Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Държавното здравеопазване се влошава и като качество, и като финансово състояние

Автор: Калоян Стайков / 24.06.2016
Оцени тази статия:

На фона на продължаващите изключително добри новини за натрупания консолидиран бюджетен излишък през 2015 г. и първата половина на 2016 г. някои реалности остават в сянка. Такава е финансовото състояние на Националната здравноосигурителна каса, която е част от консолидираната фискална рамка. Отчетните данни за изпълнението на бюджета на НЗОК са до 2015 г., но и те са достатъчни, за да илюстрират проблемите на сектора и да покажат, че са необходими реформи за стабилизирането му и за намаляване на тежестта върху публичните финанси.

Отчетите за изпълнението на бюджета на НЗОК са за периода 2010-2015 г. и при всички от тях прави впечатление, че постигнатият бюджетен резултат е по-добър от планирания, дори в години с дефицити. Единственото „отклонение” от това правило се наблюдава през 2010 г., но то се дължи на счетоводна операция.

 

Таблица: Финансово състояние на НЗОК за 2010-2015 г., млн. лв.

 

2010

2011

2012

2013

2014

2015

Планиран (-дефицит)/излишък

532.7

0.0

0.0

-27.0

-100.0

0.0

Реализиран (-дефицит)/излишък

556.0*

9.0

82.6

-8.1

-68.8

7.3

Допълнителни трансфери от държавата

-

-

-

-

230.0

-

Неразплатени задължения

110.9

173.5

239.0

358.2

243.8

344.0

Общ недостиг на средства

445.1

-164.5

-156.4

-366.3

-312.6

-336.7

*Изваден е еднократният трансфер към централния бюджет в размер на 1,4 млрд. лв.

Източник: Закон за бюджета на НЗОК, Документи, свързани с годишното счетоводно приключване на НЗОК, собствени изчисления на ИПИ

 

През 2009 г. здравноосигурителната вноска е увеличена от 6% на 8% с цел разликата (2 пр.п.) да не се харчи, т.е. НЗОК да трупа годишни бюджетни излишъци, които да се използват в бъдеще за разбиване на монопола на касата и въвеждане на конкуренция. Така през 2010 г. беше планиран излишък в размер на близо 533 млн. лв. В края на годината обаче управляващите взеха решение натрупаните пари под формата на резерви в НЗОК (не само тези от увеличената осигурителна вноска, а всички натрупани до момента) да бъдат прехвърлени към централния бюджет. Това води до еднократен трансфер на 1,4 млрд. лв. и касата приключва годината с дефицит от 968 млн. лв. Ако обаче изключим този еднократен трансфер, тъй като той не е свързан със здравноосигурителни плащания, а е счетоводна операция, НЗОК приключва годината с излишък от 556 млн. лв., което е с 23 млн. лв. повече от планираното.

Независимо от по-доброто изпълнение на бюджетните цели, НЗОК приключва почти всяка от разглежданите години с увеличение в неразплатените си задължения, които се увеличават три пъти - от 111 млн. лв. през 2010 г. до 344 млн. лв. през 2015 г. Увеличение се наблюдава дори в години на излишъци като 2011, 2012 и 2015 г. Единственият спад за разглеждания период се наблюдава през 2014 г., когато бюджетът на НЗОК е актуализиран два пъти – първият път е отпуснат допълнителен трансфер от централния бюджет в размер на 225 млн. лв., а вторият път парламентът приема приключване на годината с дефицит в размер на 100 млн. лв. Към сметката може да се прибавят и отпуснатите 5 млн. лв. допълнителен трансфер за доставени ваксини за задължителна имунизация и реимунизация.

От общата картина на недостигащи средства в системата – годишните дефицити/излишъци на касата и неразплатените средства в края на годината се вижда, че финансовото състояние на НЗОК, а оттам  и на цялата здравноосигурителна система, се влошава сериозно. Единственото подобрение се наблюдава през 2014 г., но то може да се обясни с двете актуализации на бюджета на касата и допълнителния трансфер за ваксини. Още през 2015 г. обаче ситуацията отново започва да се влошава.

Това показва, че всички обещания за реформи в системата за периода 2010-2015 г., който обхваща три редовни и два служебни кабинета, честите смени на министри на здравеопазването и постоянните козметични промени не са дали резултат. Нещо повече – качеството на здравеопазването също не се подобрява, ако се съди по Европейския индекс за здравните услуги (Euro Health Consumer Index), според който оценката на страната се влошава през 2015 г.

В обобщение може да се каже, че нито качеството на здравните услуги, нито финансовото състояние на сектора се подобряват, а това е сериозен проблем за икономиката като цяло. Първият, защото некачественото здравеопазване ограничава пълноценното участие на пазара на труд, а оттам – ограничава възможностите за повишаване на благосъстоянието на населението. Вторият, защото това са квазифискални проблеми, които, ако достигнат твърде високи нива, много бързо могат да доведат до протести и да се превърнат в реални бюджетни проблеми. А последните отново се плащат от същото онова население, което не получава качествени здравни услуги.