Държавата си измисли нова и неприсъща роля

Не ѝ стига на държавата, че още е вкопчена в немалко държавни компании и активи, ами сега предлага частни собственици да искат разрешението ѝ при продажба на „важни активи в страната”. Изглежда понятието „частна собственост” е променило значението си през последната седмица…

Поводът беше решението на германската енергийна компания E.ON да продаде българския си бизнес – мажоритарен дял в електроразпределителното дружество, обслужващо Североизточна България, на чешката компания Energo-Pro. Неофициално Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) е било наясно с развитието на сделката, но е взело повод от случая, за да предложи в бъдеще последната дума за такива сделки да има именно МИЕТ. Ако това бъде прието, собствениците ще бъдат ограбени от правото да управляват своята собственост по начин, който не се харесва на МИЕТ. Разбира се преди да се стигне до даване на съгласие, някой трябва да определи кои активи са „важни за страната”, което означава, че ще се създаде допълнително работа на сегашните чиновници или още по-лошо – на новоназначени такива. Ще се мислят процедури, ще се изготвят списъци, ще се правят оценки и ще се дават одобрения. С две думи ще кипи безсмислен труд, който може да бъде насочен в далеч по-продуктивна насока, като например подобряване на административните услуги.

Изискването за „съгласие” от администрацията създава и нови възможности за корупция. Ако собственикът иска бързо да се раздели с активите си, той може да плати на администрацията, за да „ускори” процедурата. Ако пък трета страна има интерес към продаваните активи, тя може да си плати за „забавяне” на процедурата или за издействането на съгласие единствено в нейна полза.

Новите изисквания ще отблъснати и инвеститорите. Широко разпространени са предприемаческите стратегии, които залагат на оздравяване на подценени компании, и печалба от последващата им продажба. Тези инвеститори ще бъдат обезкуражени да вложат средствата си у нас, ако държавата въведе допълнително условие за препродажба – не само ще трябва да оздравят компанията и да ѝ намерят купувач, но ще трябва да търсят и съгласие от държавата.

В крайна сметка предложението е да се сведе собственикът на дадени активи до техен ползвател, който ще трябва да иска позволение за управлението им. Ако сделките с активи зависят от административно решение, къде остава стимулът на собственика да подобрява състоянието им? Той не е сигурен дали ако повиши цената им, ще може да ги продаде, даде под наем, използва за обезпечение или използва при каквато и да е друга сделка по свое усмотрение.

Това, от което частният сектор има нужда, са по-малко, а не повече, регулации и по-добра защита на собствеността, включително и от административни решения. С това решение държавата не просто не защитава частната собственост, а се превръща във въплъщение на това, от което собствеността трябва да бъде защитавана.   


Свързани публикации.