Два цитата от решението на КС за здравното осигуряване
Всички решения на Конституционния съд (КС) по отношение на общественото осигуряване в страната са изключително интересни четива. През годините конституционните съдии неведнъж са правили на пух и прах вредни идеи на политиците и т. нар. „социални партньори“, като са се явявали последна защита на гражданите от една или друга злоупотреба с техните средства. Класически пример е решенето на КС относно „прехвърлянето“ – да се чете отнемането, на средства от личните партиди в професионалните пенсионни фондове към НОИ през 2011 г. (виж тук). На фона на това решение не е чудно, че никой не смее да отнесе към КС последната пенсионна „реформа“, която дава възможността осигурените лица да се откажат от спестяванията си в полза на НОИ. Ето че сега имаме ново решение на КС, този път по отношение на здравната реформа. Решението е 26 страници и в общи линии говори за нескопосана законова уредба на „реформата“, без да зачерква същността на идеята за основен и допълнителен пакет. Два момента в тълкуванията на КС обаче заслужават внимание.
Първият е ясната констатация на конституционните съдии, че здравната система в страната по никакъв начин не отчита индивидуалния принос на осигурените лица. Липсва връзка между приноса на лицето, от една страна, и вида и качеството на медицинската услуга, от друга. В случая КС не дава оценки, а просто отбелязва:
„Няма връзка и еквивалентност между размера на осигурителната вноска на осигуреното лице, от една страна, и вида и качеството на медицинската помощ, която то получава, от друга страна. Предпоставката за възникване за осигуреното лице на право на здравно осигуряване и то да може да получи медицински дейности и услуги при необходимост е само наличието на заплатена осигурителна вноска„.
Без да намесваме тук позицията на КС, този факт няма как да се промени съществено в рамките на НЗОК – не толкова поради конституционни ограничения за един или два пакета, колкото заради политико-икономическите съображения за работата на монополното държавно осигуряване. Независимо от фискалната тежест на здравното осигуряване, то ще остане калпаво и няма да намира връзка между приноса и индивидуалните предпочитания докато остава затворено в рамките на НЗОК.
Конституционни пречки през по-дълбока здравна реформа няма. Ето цитат по темата от решението на КС:
„Конституционната разпоредба изхожда от правото на здраве като основно право на гражданите, макар да не го формулира изрично, и предоставя уредбата на начина на здравно осигуряване, на видовете осигуряване, на размера на здравноосигурителната вноска, на осигурителната база, на осигурителния доход и на други правила да се уредят в закони. Законодателят преценява по целесъобразност каква система на здравно осигуряване да приеме и на какви принципи то ще се осъществява в съответствие с конституционните норми… Законодателят може по целесъобразност при задължителното здравно осигуряване да определя обема на медицинската помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в един или повече пакети, доколкото не се нарушават принципи и разпоредби на основния закон. Установяването на условия и ред за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента, в никакъв случай не отменя и не накърнява основните конституционни права на гражданите“.
Казано с други думи, Конституцията задава рамка за здравно осигуряване, но дава свобода то да бъде уредено по целесъобразност. В този откъс се говори за възможността за различни пакети в рамките на НЗОК, защото такъв е текущият казус, но от целия смисъл на решението е видно, че то е валидно и извън рамките на монополната здравна каса. Конституцията казва, че гражданите имат право на здравно осигуряване, но никъде не говори за монополна държавна каса.
