Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Двойните стандарти в американската икономика

Автор: Мартин Владимиров* / 28.05.2010
Оцени тази статия:

Докато бюджетната криза в страните от Европейския съюз е в разгара си, икономистите отклониха вниманието си от един от главните виновници за световната финансова криза през 2008 г. – САЩ. Водена на гребена на “стимулната” вълна на президента Обама, американската икономика започна чувствително да се възстановява. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната за последното тримесечие на миналата година и първото тримесечие на тази година показа здравословен ръст от съответно 5,6% и 3,2% спрямо последното тримесечие на 2008 и първото на 2009 г. Безработицата започна бавно да се понижава, а индустриалната продукция нарасна с 5 на сто от последното тримесечие на 2009 г. насам. Положителните тенденции, обаче, не могат да прикрият нестабилните макроикономически основи на това неочаквано бързо възстановяване.

Подобно на ЕС, и САЩ трудно овладява държавните си разходи. Американският федерален дефицит само за периода 2008-2010 г. е скочил от 3% до близо 10 на сто. Причината се корени в пакета от икономически стимули, който кабинетът на Обама вля в американската икономика през 2009 г. Федералният резерв на Бен Бернанке, следващ твърда кейнсианска политика, не е притеснен от драстичния ръст на американския дълг. Според него федералното правителство може да си го позволи. И наистина ниските лихвени проценти по дългосрочните държавни ценни книжа и техният отличен рейтинг (ААА), позволява на Америка да емитира дълг на относително ниска цена и следователно лесно да финансира текущите си разходи. Това означава все едно да вземеш назаем от мама и татко. Те не само, че ще ти дадат пари, но и ще гарантират, че дори и да не можеш да ги върнеш навреме, ще ти заемат още.

Подобен сценарий едва ли ще е възможен, ако трябва да се издължиш на брат си или сестра си. Условията им за заема ще бъдат много по-сурови. Висока лихва и спекулации под формата на непрекъснато натякване колко много харчиш ще бъдат част от последствията. В такава ситуация са и някои от най-богатите щати в Америка. В последните 4-5 месеца Калифорния, Ню Джърси и Ню Йорк изпаднаха в сериозна фискална криза. В тези щати, които спокойно могат да се наредят по големина сред първите 30 икономики на земята, разходите на местната управа през последните три години скочиха рязко, като увеличението далеч надхвърля нивото на инфлацията и приходите от щатски и местни данъци.

Бюджетният дефицит на Калифорния (8-мата икономика в света) за първото тримесечие на 2010 г. достигна 20 млрд. долара. Подобно на Европа, съкращения в бюджета са крайно непопулярни. Вълна от стачки заля един от бастионите на демократическата партия в САЩ. Губернаторът Арнолд Шварценегер от опозиционната републиканската партия отчаяно се опитва през последните месеци да се пребори с демократическия щатски парламент. Предложенията му за орязване на субсидиите за местните затвори, както и понижение на заплатите на държавните служители с 5 на сто, общо възлизащи на 1,25 млрд., бяха единодушно отхвърлени. Въпреки че през първото тримесечие на тази година се наблюдава повишение на приходите от данъци, липсата на търсене на местния пазар все още спъва калифорнийските производителите. Като сложим отгоре на това и непрекъснатото увеличение на разходите по поддържане на границата между Мексико и САЩ (с $800 млн. за 2010 г.), “мускулестите” ръце на Шварценегер остават вързани.

Подобна е ситуацията и в Ню Джърси и Ню Йорк, където губернаторите съответно Кристи и Патерсън, отчаяно се борят да овладеят бюджетните си дефицити за трета поредна година. Позитивна развръзка е малко вероятна, като се има в предвид, че тези са и щатите, които най-агресивно въвеждат здравната реформа на Обама. Разходите на местното управление по програмата за здравно подпомагане на социално слабите “Медикейд” се очаква да се увеличат с 750 млн. долара само в Ню Йорк. Ню Джърси също не се справя с намалението на разходите. Орязването на помощите за местните управи и държавните училища, възлизаща на милиард и половина, не мина гласуването в щатския парламент.

Инвеститорите реагираха веднага на фискалната криза. Кредитният рейтинг и на трите щата бе понижен до BBB, което е най-ниското ниво преди “junk” (нискокачествени ценни книжа). Като резултат финансирането на дефицита поскъпна чувствително. Ако досега фискалните проблеми бяха решавани лесно чрез емитирането на щатски облигации, то сега щатите ще бъдат принудени да поемат по нов курс на фискална дисциплина. В противен случай резултатите могат да са два. Първо рискът от фалит е неминуем. Едно последващо финансово спасяване от страна на федералното правителство може да предизвика гняв в американските избиратели, които традиционно гледат с лошо око на “голяма” държава, която се бърка навсякъде. Оттук идва и второто следствие от подобна фискална експанзия. С приближаването на изборите за американския Конгрес през ноември, демократическите управители и на трите щата са заплашени от изборен провал.

От тази гледна точка, бюджетната криза в щатите прилича много на тази в евро зоната. Масовите протести и политическото разединение, нетипични явления за САЩ, се превърнаха вече в ежедневие. За разлика обаче от Европа, където правителствата от Великобритания до Португалия обявиха масови съкращения на бюджетните разходи, управляващата партия на Обама не показва нужната воля да наложи по-строга фискална дисциплина в отделните щати. Напротив, председателят на федералния резерв, Бен Бернанке, насърчи през изминалата седмица централните банки по света да се намесят по-решително в покриването на бюджетните дефицити и по този начин да увеличат ролята на държавата в стопанското управление.

Подобно поведение на американските държавници говори за един двоен стандарт по отношение на икономическите реформи. От една страна, Америка настоява ЕС да се стреми към ниски бюджетни дефицити и консервативна банкова политика. От друга, САЩ не може да си позволи стагнация в европейските икономики. Ударната вълна от кризата в ЕС забавя положителните икономически изменения през океана. Отслабването на еврото през последната половин година прави американските стоки неконкурентоспособни на световния пазар, а резкият отлив на инвестиции от американските пазари заради по-високите лихвени проценти в Европа допълнително усложнява финансирането на огромния финансов стимул на Обама.

Този затворен кръг, в който всяко негативно развитие в едната зона рефлектира с пропорционална сила в другата, може да бъде преодолян само, ако лидерите на САЩ и Европа координирано атакуват фискалните дефицити. Обща политика на намаление на разходите и преструктуриране на държавните сектори ще успокои инвеститорите и ще постави една стабилна основа за бъдещо икономическо развитие в целия свят.

 

* Стажант в ИПИ.