Държавата срещу „Юбер“
Услугата на „Юбер“ е класически пример не за нелоялна конкуренция, а за несъстоятелните регулации на държавата, които се разбиват на пух и прах при появата на нещо ново.
КЗК забрани „Юбер“. Тази новина предизвика вълна от коментари, а последвалите дискусии разкриха много от слабостите на обществения дебат в страната – най-видните от тях са икономическа неграмотност и използването на аргументи, които нямат отношение към темата. Всъщност, още появата на новината в медиите и първите реакции бяха озадачаващи – хората наистина вярваха, че КЗК е затворила „Юбер“ и услугата вече не е на пазара. В следващите дни дори се чуваха коментари от сорта на „я, тези май още работят“. Колкото и да си говорим за свободен пазар, по всичко личи, че в съзнанието на масата хора в страната е напълно възможно държавата, в лицето на някаква мракобесна комисия, от днес за утре да преустанови дейността на дадена фирма. Е, не може.
КЗК по своята същност е институция с две лица. От една страна комисията е активна в своята несанкционираща дейност като изготвя становища по различни казуси, защитавайки конкуренцията – например, като препоръчва да отпаднат регулациите на свободните професии или да няма регулация на цените на такситата. Да, в дебата за въвеждане на максималните цени на такситата, КЗК изготви становище срещу тази идея, която „премахва най-важните параметри на конкурентния процес“. От друга страна обаче, комисията налага санкции, тоест наказва определени компании, на базата на мътни текстове в Закона за защита на конкуренцията, които често приравняват „добрите“ с „нелоялните“ – привличането на клиенти на конкурент, например, е разписано като нелоялна практика по презумпция.
В борбата си с „нелоялната“ конкуренция КЗК практически налага санкции. Комисията може на хартия да постанови прекратяване на нарушението, но това е по-скоро нещо като предписание, отколкото ефективен механизъм за прекратяване на дадена дейност. В излагането на аргументите на комисията, както и в решението на Върховния административен съд се говори за това, че незабавното изпълнение „води до преустановяване на дейността на дружеството“, но въпросът е дали има механизъм това незабавно изпълнение да се приложи насила. В последните години има множество случаи на компании, които биват санкционирани от КЗК за „нелоялна практика“ – например при организиране на игри с големи награди, без това автоматично да води до прекратяването на съответната практика. Разделът за нелоялна конкуренция в закона, с всичката си мъглявост, се ползва по-скоро за глобяване на големи компании, отколкото за фактическа защита на конкуренцията.
Последвалите дебати в обществото „за“ и „против“ дейността на „Юбер“ много бързо се захванаха с детайлите и избягаха от основната тема. Тук не става дума за противопоставяне на такситата и услугата на „Юбер“ по различни показатели – цена, удобство, сигурност, време за пристигане и т.н. Аргумент от сорта на „Аз пък не съм доволен, нека ги забранят“ е напълно несъстоятелен. Ясно е, че „Юбер“ предлагат услуга, която се търси – дори в становището на таксиметровата компания, която провокира преписката в КЗК, се обяснява надълго и нашироко колко успешна е услугата „Юбер“ и как печели все повече клиенти. Можем да дискутираме с дни дали е заради автоматичното разплащане, цената или просто защото е модерно, но това няма отношение към темата. Въпросът не е дали харесваме едните или другите – това е потребителски избор, а дали държавата насилствено може да прекрати една услуга, която все по-голяма група хора харесват и използват.
Услугата на „Юбер“ е класически пример не за нелоялна конкуренция, а за несъстоятелните регулации на държавата, които се разбиват на пух и прах при появата на нещо ново. В крайна сметка говорим за напълно съзнателен и доброволен избор на хора да сключат сделка помежду си, която се отчита надлежно в реално време. В тази сделка държавата или администрацията нямат пръст – всъщност точно това е и проблемът на политиците. Икономическата власт на политиците не е прост резултат от изборите, а се проявява именно в механизмите за намеса на всеки един пазар и във всяка една сделка. Регулацията – например издаването на разрешение или лицензирането, е точно такъв инструмент. Иновация, която излиза извън обхвата на традиционното регулиране, е ужасна новина за всеки бюрократ. По същество споровете около „Юбер“ не са „за“ и „против“ споделеното пътуване, а „за“ и „против“ намесата на държавата във всяко човешко отношение.
