Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дружествата със специална инвестиционна цел станаха жертва на "затворническа дилема"

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Законът за дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) - опит в България да се въведат особени правила за секюритизацията на активи - беше приет на второ четене от комисията по икономическа политика на парламента. Смисълът от специален закон се състои в евентуалното въвеждане на "данъчна прозрачност" за дружествата, чрез които се секюритизират активи. Данъчната прозрачност означава изравняване на облагането на доходи от пряко и косвено притежание на активи. (За механиката на данъчната прозрачност може да прочетете тук)

"Дебатът", променил замисъла на закона

Още през лятото на миналата година беше ясно, че с този закон не трябва да се променя нито корпоративното облагане, нито това на физическите лица. Самите дружества обаче имат смисъл само ако запазват данъчния статут на акционерите, доколкото то разпределя печалбата си изцяло между тях. Както вече обяснявахме многократно, ако акционерът е пенсионен фонд, той не би плащал данък печалба, тъй като e oсвободен от него по смисъла на закона за корпоративното подоходно облагане. (Акционерите от друг тип, включително физически лица, също запазват своя данъчен статут, плащайки например данък върху възможните свои дивиденти.)

На заседанието на комисията по икономическа политика се случиха следните няколко неща.

" Изведнъж се оказа, че наистина данъчната уредба на ДСИЦ не трябва да се въвежда с този закон. Обсъждането се отложи за наесен.

" Министерството на финансите внесе своя версия на тази уредба. Според нея (подробностите са изложени по-долу) дружеството ще удържа данък печалба от акционерите и ще го предава на хазната, а акционерите след това ще си го "прихващат" от други задължения по линия на корпоративното подоходно облагане. Доколкото пенсионните и застрахователните дружества имат друг режим, министерството на финансите фактически ги задължава да плащат такъв данък, който те няма или няма откъде да "прихванат", или могат да правят това за период от няколко години.

" Народните представители не разполагаха с предварително раздаден вариант на предложенията на министерството на финансите.

" Вносителите изтъкнаха няколко взаимно противоречащи си неща: че смисълът на проектозакона бил да даде "по-особен" данъчен статут на ДСИЦ, че той запазвал основния данъчен статут на акционерите (т.е. че прокарвал данъчна прозрачност) и че министерството най-добре знаело как да стане това и неговото предложение било "най-смисленото" от две години насам.

" Депутатите единодушно се съгласиха с всичко това.

Данъчната прозрачност се отлага за 2004 г.

Ясно е, че законът във вида, който бе приет от комисията, не урежда данъчния статут на дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ). Това, разбира се, обезсмисля наличието на специален закон за секюритизацията. И сега секюритизацията е възможна в общите рамки на търговското право в България, т.е. активи могат да се секюритизират чрез дружество с ограничена отговорност например. Единствената причина инвеститори да изберат схемата на ДСИЦ, би могла да бъде запазеното данъчно положение, а не заплащането на допълнителни данъци с посредничеството на ДСИЦ. Но такова запазване този закон не въвежда и не предвижда. Всъщност за определена категория дружества се предвижда точно обратното.

Това, което най-вероятно ще се случи, е данъчните закони - ЗКПО и ЗОДФЛ - да бъдат променени в посока специален данъчен статут за ДСИЦ наесен заедно с фискалното законодателство за 2004 г.

Замисълът на хазната

Позицията на министерство на финансите, официално представена от заместник-министъра Гати Ал Джебури, е, че хем "подкрепя замисъла на закона", хем въвежда нов данъчен режим за дружествата, споменати по-горе. Предложенията за този нов данъчен статут са нещо като данъчна прозрачност, но не съвсем.

