобни договори обаче се сключват в България много преди да се появи съответната компания – и се наричат най-общо "гледане срещу имот". Характерното при тях е, че до смъртта на прехвърлилия имота, получилият го не разполага реално с него – не може да го продава, отдава под наем и т.н. като в допълнение прехвърлилият го получава пожизненото право да живее в него. Тази опция е много подходяща (ако не и единствената) за пенсионери или хора с ниски доходи и без роднини, които биха могли да се грижат за тях. Всичко очевидно е било "наред", докато не се появи компания, която предлага същия продукт, вече като бизнес начинание и в известен смисъл допълни спорадичната практика от предходните години. И изведнъж поради някаква причина, някой в държавата реши, че щом е компания, която вероятно ще реализира и някаква печалба в бъдеще, трябва да и се пречи, да и се искат повече пари под формата на лицензионни и други такси, други разходи, вероятно и рушвети, да и се казва пряко или непряко как да си върши работата и т.н. Ефектите са очевидни. По последна информация от медиите, бъдещата застрахователна компания е прекратила сключването на договори и е в изчакване.

Какво още обаче иска да направи държавата?

Почти същото, само че иска да го прави агенция, да се назначи администрация, да има отново непрозрачност и вероятно злоупотреби. Според Министерството на земеделието и продоволствията (с министър Нихат Кабил) на пенсионерите би трябвало да се предостави възможност да продадат земята си на държавата, срещу което тя вместо пари да им изплаща добавки към пенсиите. Допълнителните средства за това начинание, според представители на същото министерство, би трябвало да дойдат, разбира се (тъй като няма откъде другаде), от държавния бюджет[1]. Т.е. държавата иска да прави същото, което вършеше компанията, на която същата тази държава каза преди месец, че това е застрахователна дейност. Е, трябва ли държавата и нейните структури да бъдат застрахователна компания, която на всичкото отгоре да се финансира с пари на данъкоплатците?

Това, което очевидно се случва, са целеви опити да се закрие един частен бизнес и мястото му да се заеме от държавна агенция (която, след като веднъж закупи имоти от пенсионерите с пари на данъкоплатците, може да ги продаде на който си иска и на каквато си иска цена).

Но нека помислим, ако няма частен бизнес или той бива постоянно възпиран да работи, няма да има и държава, тоест администрация, тъй като няма да има кой да плаща данъци, за да получава и тя заплати. Няма да има възможност да се реализират и идеите на Нихат Кабил, защото в бюджета няма да има пари за закупуване на собствеността на пенсионерите, а вероятно няма да има и Нихат Кабил, защото министър с подобни идеи дори и в България вече може би може да бъде министър само за един мандат или по-малко.

 


[1] Има един фундаментален въпрос, който всеки трябва да си зададе: защо някои хора работят, а други искат да харчат, колкото се може по-голяма част от техните пари. И това доколко е правилно.


Свързани публикации.