Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Двадесет години по-късно: какво лъжат коментаторите на събитията от 10 януари 1997 г.*

Автор: Красен Станчев / 13.01.2017
Оцени тази статия:

Вместо коментаторите на настоящата история на тази страна да търсят факти и документи, те се съревновават в производството на идеологеми. Избирателите робуват на тези упорито и в захлас разказвани митове. И това ще се види на предстоящите избори, както се видя на последните.

А митовете са поне следните, повечето от тях ясно формулирани в телевизионни предавания на изминалата седмица. Не на последно място това се случи в публицистиката на предаването „Референдум“ на държавната телевизия, откъдето лесно могат да се изведат следните твърдения:

1) България трябвало да изплаща външния си дълг и това е довело до кризата от 1996 и 1997 г. поради политиката на БНБ и министерство на финансите;

2) Това е накарало МВФ да „наложи отвън“ усмирителната жилетка на т.нар. валутен съвет, което пречело „да се прави политика“;

3) Приватизацията е разрушила „индустриалната база“ на българската икономика, като над 20 млрд. лв. активи са приватизирани за „жълти стотинки“, с приходи около „само“ 1,5 млрд. лв. в държавния бюджет.

4) Най-голямата измама е „масовата приватизация“, с нея работещи предприятия са „раздадени“ на приватизационни фондове, нейно продължение е приватизацията чрез РМД;

5) Банковата криза на 1996 г. е „подготвена“ от правителствата преди това на БСП, тя просто се е случила през 1996 г.;

6) Спестяванията на населението са се изпарили по време на служебното правителство на 1997 г., вследствие на фиксирането на валутния курс;

7) Членството на България в ЕС, подготвено сред политическите промени от 1997 г., не дава толкова положителни резултати, колкото в другите бивши комунистически страни, „резултатите за България са мизерни“.

Политическият извод е правителството на БСП (25 януари 1995 г. -- 12 февруари 1997 г.) е притиснато от обстоятелствата (външният дълг, БНБ и пр.), големият провал е след това. Той се е състоял в това, че „правителството на Иван Костов не оправдало големите очаквания“ и „в мизерните резултати“ от членството на България в ЕС.

Каквото и да означават тези твърдения, те са чиста лъжа, или лицемерна манипулация на факти и пране на политически биографии, или плод на наивна представа за икономиката.

В същото време причините да излязат хората на улицата бяха и остават ясни за хора без предвзето тълкуване на събитията. За първи път в българската история след 1918 г. те са икономически, а протестът се провежда в условията на нормална съвременна представителна демокрация.

Спестяванията

Лъжа е, че спестяванията на населението изчезват през 1997 г.

Брутните национални спестявания през 1995 г. са 15,1% от БВП, а през 1996 – 8,6%; през 1997 г., въпреки резкия икономически спад през първите четири месеца на годината – 15,8% от БВП. Важно е да се отбележи, че най-ниското им ниво е достигнато през 1993 г. (6.2% от БВП), когато спадът на годишна основа е повече от два пъти.

Тази графика показва по-дългата историческа перспектива:

Брутни национални спестявания: България 1980-2015 г. (% от БВП), Източник: World Bank

По-силната историческа лупа показва, че изчезването на спестяванията е от края на 1970-те. Причината е криза по външния дълг от онова време. А причината на тази криза е глупавото управление на икономиката – държавната собственост, централното планиране и „гениалните“ идеи на управляващата тогава клика на Тодор Живков, от „Кремиковци“ до „Правец“ и т.н.

За любителите на още по-дългата историческа перспектива - през 1989 г. БВП на глава от населението е практически равен на този от 1918 г. Ако са верни изчисленията на Мартин Иванов и ЕБВР, 920 щатски долара през 1918 г. и 980 през 1989 г.[i]

Ако някой направи справка в Отчета на БНБ за 1996 г., ще види, че към декември 1996 г. цените на стоките и услугите в потребителската кошница са нараснали за една година с 310%, че за храна и напитки домакинствата харчат 50% дохода си. От месечните данни на БНБ за разменния курс е видно, че между април и декември 1996 г. левът се е обезценил 5,6 пъти.

Средната заплата в държавния сектор през 1995 е 126 щатски долара, а през декември 1996 г. - 56 долара. (в частния сектор възнагражденията са по-ниски.) През 1998 г. тази заплата възстановява своето равнище от 1998 г. Реалните заплати в промишлеността, които през 1996 г. осигуряват дохода на 29% от домакинствата, между април и декември през онази година намаляват с 19,8% на месец.