Според предложенията на министерство на финансите ДСИЦ трябва да бъдат освободени от облагане с данък печалба. Върху дивидентите, които те изплащат, се удържа 15% данък при източника. Удържаният данък се счита за данъчен кредит при данъчното облагане на акционерите. Това означава прозрачност за всички акционери - физически лица и корпорации - без дружествата, за които се прилага специален режим на данък печалба, при който се дължи под 15% данък. Такива - както стана дума - са пенсионните фондове (0% данък печалба), застрахователните компании (7% данък печалба) и живото-застрахователните компании (2%). Тъй като (част от) данъкът върху дохода от актив се удържа авансово, неговото приспадане е възможно, само ако има облагане с данък печалба на корпоративния инвеститор, който да надвишава авансовия данък.

Мотивът е, че бюджетът може да бъде ощетен от този нов тип инвеститори.

Резултатът

Мнението на министерството е единственото официално (легитимно) предложение на страна в законодателния процес. То е на масата, черно на бяло и ще бъде разгледано наесен.

Вносителите нямат вече свои предложения и подкрепят тези на министерството.

Опозицията - въпреки често разумните си бележки - няма внесени предложения по този закон и изглежда не замисля да прави такива.

Предложенията и бележките на свободно плаващи шамандури, като авторите на тези редове, не се броят, защото те не са част от законодателния процес, не могат и не трябва да бъдат такава част.

Преди това заседание и дори още преди първото четене на законопроекта за ДСИЦ на оригиналния замисъл му се случи следното:

" ДСИЦ бяха принудени да се регистрират в Държавната комисия по ценни книжа (която сега ще се слее в тази по общия финансов надзор);

" Бе въведено изискването 30 на сто от капитала да бъде записан на "институционални инвеститори" (които, според гореизложеното предложение, от 2004 г. насетне вероятно ще се натъкват на контра-стимули за участие в ДСИЦ);

" Секюритизирането на активи чрез ДСИЦ бе ограничено до недвижима собственост и вземания.

Дори да предположим известна "данъчна прозрачност", тя не се отнася до част от инвеститорите. Става дума именно за онази част от институционалните инвеститори, от които може да се очаква да секюритизират недвижими имоти и вземания. Следователно законът няма да съдейства за мобилизирането на спестявания и насочване на ресурси към дългосрочни и големи начинания (непосилни за отделно взетия инвеститор). Такъв бе предварителният замисъл, заявен в мотивите към законопроекта. Единственият начин той да се осъществи частично е изложената по-горе концепция на министерството на финансите да бъде преработена по същество.

Дилемата на затворника (обяснение)

Данъчните и другите ограничения за ДСИЦ в България са най-силните в сравнение с известното нам законодателство за подобни дружества (повече за практиките в 4 други страни може да се прочете тук). Елементарната икономическа логика подсказва, че в среда, където инвестициите са по-оскъдни, ограниченията би следвало да бъдат по-малко. Законодателното събрание постъпи по обратния начин. Защо?

Подозрителността на министерството на финансите към пенсионните дружества произтича явно от досегашния опит. Министерството на няколко пъти е заявявало, че от страна на тези дружества е имало поголовно разширително тълкуване на 0-вия статут по корпоративното подоходно облагане.

По време на обсъжданията народните представители (независимо от партийна принадлежност) изтъкваха аргумента, че дружествата ще лъжат неразумните акционери (като "мама на село") и че те заедно ще лъжат бюджета. Очевидното положение, че от 1997 г. няма ограбване на спестителите в банките, няма инвестиционни пирамиди, че излъганите са само онези, които сами се набутват в ръцете на измамниците и че организираният грабеж се извършва по съвсем други начини - всичко това изобщо не се взима под внимание.

Получава се, че всеки прави избор според своята представа за намеренията на другите играчи, основана на общото очакване, че нарушаването на правилата води до по-големи облаги. Когато всички нарушават правилата, всички са по-зле и в сравнение със завареното положение и, разбира се, в сравнение със състоянието, когато биха си сътрудничели.

За т.нар. затворническа дилема може да се прочете по-подробно в теория на игрите или в теория на обществения избор, например на следните страници в Интернет:тук или тук .

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!