Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Двата паралелни бюджета трябва да намерят общ език

Автор: Петър Ганев / 03.12.2021
Оцени тази статия:

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

През последните седмици на няколко пъти коментирахме извънредната ситуация с бюджета за следващата година. В началото на ноември зададохме рамката на процедурната дискусия по липсващия бюджет (виж тук), а преди седмица описахме възможните сценарии за приемане на бюджет до края на годината и рисковете от закъснението и прехвърлянето на бюджетната процедура през 2022 г. (виж тук). Интересното развитие от последните дни е, че служебният финансов министър представи обща рамка на бюджета и тръгна в посока да изготви и внесе в кратки срокове собствен проект на държавен бюджет. Това беше определено като изненадващ ход в някои медии, но всъщност беше посочено като първи вариант, макар и не най-вероятен, в статията на ИПИ отпреди седмица.

В търсене на вариант за скоростно приемане на бюджета за следващата година, преди седмица написахме, че първият вариант е „в следващите две седмици, докато новите депутати се ориентират в парламента, гласуват комисии и междувременно държавния глава свиква консултации и се върви към връчване на първия мандат, служебното правителство да спечели време, като извърви част от процедурата и в крайна сметка внесе бюджет в парламента“. Точно това се случва в момента. Причината да го определим като рационален, от гледна точка на времето, но не най-вероятен сценарии беше липсата на индикации от страна на служебния финансов министър, че е готов да поеме тази инициатива. Към днешна дата вече имаме ясна заявка, че процедурата е в ход.

На този етап има два разреза на ситуацията – единият е технически, другият е политически. Техническият е, че самото разписване на бюджета ще се случи през следващата седмица, след което вече се влиза в процедури по съгласуване и обсъждане със социалните партньори. Последното е предвидено за 16 декември, а евентуално на 17 декември проектът на бюджет ще бъде внесен в Министерски съвет. Оттам проектът може бързо, в рамките на същия ден, да бъде внесен и в Народното събрание. Проблемът тук е, че след тази дата остават точно две седмици до края на годината. Дори и да оставим политическите аргументи настрана, ако депутатите искат да приемат бюджет в рамките на годината, то те трябва да пропуснат всякакви празници и да посветят последните дни на годината изцяло на държавния бюджет.

Политическият разрез е още по-сложен. От една страна има преговори за нова коалиция, която започва да формира свои приоритети и политики. От друга има служебен финансов министър, чиято работа по това време на годината е да подготви бюджет и няма отношение към формирането на новата власт. Макар да изглежда, че ново правителство почти сигурно ще има, на теория е възможно преговорите пак да се провалят и тогава всички да обвинят служебния финансов министър, че не си е свършил работата и е пратил държавата във финансов хаос. От тази гледна точка ходът на служебния финансов министър изглежда логичен, но това не разрешава политическия казус.

Първите реакции на различни представители от новата коалиция към започването на процедурата от служебния финансов министър са по-скоро резервирани. По време на откритите разговори между партиите вече се открои тяхното желание да изготвят собствен бюджет и да бъдат готови до края на януари 2022 г. По всички личи, че докато служебният финансов министър бърза – каквото и да става, да се гласува до края на годината, партиите от новата коалиция не са толкова притеснени от сроковете. Вече описахме някои от рисковете от неприемането на бюджет в рамките на годината. Тези рискове би следвало да бъдат обсъдени на среща между служебния финансов министър и представители на новата коалиция, на която да се изчистят позициите и действията до края на годината. В противен случай рискуваме да се движим в две паралелни реалности, в две паралелни дискусии за държавните финанси.

Тук е важно да уточним, че ако цялата бюджетна дискусия бъде оставена за следващата година и не се предприемат никакви действия сега, то това не означава замразяване на политики. Напротив, някои политики ще изчезнат, защото имат годишен характер. Такъв е примерът с по-ниското ДДС за някои стоки, което по закон е в сила до края на 2021 г. Ако в парламента никой нищо не пипне на тема бюджет и данъци, на 1 януари 2022 г. книгите, бебешките храни и някои други стоки и услуги, които в момента временно са със ставка на ДДС от 9 на сто, автоматично ще се върнат към стария режим – с ДДС в размер от 20 на сто. Тук не коментираме дали тази политика е правилна – ИПИ многократно е заявявал критична позиция към различни данъчни преференции, но отчитаме процедурния момент, че липсата на политическо действие не замразява, а води до промени в средата. Именно затова, макар да изглежда технически и политически трудно бюджетът да бъде затворен до края на годината, бюджетният дебат трябва да започне сега с участието както на служебното правителство, така и на новата коалиция.

 

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).