Хиперинфлацията в България в началото на 1997 г. е на 21-во място в класацията на най-тежките хиперинфлации на ХХ век, съставена от Стив Ханке и Николас Крус. През януари и февруари дневната инфлация е 4,2%, а цените се удвояват всеки 17 дена.[ii]

„Индустриална база“, банковата криза и политически причини

Икономическият спад на БВП през 1996 г. е 9% на годишна основа, неговото равнище спрямо 1989 г.  - 67%.

Основният проблем на икономиката е държавният сектор, в които практически всички предприятия, с изключение може би на Булгартабак, работят на загуба.[iii] 80% от загубите са съсредоточени в 60 предприятия и единственият начин да се оправи положението е те да фалират. До 1994 г. (съответните промени в Търговския закон, приемането на глава „Несъстоятелност“) няма правен ред, по който това може да се случи.

Новото правителство през 1995 г. има всички правни основания да остави несъстоятелността на държавните фирми да протече по нормален път. Тогава кредиторите (предимно български банки) биха продали активите на предприятия, приватизацията би била по-малко политически и повече икономически процес. Това би означавало увеличение на безработните с около 100 хиляди души (малко под 1/3 от вече безработните). За техните обезщетения е осигурен безлихвен заем от Световната банка с гратисен период от 10 години. Преговорите по този заем са практически завършени при предишното правителство, новото правителство подписва заема, а парламентът го ратифицира.

Вместо това един от първите актове на новото правителство е да спре приватизацията и да се опита да предостави защита на все още нераздържавената икономика, забранявайки през май 1995 г. на държавните предприятия да изплащат дълговете си към банките – държавни и частни (държавните предприятия и без това обслужват вече само от 40% по дълговете си към банките). При това трябва да се има предвид, че през целия период от май 1995 г. до февруари 1997 г. реалните лихвени проценти на рефинансиране на банките от БНБ са отрицателни.[iv]

Защо правителството, след като са осигурени средствата за покриване на обезпеченията по безработица, не допуска нормален процес на приватизация?

Причината не е в 100-те хиляди безработни. Внимателният прочит на постановленията на правителството от началото на 1995 г. показва, че проблем за него са 700-те членове на управителни съвети на държавни фирми, които то назначава през януари и февруари 1995 г.[v] За да бъдат защитени интересите на тези хора, по идея на вицепремиера и министър на икономическото развитие (каквото и да означава това), за инвестициите в държавни предприятия са измислени данъчни стимули (50% отстъпка при корпоративните данъци) и в закона за приватизацията са направени измененията, станали популярни с абревиатурата „РМД“.

Предсрочните избори спират приложението на тази схема. Но тя е една от причините за упоритостта в подаването на оставка на правителството. След това ще се окаже, че РМД-приватизацията ще доминира продажбите на държавни активи през 1998 г. (73,4% от всички приватизационни сделки). Това е най-голямата грешка на следващото правителство. Но това не задължително означава провал на този, а и на другите типове приватизация. От днешна гледна точка приватизацията се оказа политически най-подходящата форма на ликвидация. От икономическо гледище тя е успех: днес само две от целия списък губещи предприятия са фалирали – Кремиковци АД и ОЦК Кърджали; почти всички останали са не просто на печалба, но и са сред водещите предприятия в своите отрасли в Европа.

Но през 1996 г. всичко това предстои.

Онова, което се случва, е че стопанската политика на 1995 и 1996 г., наречена в програмата на правителството „регулиран пазарен преход“, отприщва не само хиперинфлацията, но и най-скъпата банкова криза в Нова Европа.

Тя струва на населението на България 41,5% от БВП, следвана по разходи от аналогични кризи в Македония – 30,3%, Чехия – 25,4%, Казахстан – 18% и Унгария с 12,9% от БВП.[vi]

Външният държавен дълг няма почти никаква отрицателна роля в тези развития. Сделката по него е сключена и ратифицирана през 1994 г., 47% от него са опростени и пак тогава са осигурени бюджетните приходи за обслужването на останалия дълг (чрез въвеждането на ДДС). БСП (тогава с най-многобройна група в легислатурата) бламира правителството на проф. Беров именно защото то е свършило тези неща и изглежда, че те могат да започнат „на чисто“.

Причините за „мизерните успехи“

И без много философстване е ясно, че България днес е в по-неизгодно положение от другите страни нови членове на ЕС поради простия факт, че преходът тук започва два пъти: първо през 1991 г. и след това в средата на 1997 г.

