Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дълъг работен ден и ефективност

Автор: Методи В. Методиев / 09.01.2007
Оцени тази статия:

През изминалата седмица излезе доклада на „Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд”(1) . Целите на фондацията са да подкрепи политики, които да направят Европа по-конкурентноспособна; да развие икономиката на знанието; да повиши нивото и качеството на заетост; да стимулира иновациите и предприемачеството.

От общия доклад могат ясно да се разграничат няколко основни тенденции за България:

1) Продължителността на работната седмица в България е сред най-големите в ЕС. Средната продължителност на работната седмица в страната ни е 40 часа. По този критерии се нареждаме сред челните места, редом до Естония, Гърция и Унгария;

2) В същото време почиваме по-малко дни през годината. Спрямо тези данни страната не се отличава особено от 10-те новоприети държави в ЕС.

3) В ЕС тенденцията сочи, че работното време постоянно намалява. Това става с относително бавни темпове - от 1999 г. до 2005 г. продължителността на работната седмица е намаляла с едва 1.6%, или с по-малко от един час. За България не се наблюдават такива промени през изминалите 4-5 години.

4) В ЕС като цяло най-продължително работят заетите в химическата промишленост, както и търговците на дребно. Сред най-облагодетелстваните пък са заетите в банковия сектор. В България обаче установената 40-часова работна седмица важи за почти всички сектори. Тази тенденция е най-ясно изразена и сред останалите новоприсъединени към ЕС страни. Така българските банкери, например, работят средно с 3 часа повече седмично от средния си европейски колега.

5) Макар България да се нарежда сред страните с най-голяма продължителност на работната седмица, тя отстъпва сериозно по ефективност на свършената работа според доклада на фондацията .

6) България се нарежда на едно от последните места и по показателя извънредно изработени часове, като средномесечните данни за един работещ човек показват, следното: 1.47 часа за 2004 г. и 0.91 за първите девет месеца на 2005 г. За сравнение в Финландия (работната седмица в страната е средно 37,5 часа) за същия показател данните показват: 34.0 часа за 2004 и 33.4 за 2005 г.

На базата на представените данни от доклада ние ще отбележим няколко основни насоки, които възпрепятстват по- доброто бързото развитие на България:

1) Проблемът с факторите на производство – страната се отличава с изключително висока енергоемкост на производствените процеси, което е причинено от старата и износена машинно-техническа база в производството.

2) Проблемът с образованието – липсва пазарна ориентираност на повечето униреситети, структурата на цялата образователна система е неконкурентно ориентирана. Образованието е услуга, която може да се предлага и регулира ефективно от свободния. От една страна по този начин ще се оптимизират разходите и качеството на услугата ще бъде по-добро, а от друга страна – полученото образование ще съответства на изискванията на пазара и на работодателите.

От друга страна обучението на персонала в държавните и частните предприятия е на окайващо ниво. По отношение на обучението, данните от проучване на EQLS(2) сочат, че едва 5% от работещите в България и 12% от работещите в Румъния са преминали обучение или са участвали в някакъв курс през последната година, като това е изключително ниско равнище в сравнение със средното за шестте страни с най-ниски доходи в ЕС – 18%, и средното за страните от ЕС25 - 21%.

3) Проблемът с данъчното бреме - Като цяло данъчната тежест е твърде висока. Най-силно продължава да се облага труда, като през 2006 г. ставката варира от около 29% до около 43%. Данъкът върху печалбата е 15%, а този върху дивидентите е 7%. В момента в Европа има няколко държави, които облагат с по-ниска ставка печалбата – в Естония се прилага нулев данък върху реинвестираната печалба, в Черна гора данъкът е 9%, а в Ирландия е 12.5%. Потреблението се облага с данък върху добавената стойност от 20%, а освен това се налагат акцизи върху някои стоки. Ставката в България по ДДС е 20% и е сред най-високите в Европа, като в 15 страни от Европейския съюз има по-ниски ставки. Акцизите все още са относително ниски, но продължават да се повишават.

4) Проблемът за ефективността – азбучна истина е, че не количеството, а качеството е определяща детерминанта за успешното развитие на всяка инициатива. Проблемът с ефективността на служителите обхваща цялата плоскост, неизбежно започвайки от прекалено раздутия (с ниска добавена стойност) държавен апарат, стигайки до незаинтересованите, немотивираните и в голяма степен неквалифицирани служители в частния сектор. Поради някой национални особености, в България по-скоро се спазва един от фундаменталните изводи на Фр.Енгелс, а именно, че „количествените натрупвания водят до качествени изменения”.

 

-------------------------------------------------------------------

(1) За повече информация: http://www.eurofound.eu.int/index.htm

(2) EQLS – European Quality of Life Survey