Дългият път към свободен достъп до информация от обществения сектор

На 04-05 юни в Потсдам, Германия се проведе конференция "Обществени данни в частния сектор – нови регулации при повторното използване на информация в обществения сектор", чиято основна цел беше да демонстрира ползите от осигуряване на равен и ефективен достъп до всякаква информация, която се съхранява от публичните институции. Както и да покаже абсурда на въвеждането на различни такси и ограничения според вида на повторното използване на получената информация.

Ако наскоро сте пътували по пътя от София до Бургас с кола, то има голяма вероятност малко след средата на пътя, да Ви е спрял служител на КАТ. Не за да Ви провери документите или да Ви глоби за превишена скорост, според новите изменения на Правилника за движение по пътищата, а за да Ви задължи да участвате в анкета, провеждана от Агенция "Пътища". Умерено любезни лелички надничат в колата Ви, преброяват пътниците, осведомяват се за целта на пътуването – дали отивате на почивка или на бизнес среща, за това, накъде сте тръгнали и накрая искат да разберат и колко често напоследък използвате този път. Целта на анкетата остава неясна, но предполагам, че Агенция "Пътища" извършва проучване на натовареността на пътната мрежа в региона и се опитва да аргументира дострояването на автомагистрала "Тракия". Като изключим това, че за подобно проучване биха били достатъчни в пъти по-малко служители, дотук като че ли няма нищо чак толкова нередно.

Представете си обаче, че след построяването на магистралата между София до Бургас, на изхода на столицата Ви спираха същите тези полу-любезни лелички, за да Ви поискат пътна такса. При условие, че пътувате сам – таксата е 10 лева, ако колата е пълна с хора – 30 лева. Ако пък е пълна със стока, тоест, пътувате с някаква търговска цел – таксата се увеличава на 50 лева. Ако случайно си признаете, че пътувате за бизнес срещи – тогава може изобщо да не бъдете допуснати до магистралата, а да бъдете помолени да се качите на самолет. Та откъде накъде ще използвате пътя почти безплатно (на цената за обикновените хора), за да генерирате печалба за себе си? Нищо, че печалбата ви ще бъде обложена с данък – щом магистралата Ви води към материални блага – ще трябва да платите по-висока цена, или дори може да Ви бъде отказан достъп до нея!

Ситуацията започва да изглежда абсурдна? Тогава остава да се запознаете с идеите на българските (и не само) законодатели и институции за въвеждането на Директива 2003/98/ЕС за повторно използване на информация от обществения сектор, за да откриете доста прилики. Един от криворазбраните от страна на българските народни представители принципи беше за събиране на различни такси за достъп до обществена информация, в зависимост от употребата й. Ако сте обикновен гражданин и се интересувате от прогнозното количество валежи през юли например, получавате информацията безплатно. Ако сте земеделски стопанин – плащате по-висока цена. А ако пък искате да използвате получената информация единствено с търговска цел – например компанията ви разработва софтуер за подпомагане на земеделските стопани – можете дори да не получите нищо! Та откъде на къде ще използвате публична информация безплатно, за да генерирате печалба?1

Една от сравнително лесноизмеримите ползи от предоставянето на ефективен достъп до информация от обществения сектор е икономическа. Според различни изследвания, последното от които проведено между 2004 и 2006 г., общият пазар на информация от обществения сектор в Европейския съюз е между 10 и 50 милиона евро. Най-общо казано, това са продуктите, които предоставят услуги на базата на информация от обществения сектор, като например географски информационни системи, правен софтуер, и метеорологическа информация. За сравнение, пазара на подобни продукти в САЩ е десетки пъти по-голям, макар и при почти двойно по-малко население от ЕС. В целия Европейски съюз например има около 40 фирми, които търгуват с информация за времето, докато в САЩ те са над 400.

Общоприетото мнение от конференцията в Потсдам беше, че сравнително ниското използване на подобна информация в ЕС се дължи на няколко основни фактора: 1) липса на ясни правила и процедури за достъп до информация от обществения сектор; 2) културата на затвореност в институциите; 3) високи такси за предоставяне на информация.

Директива 2003/98/ЕС е приета с цел задаване на минимални изисквания към страните-членки да осигурят условия за ефективно публикуване на информация от обществения сектор, така че да се улесни повторното й използване.

