Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дълговете на държавни фирми растат с близо 3 млрд. лева от 2010 насам

Автор: Десислава Николова / 10.01.2014
Оцени тази статия:

Задълженията на държавните компании са нараснали с 2,85 млрд. лева или с 46% за периода от края на 2009 година до средата на 2013 година. Това показват данни на Министерството на финансите за задълженията на държавните предприятия, търговските дружества с над 50% държавно участие и дружествата, които те контролират, с отчетена загуба над 400 хил.лв. или съвкупни задължения от над 20 млн. лв. към 30.06.2013 година.

Тук трябва да се отбележи, че ИПИ изпрати до МФ заявление за достъп до информация за всички задължения на всички държавни предприятия, търговски дружества с над 50% държавно участие и дружества, контролирани от тях. Поискахме месечни данни от януари 2007 до ноември 2013 г. с детайлна разбивка по видовете дългосрочни и краткосрочни задължения. В крайна сметка ни беше предоставена годишна информация само за задълженията на предприятия със загуби над 400,000 лева или дългове над 20 млн. лева, като периодът, за който ни бяха изпратени данни, обхваща 31.12.2009-30.06.2013 година. Все пак може да се предположи, че тези данни са достатъчно представителни, тъй като обхващат основната част от задълженията на държавните предприятия и търговски дружества, предвид това, че включват предприятията с по-сериозни загуби и тези с дългове над определен (относително нисък) размер.

Таблица 1: Задължения на държавните предприятия, търговските дружества с над 50% държавно участие и дружествата, които те контролират

Източник: МФ

От данните ясно се вижда, че през 2010 година задълженията са нараснали относително малко на фона на ръста през следващите години – „само” с 385 млн. лева. През 2011 и 2012 година обаче дълговете скачат с по около 1 млрд. лева на година, а за първите 6 месеца на 2013 година се вижда увеличение с над 500 млн. лева.

Това, което е особено притеснително, е, че основната част от увеличението на дълговете на държавните фирми се дължи на краткосрочните задължения. Последните нарастват с около 2,58 млрд. лева за разглеждания период от 3 години и половина (от края на 2009 г. до средата на 2013 г.), а ръстът при дългосрочните задължения е далеч по-скромен - около 275 млн. лева за същия период. Като цяло, рязкото нарастване на краткосрочните задължения на една компания е притеснително, независимо в кой сектор и чия собственост е тази компания, тъй като това прави нейното цялостно финансово състояние по-рисково предвид краткосрочния хоризонт на задълженията и това, че те стават изискуеми след относително кратък срок (максимум година). По-сериозният ръст на краткосрочните задължения теоретично може да показва и невъзможност на компаниите да се финансират дългосрочно, тъй като доверието от кредитодателите в тях е ниско. При такива условия и цената на краткосрочния кредит е относително по-висока.

Разбивката на краткосрочните задължения показва, че най-голям ръст на тези задължения се наблюдава при задълженията към предприятия от групата (с около 1,33 млрд. лева за целия период), следвани от задълженията към финансови предприятия – с около 465 млн. лева и задължения към доставчици – с 230 млн. лева. При другите краткосрочни задължения (към персонал, за осигуровки, по аванси) се наблюдава или минимално увеличение в рамките на около 10 млн. лева или дори спад, какъвто е случаят с данъчните задължения.

Интересно е обаче да се види при кои държавни дружества се наблюдават най-сериозните увеличения на дълговете. Не е изненада, че Националната компания „Железопътна инфраструктура” е шампион по увеличението на дълговете си за периода от края на 2009 г. до средата на 2013 г. – с 1,1 млрд. лева, но тук трябва да се отбележи, че това увеличение е дошло почти изцяло от дългосрочните (международни) заеми за дружеството. БДЖ също продължава да трупа дългове – дружеството за пътнически превози отбелязва ръст на дълговете си с 279 млн. лева, а това за товарни превози – със 126 млн. лева.

Значителният ръст на дълговете на държавните енергийни дружества също не е неочакван, предвид  политиките в сектора от последните години. НЕК, АЕЦ „Козлодуй” и БЕХ се нареждат в челото на класацията на държавните компании, чийто дългове са нараснали най-значително от края на 2009 година насам (със 605 млн. лева, 267 млн. лева и 323 млн. лева съответно за всяка от трите  компании). „Булгаргаз”, ТЕЦ „Марица изток 2” и „Мини Марица-изток” също бележат увеличение на дълговете си – респективно с 207 млн. лева, 111 млн. лева и 100 млн. лева.  Като цяло,  дълговете на ж.п. дружествата (вкл. и Холдинг БДЖ, чийто дългове намаляват) нарастват с 1,28 млрд. лева, а тези на дружествата в енергетиката (които освен гореизброените включват и още няколко дружества, трупащи дългове през периода – „Булгартрансгаз”, „Булгартел”, ЕСО и ДП „Радиоактивни отпадъци”) – с 1,69 млрд. лева.

Ако трябва да се обобщи, държавните дружества, които са успели да натрупат най-сериозно увеличение на дълговете си за периода края на 2009 г.-средата на 2013 г. са тези в енергетиката и в ж.п. транспорта.  Общо тези дружества са увеличили дълговете си с около 3 млрд. лева, което де факто е повече от нетното общо увеличение на дълговете на държавните дружества. Единствено благодарение на факта, че някои държавните дружества (сред които летищата София и Пловдив, пристанище Бургас, ГУСВ, „Терем”, някои от държавните болници и ВиК дружества) са успели да намалят дълговете си за периода, общото увеличение е по-ниско.

Разбира се, предвид това, че ни бяха предоставени данни само за периода след началото на икономическата криза и последвалата я стагнация, може да се спекулира, че една от причините зад това влошено финансово състояние на държавните дружества е именно по-трудната икономическа обстановка. С цел да се опитаме да изолираме ефектите от кризата върху дълговете, нашето заявление съдържаше искане за данни от началото на 2007 година до 2013 г.. Данни преди края на 2009 г. обаче не ни бяха предоставени, което ни навежда на мисълта, че и МФ не разполага с подробна статистика за периода преди кризата.

Друга част от обяснението, която вероятно е по-меродавна, е именно сбърканата политика и липсата на реформи в двата държавно-доминирани сектора – ж.п. транспорта и енергетиката. Приватизацията на товарните превози се провали и към момента е замразена, не се правят реформи в пътническия транспорт с цел закриване на губещи линии поради социални съображения, а ж.п. инфраструктурата е в  окаяно състояние и има нужда от огромни инвестиции. В енергетиката проблемите също са широко известни – крос-субсидиране между отделните потребители, провеждане на социална политика през цените, скъпо струващи преференции и субсидии за един подотрасъл (ВЕИ) за сметка на НЕК и на потребителите и т.н., и т.н.

Предвид структурните дисбаланси и трупаните с години проблеми в двата отрасъла и нежеланието за болезнени реформи, огромните и постоянно растящи дългове в тях не би следвало да учудват никого. Въпросът, обаче, е защо проблемът с дълговете остава встрани от общественото внимание, при положение, че в крайна сметка дълговете на държавните фирми се плащат не е от някого другиго, а от данъкоплатците, било то рано или късно.