Двама министри се карат, никой не печели
Двама министри от една и съща партия от известно време обсъждат по медиите социалните осигуровки в страната.
Първо, министърът на икономиката Петър Димитров заговори за намаляване на осигуровките с 4-5%, твърдейки, че ресурс за това има и подобна стъпка ще помогне на фирмите да се справят с кризата. Това е абсолютно вярно, но уловката тук е, че намерението му се отнася за следващия мандат без обяснение за това. Сега пък социалният министър Емилия Масларова се възпротиви на това предложение със следните аргументи:
1) Намаляването на осигуровките ще намали държавните приходи и дори ще се наложи увеличение на данъците – ако се върнем малко назад във времето, ще видим, че твърденията за намаляване на приходите в бюджета бяха основният аргумент против въвеждането на плосък данък. Това беше опровергано още през 2008 г., а сравнението на първите три месеца през тази година с предходната още веднъж го потвърждава. Всъщност държавата събира рекордни приходи от тези данъци, а намалението на осигуровките ще умножи ефекта. В момента осигуровките са най-неплащания данък, от една страна , заради високата ставка, а от друга – заради нереформираните пенсионна и здравна системи. Задържането на сегашните равнища на социално облагане ще намалява заетостта и е доста неразумна политика, предвид на кризата и идеята, че управляващите искат подпомагат създаването на работни места.
2) Пенсионната система ще се дестабилизира – пенсионната система е дестабилизирана отдавна. Сегашната разходо-покривна система се основава на високи осигурителни вноски и ниски пенсии. Целият й замисъл и дизайн я обричат на фалит. Особено, ако се увеличават пенсиите предизборно и по време на спад на производството и потреблението (както се случва през последните шест-седем месеца). Време е за реформа към частна капитало-натрупваща система, която ще позволи по-ниски вноски, по-високи пенсии, по-висок икономически растеж, при това доказано.
3) Проблемът е, че много хора не се осигуряват на реалните си доходи, а на много по-ниски – някак логиката куца – много хора не плащат, затова тези, които плащат, да плащат повече – това не е политика. Основната причина за неплащането са високите ставки и наличието на минимален осигурителен праг и минимална работна заплата, защото те всъщност посочват на колко най-малко може да се осигури човек без държавата да заподозре измама. Показателен е фактът, че повече от 1 млн. заети в България се осигуряват точно на минимума т.е. именно премахването на тези изисквания ще се отрази положително на осигуряването на реалните доходи и събирането на осигурителните вноски.
Въпреки неоспоримите аргументи за намаляване на социалните осигуровки и осъществяване на реформи, които ИПИ многократно посочва, явно липсва политическа воля за промяна в този мандат, или следващия, или изобщо. Когато моментът дойде и добрите резултати се проявят, най-вероятно (подобно на плоския данък) ще има спорове кой първи е предложил реформата. Засега – двама се карат … всички губят.
