Две години от управлението на правителството – какво остана неказано

В петък правителството представи отчет за две години от управлението си. Това е добър повод за равносметка и за очертаване на позициите на управляващите по ключови въпроси, свързани с развитието на икономиката.

Отчетът на правителството, както може и да се очаква, е изцяло в розови краски. Картината, която се представя, е за развиваща се икономика, намаляваща безработица и увеличаване на доходите на всички социални групи. Въпреки това, обаче, България остава най-бедната страна-членка в ЕС, а прогнозите на международните институции нареждат Естония, Латвия, Словакия, Румъния пред България по икономически растеж в краткосрочен период.

Положителното развитие

Като несъмнен успех трябва да се очертае намаляването на осигурителната тежест с 9 процентни пункта до 1 януари 2008 г., намалението на данък печалба от 15% на 10% през 2007 г. и въвеждането на 10% плосък данък върху доходите на физическите лица от 2008 г. Всички тези стъпки са несъмнено актив за управляващите, защото намаляването на данъчната тежест действа благоприятно както за държавния бюджет (чрез увеличаване на събираемостта и изсветляване на икономиката), така и за реалния сектор и заетостта в страната. Тенденцията за намаляване на данъците и осигуровките започна още през 2000 г., което беше съпроводено с увеличаване на бюджетния излишък и реализиране на преизпълнение на бюджета. Намалението на осигуровките с 6 процентни пункта през 2006 г. доведе до преизпълнение на приходите от задължителните осигурителни вноски с 233 млн. лв. и повече постъпления в хазната. Данъчната конкуренция от другите новоприсъединили се страни-членки и съседните държави за намаляване и опростяване на данъчната тежест и въвеждане на плосък данък за физическите лица също оказва своето влияние. В тази обстановка, намаляването на данъчното бреме е единствената политически и икономически логична постъпка, която може да предприеме правителството.

Какво се изпуска в двугодишния отчет от управлението?

Има все още редица сфери, в които правителството не е достатъчно радикално. Икономическият растеж от над 6% е добро постижение, но на фона на голямото изоставане на българската икономика спрямо другите членки в ЕС, темпът на растеж трябва да се ускори значително. И това може да стане, като се предприемат решителни мерки не само по посока промяна в дизайна на приходната част на бюджета, но и решително съкращаване на разходите на държавата и оптимизиране на нейните функции.

В момента икономиката расте и се развива, защото частният сектор я дърпа напред. Той компенсира изоставането в държавните мастодонти, които все още лежат на гърба на данъкоплатците – БДЖ, Булгартабак, Български пощи. Селското стопанство, макар и най-подкрепяно от правителството, също значително изостава спрямо другите сектори на икономиката. Липсата на достатъчно инвестиции в земеделието не може да се обяснява само с прехода, от когото изминаха повече от 17 години. Именно протекциите от страна на държавата правят "закриляните" сектори по-трудно приспособими към пазарната реалност и убиват в голяма степен иновативния дух.

Това, което сякаш се премълчава в отчета на правителството, е следното:

  • Правителството продължава да изземва и преразпределя през държавния бюджет над 40% от БВП на страната, пресметнато като дял на бюджетните приходи от брутния вътрешен продукт. Това е измерител на намесата на държавата в икономиката. Въпреки че ставките на преките данъци намаляват, хармонизирането на данъчното облагане с това на ЕС налага значително нарастване на акцизите върху алкохолните напитки, тютюневите изделия, електроенергията. Увеличаването на минималната заплата също е съпътствано с автоматично увеличаване на някои такси и създаване на допълнителна бариера на трудовия пазар за нископродуктивните и неквалифицирани работници. А в по-голямата си част това са и обезкуражени хора, които макар че не се появяват в официалните статистики (защото не са регистрирани в бюрата на труда) представляват скрита безработица и са най-уязвими и трудно приспособими към промените в икономическите условия.
  • Дефицитът на Националния осигурителен институт (разходопоктивната пенсионна система) се увеличава и коефициентът на заместване е един от най-ниските в Европа въпреки високите осигуровки – това е всъщност размерът на средната пенсия към средния осигурителен доход в страната и през 2006 г. се равнява на 42.9%. В началото на 2007 г. съотношението на осигурени-пенсионери е 100:82, но според демографските проекции до 2050 г. на един осигурен ще се пада да издържа най-малко двама пенсионера. Създаването на "Сребърен фонд", който ще се управлява на капиталов принцип няма да доведе до дълготрайно решение на проблемите, надвиснали над пенсионната система. Необходими са по-радикални мерки, свързани с увеличаване на дела на капиталовия стълб и преминаване към лични сметки с натрупване, които се управляват от специализирани пенсионни фондове.
  • Вдигането на максималния осигурителен праг с 43% от 1400 лв. на 2000 лв. означава значително увеличаване на ефективната осигурителна ставка за хората, които получават по-високи доходи. Премахването на необлагаемия минимум също означава увеличаване на данъчната тежест за хората със заплати до 430 лв. Правителството прави реформи в данъчната сфера, но сумарният ефект е по-скоро козметичен, защото отново се цели да се събират същите приходи в хазната в относителен размер, чрез увеличаване на данъчната база.
  • Администрацията се увеличава – през 2006 г. централната държавна администрация в министерствата се е увеличила с 11% спрямо 2005 г., въпреки че населението намалява постоянно с 0.5% всяка година. Като причини за увеличения брой на щатните бройки се посочват преобразуването на административни структури, създаването на допълнителни органи по изпълнение на оперативните програми и задължения, свързани с членството на страната в ЕС. Но това става за сметка на данъкоплатците, защото те са тези, които плащат заплатите на чиновниците. Необходимо е да се закрият звената с дублиращи се функции, да се оптимизира работата на държавните служители чрез въвеждане на електронно правителство и по-голяма отчетност и прозрачност при работата на административните структури.
  • Енергийният пазар е все още доминиран от държавата, въпреки формалната либерализация. Увеличава се зависимостта на енергийни ресурси от Русия, а плановете за строеж на АЕЦ Белене ще засилят държавното участие в този сектор, без да е представена икономическа оценка на ползите и разходите от този мащабен проект.
  • Правителството продължава да раздава преференции на определени групи. Промените в Закона за лекарствените продукти създадоха предпоставка за ограничаване на свободната конкуренция при аптеките, като се наложи само магистър-фармацевти, които членуват в Българския фармацевтичен съюз, да могат да бъдат собственици на аптека. С множество рестрикции по отношение на ценообразуването, свободното практикуване на професията и регламентирането на властта на представителни организации се характеризират и другите регулирани професии в страната – архитекти и проектанти, нотариуси, адвокати, одитори.

Всичко това показва, че правителството има да извърви още дълъг път, за да бъде наречено управлението успешно, в духа на свободния пазар и насърчаване на частния сектор и предприемчивостта. Ефективната съдебна система и безпристрастните закони, които не накърняват правото на собственост на никого и не дават привилегии, са задължителни условия за привличане на инвестиции в икономиката и развитие на бизнеса.


Свързани публикации.