В различните държави на ЕС обаче се наблюдават доста различни подходи към транспонирането на Директивата. Законодателните органи на Германия, Австрия (а наскоро и България2) очевидно са сметнали, че най-добрият начин за съобразяване с Директивата е да препишат дословно максимално голяма част от текстовете й. В резултат на това в Германия и Австрия бяха приети закони, които донякъде противоречат на прогресивно развиващото се законодателство и принципи на достъпа до информация. Така вместо конкретни мерки за предоставяне на информация в лесноизпозлваем формат, за институциите в тези държави "съобразяването" с Директивата като че ли засега се изчерпва главно с тълкуването на разпоредбите й по конференции и работни срещи. В България пък, първоначалният текст на законопроекта за съобразяване с Директивата беше подготвен едва за две седмици срещу 14,500 лева и беше дискутиран включително на среща, организирана от Комисията по транспорта и съобщенията в Народното събрание.

В други страни, като Великобритания например, Директивата не е транспонирана със специален закон3. За сметка на това, преди малко повече от година там е създадена Агенция за информация от публичния сектор. След кратка дискусия, служителите са преценили, че икономическите ползи от предоставянето на безплатна информация далеч надвишават приходите от продаването й. А според Карол Туло, директор на Агенцията, съществуват и други ползи от предоставянето на лесен достъп до информация от обществения сектор, които далеч надхвърлят икономическите. Преди години например, статистика за броя на продадените лекарства по райони е служило единствено на фармацевтичните фирми на снабдителите. Сега подобна информация – за търсенето на анти-депресанти – служи като ориентир за частни компании, които искат да отворят психиатрични клиники или кабинети. Статистика за броя на успешните операции в британските клиники пък помага на гражданите избора на хирург.

А какво да кажем за "бедните" американци, които дори нямат задължение да се съобразяват с горните минимални стандарти на ЕС. Държава, в която наглед действат най-разнообразни режими за достъп до информация на федерално, щатско, градско и институционално ниво. Каква е причината, пазара на продукти, разработени на основата на обществена информация да е толкова голям?

Според Синди Доменико, служител в местната администрация Болдер каунти, Колорадо, местните администрации предлагат географска (кадастрална) информация на цена, "каквато може да бъде поета от пазара". Това обосновава създаването на ясни правила и равнопоставеност на предлагането, което води до здравословна конкуренция между фирмите. Като резултат, нерядко продукти, които се разработени на базата на информация от обществения сектор се купуват обратно от общините. Такива са например различни географски информационни системи, продукти за оценка на стойността на имотите, за насочване на трафика, или за анализ на необходимостта от строеж на нови жилища или търговски зони.

Ако се върнем на аналогията от началото на тази статия, трябва да отбележим, че в САЩ пътната мрежа се поддържа на най-различни нива – федерално, щатско, регионално, местно, а дори и от частни компании. Не съществува универсална система за събиране на пътни такси, но е осигурен равен достъп до пътищата, еднакви възможности за ползването и поддръжката им и строежът им там, където има икономическа нужда. Докато у нас с години се умува кой, къде и какво да построи, как да след това да събира такси и за какво да ги харчи. Очевидно, който е виждал американските пътища и ги сравни с тези в България лесно ще открие разликите. А дали Комисията по търговия и транспорт в Американския сенат се занимава със свобода на информацията?

 

––––––––––––––

1. Примерът е "почти" произволен – през м. декември 2004 г. в ПДИ постъпи следният случай "Служителите от хидрометереологичната обсерватория във Видин отказват на местните медии информация за измерената температура и скорост на вятъра. "Имаме си тарифи, елате и си платете и тогава ще получите информация", отговарят чиновниците."

2. Виж http://www.aip-bg.org/documents/zdoi_campaign.htm

3. Като цяло, във Великобритания не прибързват с въвеждането на закони, дори когато става въпрос за съобразяване с Европейски директиви и стандарти. Британският закон за свобода на информацията беше приет през 2000 г., но влезе в сила чак в началото на 2005 г., за да даде достатъчно време на администрацията да се подготви за прилагането му.

*Статията е от Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информацияброй 6(42)


Свързани публикации.