През 1996 г. само три от бившите социалистически страни имат значим спад на БВП: България -10%, Украйна - 8% и Беларус – 5,5%. Русия е по-зле от България през 1994 г. – 15% спад на БВП, но през 1996 г. той вече е само -1.3%. Дори Армения и Грузия бележат ръст от съответно 6,5% и 8% от БВП.

Тази две таблица показват как и кога България изостава от другите страни и в колко пъти доходът на глава от населението се съотнася към дохода на онези страни, с които българските граждани по онова време, а и по-късно, се сравняват.

БВП на човек от населението в щатски долари през ППС (България и избрани страни: 1990-1998)

 

1990

1994

1995

1996

1997

1998

България

4 862

4 657

5 007

4 600

4 378

4 583

Румъния

5 339

5 165

5 768

6 113

5 785

5 576

Унгария

7 215

7 790

8 330

8 613

9 086

9 735

Русия

8 418

6 167

6 164

6 074

6 177

5 991

 

 

 

 

 

 

 

Германия

15 052

18 695

19 886

19 928

20 420

21 197

Австрия

16 043

18 953

19 970

20 681

21 084

22 016

Гърция

8 821

11 020

11 917

12 323

12 447

13 046

ЕС (15) средно

14 753

17 032

18 113

18 538

18 948

19 740

Япония

16 777

19 702

21 038

22 142

22 455

22 177

САЩ

21 899

25 142

26 116

27 181

28 507

29 957

Източник: МВФ

БВП на човек от населението (през ППС) като процент от средното равнище на ЕС

 

1990

1994

1995

1996

1997

1998

1999

България

33

27

28

25

23

23

23

Румъния

36

30

32

33

31

28

27

Унгария

49

46

46

46

48

49

51

Русия

57

36

34

33

33

30

31

Източник: МВФ

И отново за любителите на дългите исторически сравнения: една картинка с коментар.

 

Причините за „незадоволителни резултати“ са в двата периода на рязък спад на БВП – след 1987 г. и след 1994 г. А причините на тези причини са частично обяснени по-горе. Който иска, нека поразсъждава за периода преди 1987 г.

Слуховете за неуспех са силно преувеличени: пет пъти увеличение на БВП след 1997 г., БВП на България за 2016 г. да се окаже около 52 млрд щатски долара – малко повече отколкото през 1944 г., без войни и завземане на чужди територии, но след много глупости в управлението на страната.

 

* Почти всички факти и статистически данни в тази статия могат да бъдат намерени в публикациите на ИПИ от периода 1995-2004 г., събрани на едно място в електронната книга на института „Отвъд стопанските нещастия“ (виж: http://ime.bg/var/book/20_Years_IME_e-book_f.pdf), особено в гл. 4 на книгата, в статистическото резюме на 1996 г. и коментарите за изборите от 19 април 1997 г. (виж: http://ime.bg/var/images/Makro_1996.pdf и материалите на нашата конференция, проведена на 18 април 1997 г. „Отвъд нещастията: Какви политики осигуряват икономически растеж и благосъстояние“, с участието освен на колеги от ИПИ на Ари Хилман, Марек Дамбровски, Ричард Ран, Илиян Михов, Мариела Ненова, Божидар Димитров от БТПП, Габриела Стоянова, Петя Петрова, Росен Розенов и Любомир Димитров – виж: http://ime.bg/var/book/01_April_all1997.pdf).

 


[i] Виж: Мартин Иванов. Българският БВП 1870-1945: растеж без развитие? (Доклад пред Българската макроикономическа асоциация), 2012.

[ii]Виж: Steve H. Hanke and Nicholas Krus, World Hyperinflations, CATO Working Paper, August 2012, p. 12

[iii]Началото на този процес е подробно описано в: Румен Аврамов, Камен Генов. Повторното раждане на капитализма в България. София, АИПР, 1994.

[iv]Виж: OECD Economic Surveys: Bulgaria 1999, Paris, OECD, 1999, p.63, Figure 13.

[v]Виж: Bureaucrats in Business: An Attempt to Measure State Enterprise Decision-Making and Managers’ Attitudes, Sofia, IME, 1998. Изследването е направено от Светлана Александрова и Красен Станчев и сравнява ефективността на управлението на държавните предприятия и на предприятията, приватизирани по време на пълрвата вълна на масовата приватизация.

[vi]Виж: Виж: Helena Tang, Edda Zoli, Irina Klychnikova, Banking Crisis in Transition Countries: Fiscal Costs and Related Issues, World Bank, 2000, World Bank Working Paper No 2884.